по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: "Когато срамежливостта е вдигнала бялото знаме"

27.07.2018
Снимка 1

Христина Панджаридис за романа на Диана Петрова

"Деветте кръга", изд. Софтпрес, 2018

 

     "- Любовта изглежда вирее най-добре в мълчание.
     - Точно затова ли нито аз, нито ти сме разцъфнали? – попита Соня."

 

„Защото малките въпроси носят големите отговори, които търсиш“, казва пеперудата от приказката „Малките въпроси“, поместена в книгата „Мъдри приказки“ на Диана Петрова, издадена преди седем години от издателство Софтпрес, публикували и най-новия й роман „Деветте кръга“. Не започвам случайно с цитат от приказка. Светът на авторката е винаги с една ръка, крак, око, ребро и творческо перо в други измерения, на ръба на иглата между нереалното и действителността.

„Деветте кръга“ е роман за любов, чувственост и секс, пълни шепи секс, секс от небето до земята, за отдаването и съзряването на младата Габриела. От страхлива в непреклонна, от огорчена и изоставена - „Исках да усещам, че в леглото има и друг човек, че не съм сама с мислите си“, в различна, обичана, желана, владееща хармонията на духа и женската си същност. „Исках да опозная това ново момиче, което излизаше от пещерата на собственото си отчаяние.“ Творбата е своеобразен химн на удоволствието, на удовлетворената жена, скрита под дрехите на порядки и условности, на бабини и мамини закани и страховити истории за мъже насилници.

Разсъбличаме се и се любим, отдаваме се на фантазии, експериментираме – но почти винаги при спуснати завеси и загасено осветление, с пръст на устата. Диана Петрова пуска прожекторите  и прегърнала зачервеното ни его защитава правото да говорим на глас и пред останалите за красотата и различните форми на сливането между мъжа, жената и тяхното въображение. На сливането между „искам да опитам“, „зарязвам свенливостта си“ и „какво ли става по-нататък“. Книгата е и лиричен пътеводител на точките, които при допир избухват в светлина и ухания, четиво за непосегнали към интимността лакомници.

Кой от нас не би признал, че се надява да преживее любовта: единствената и незабравима. Между страниците на книгата е описана нейно величество вълнуващата, движещата се със скоростта на изтребител и за някои ексцентрична, плашеща дори любов.

„Трудно е да срещнеш любовта. Понякога тя е толкова голяма, че е невъзможно да я побереш изведнъж в живота си.“

Сюжетът е интересен и четивен, не по-малко вълнуваща е линията на емоционалния живот на главната героиня, изкачването й по стълбата на опознаване на радостите на нейното тяло и поглеждането назад, в предишните дни на надежди и разочарования. Габриела израства с всеки ден, с всяко докосване. Раздвоението между тялото и напъханата под булото на задръжки разумност, колебанията на сърцето и вечно накланящите се ту наляво, ту надясно везни на морала, се разпадат и триумфира пиршеството на чувствата. Въздействието на нежността и допира кожа до кожа, дъх до дъх, е поставено на пиедестал, напътствията и непослушанието да се отказваш и съпротивляваш на сладостта, е зарязано в чакалнята на миналия век. Срамежливостта е онемяла и вдигнала бялото знаме. Жадуваш – пиеш, обичаш – отдаваш се. Любовта е разголена и разбираема за сетивата, но не потъпкана и принизена като скелет за изучаване на човешкото тяло в часовете по анатомия. Любовта е реалност, която подобно пеперуда събира крилата си, за да оцелее при следващия повей на вятъра.

Каквото и да си помислите, представите и сънувате за любовта -  то е описано в „Деветте кръга“.

 

Диана Петрова в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.