по заглавие   по съдържание

Из наследството на пловдивските комикси: "Съвременни герои"

28.07.2018
Снимка 1

 

Откъс от разказа на Любомир, Пловдив 1890 г.

Приложение към поп арт изложбата "Екселсиор".

 

По едно време из правата, широка и дълга улица на градът R се разхождаше господин Стамо. Този господин беше особено творение. Главата му беше дълга и суха като на умрял кон; очите му вдлъбнати, влетели доста навътре и блестяха като на бухал; веждите му широки, дебели и черни, но тук там окапали, като че молци ги изяли; а клепачите му приличаха на метли. Мустаците си беше обръснал, защото постоянно капеха космите и месото под носът му приличаше на щавена кожа. Устните му големи и неприлични като на жаба. Зъбите, когато говореше, тропаха като палки на барабан. Носът му сплескан, черен, изранен с широки ноздри, пълен с течност и постоянно ври и клокочи като загоряло гърне с фасул. На брадата имаше три големи чирки (пришки). Ушите му... чудно нещо! Големи и прозрачни като стъкло, обкичени със стотина гнойни чирки, по всички извивки бе пълно с ушна кал, а из средата  постоянно течеше гной като мляко. Краката му, сухи и дълги, само кости и кожа, приличат на кокили, гушата му – на черешов клон, гърдите му – на цигански кош за слама; ръцете му, с костеливите и дълги сухи пръсти - на вили, с които селяните пластят сеното; а кръстът му – тънък като на мравка. На главата му имаше само три косъма и те стояха прави, а цялата тя светеше нощем като месечина; където минеше нощно време, фенерите помрачаваха. С тази осанка, с това сухо тяло и съвършено напето ходене, с най-възможна пикантна стойка – той беше истински адютант на смъртта и заради това хората го наричаха „Смъртта”. Той се хранеше със сок от изстискани сливи, а в по-добри дни изяждаше по пет сухи или зелени чушки. На празниците изяждаше по две жаби на ден, които често се виждат да сучат от сухите жили на умрял вол. Тази храна, както виждате, не му даваше възможност да налита много на сладострастните удоволствия, затова бе целомъдрен, при това честен и в голяма степен остроумен. Народните работи бяха идеала на живота му и той не пропускаше да прочете нито един вестник, брошура или каквото и да е съчинение. Един от главните му недостатъци, както се изразяваха познайниците му, била постоянната привързаност към оная партия, която стои на власт. Жени и деца никак не харесваше, едно, защото ги нямаше и друго, че те отвличали вниманието на мъжете от обществените работи. По тази причина, срещнеше ли жена или дете, не желаеше да ги вижда и затваряше очите си, вървейки слепешком.

У дома си не приемаше никого, а в общото кафене влизаше само веднъж седмично. Имаше един слуга, но той бе по-сух и стар от господаря си и заедно се занимаваха с политика. При всеки народен празник рано сутринта слугата изпращаше телеграма до министрите и някои обществени личности. Оттам отиваше до реката или блатата, за да улови две три жаби за обяд и вечеря. Вместо хляб, ядяха брашно.

Нека след привърженик на правителството видим и групата на опозицията.

Опозиционерите бяха само трима, защото другите се оттеглиха като еснафи и търговци. Единият приличаше на буре: колкото дебел, толкоз и глупав. Той нямаше никакво образование. Често пиянстваше, никъде не отиваше и никой не му идваше на гости, защото не знаеше за какво да говори с когото и да било. Но пък вършеше всичко, което му кажат.

Вторият екземпляр от опозицията никак не приличаше на човек. Можеше да се каже, че е сатира на човека. От една страна малодушен и прост, от друга - ужасен интригант и подлец. Сега ви хвали в очите, зад гърба ви хули с най-тъмни цветове. Доносник!

Третият беше „Цоню Капитана”, ужасен пияница, човек в най-голямата степен развратен, силен, мускулест, кокалест и готов да бие всеки, когото му покажеха. Когато станеше събрание, той не се бъркаше в нищо друго, освен в пиенето. Събранията ставаха така: и тримата влизаха в една механа, почваха да поръчват вино след изпитата бира. Идват в това време няколко души други пияници и се започва един разговор по пиянската система. Поздравяват се всички, ръкуват се и започват да си намислят кой кого да очерни.

Когато стана първото заседание на либералното бюро, колкото и тайно да беше, дойдоха подробни известия до чорбаджиите на града и те веднага се събраха да размислят какви мерки да се вземат. Събранието беше в къщата на чорбаджи Стамат. В средата стоеше една кръгла маса с пиринчен триножник, покрита с български плат, доста шарен и хубав; върху нея голяма лампа, наоколо 4 дебели свещи и 2-3 пакета тютюн от по 50 грама.

Всичките чорбаджии (около 20-30), насядали по столовете и миндера, бяха весели, свиваха цигари и си правеха различни остроумия. Най-накрая домакинът, като запали клечка кибрит и държеше цигарата в устата си, каза:

- Да дойдем на думата си! Тия работи, които правят тука нашите голтаци, като какви ви са виждат и какво ще кажете за това? Или и сега да ги зарежем, както преди?

- Тия работи – стана чорбаджи Грую – на нищо не приличат. Кои са тия, които са се събрали там? Какви са: учени ли са, стари с опит ли са, имат ли хляб да ядат или скътани пари, някаква стока имат ли, нещо да са работили? Кажете, ако знаете, та и ние, и народът да се съгласим и дадем! На единия баща му беше разбойник, а на онзи с черната брада баща му шиеше кожуси, на третия баща му правеше цигари за чужденците и постоянно шпионираше, за другите какво да кажа...

В това време поп Стойо стана от мястото си и почна тихо да говори:

- Да ви кажа братя, това всичкото е наказание, че сме сгрешили пред Бога! Човеци сме наистина и грешни сме, ама това и край няма! Никога не е било така. Винаги старите, богатите, умните са били напред и са водели народа! Сега няма един за пред света човек! Все хлапаци, вчерашни ботушари и парцалковци! Слугите станаха водачи, ние - последни! Преди 500 години, когато българите са имали царство, толкоз се възгордели, че в храма с конете си влизали и с копията нафора са вземали! И Бог им подари царството на агарянската вяра! Дойде време отново да ни се даде царство, но ние захванахме пак същите горди чувства!

Всичките замълчаха и скръбно погледнаха пред себе си. След десетина минути Стамат, разхождайки се из салона, каза:

- Най-простите, голите, гладните, босите, хулавите, чапкъни – те днес станаха всичко! Отидеш ли да си плащаш данъка – него ще видиш, той ще ти даде квитанция, той държи ключа на държавната каса. Отидеш ли да се съдиш, пишман ще станеш. Едно време, било в българско време – имало джелепи. Като скитали по друмищата, срещали много неща. Между тях видели и това чудо - срамота е да го кажа заради свещеника, ама ще извините. Виждат една много хубава мома да лежи гола без дрехи. И по тялото й като рояк пчели се натрупали оваде (конски мухи), големи като зелени орехи и пили кръвта й. Но като се напили, те вече само кротували по тялото, а тя лежала като мъртва. Чорбаджиите, милостиви човеци, защото и те имат деца, смилили се над нея и като не могли да я отвържат от големите синджири, казали, че искат да е предпазят поне от овадето да не пият кръвта й. "Стойте, извикала тя, ако ме съжалявате, не ги пъдете, защото тия са се напили и мируват, та ми е добре, но ако дойдат други гладни, те ще ме унищожат."

 

Съставител: ©Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.