по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: За конкурсните комикси на тема "Паралелни реалности" 2018

30.08.2018
Снимка 1

След внимателно разглеждане на представените комикси, поради обстоятелството, че участниците са 6 художника, се взе решение да се отделят творбите в няколко групи: комикси от една страница, от четири страници и комикс, реализиран върху по-голям брой страници. Необходимо е за правилната оценка на конкурсните комикси, състезаващите се автори да се групират в класове и според възрастта, напр.: детски, младежки клас и т.н.

Освен съобразяването с критериите за фантастични комикси (един  примерен вариант бе предложен в миналогодишния конкурс), участващите автори трябва да са запознати и с относителните показатели, по които ще се ръководи журито, за да могат с творбите си да отговорят в съответствие с правилата и указанията на организаторите. По мой поглед ще изброя задължителните елементи, които оказват влияние при формиране оценката на журито.

Изискването да се разделят в класове и според обема на творбата, е заради двойното разбиране на жанровете в комикса. Жанровете могат да са като литературните: разказ, повест, роман и пр.,освен, че в случая са и фантастика. Но има в комиксите и още една жанрова класификация според жанровете на пластичните изкуства – напр. портрет и тогава има следните възможности: интервю, житие-битие, очерк, приключения, авантюра и т.н. Малките комикс жанрови форми са съобразени именно с тази структура. Комикс разказът е по средата, т.е. след 20 кадъра завършва журналистичният комикс и започва литературният. За конкурсни творби и изложбени експонати са по-подходящи малките комикс жанрове. Защото те улесняват зрителите и журито при възприемане на ключовите моменти от концепцията. Това означава, че авторите-участници в конкурса трябва да направят своя комикс до 4 страници или евентуално преработят по-голяма по обем творба, специално за конкурс или изложба. Допуска се първата от тези 4 стр. да е заглавна и уводна, ако има за цел да осветлява темата.

В този клас от „4 стр.” за конкурса има само един представен комикс:

Емилиян и Станимир Вълеви с „Месингово сърце с райета и зъбчати колела”.

Тъй като 4 от представените 6 за настоящия конкурс комикси са от 1 стр., този факт показва, че е желателно да се допусне специален конкурсен клас „1 страница”:

Мила Чачова „Космически сън”

Кристина Стефанова „Отвличането на кралицата”

Маги Георгиева (14 г.) „Приключенията на необикновената котка Зина

Йорданка Кемчева „Паралелни реалности”

Организаторите ще трябва сами да преценят дали „1 страница комикс” да не се ограничи само за по-малките участници.

Това не е задължително, защото от история на комиксите е позната и професионална подобна практика: напр. листовете от Епинал във Франция или тези от Испания (и др. страни), които разказват цялата история ( приказка, разказ и пр.) върху един лист. В случай, че има комикс от 1 стр. на по-възрастен участник, тя ще трябва да се отнесе към съответния клас категория.

Таня Божинова участва със завършена комикс творба „ Пътуване към Сериомдон” от 28 страници, която е несравнима с останалите. Ще кажа, че съм впечатлен от изпълнението на творбата.

Всички от тези изброени класове трябва да имат свои показатели за оценка. Обаче те имат същевременно и общозадължителни елементи, които препоръчвам като правилник при оценяването от журито (макар в случая да са в съкратен вариант):

  1. Заглавие:

Сполучливо ли е, има ли връзка с темата.

Подходящото му разположение в комикс творбата ( за конкурсните творби е желателно някъде в началото)

Има ли красиво шрифтово оформление

Посочено ли е името на автора, възраст, конкурсен клас на творбата

  1. Уводното изложение осветлява ли идеята на комикса
  2. Структурният план от ключови моменти обхваща ли всички необходими части за разкриване ясно концепцията на темата и във връзка ли е с нейното развитие.

Показана ли е линията на развитие в комикс творбата.

Има ли авторът правилни познания по темата, дава ли ценна информация, изследва ли задълбочено, внася ли личен принос, нови аспекти или подход. Степен на трудност.

 

  1. Художественото представяне на комикса:
  2. Баланс между авторовия замисъл и бройката страници отпусната за конкурса.

Художествен стил, наличност на оригиналност.

Връзка между текст и изображения. Текста точен ли е, кратък, обосноваващ и свързан ли е. Да няма излишна информация.

Подредба на страницата – с добър вкус ли е направена.

На тези задължителни елементи е необходимо организаторите на конкурса да определят съответни точки за оценка. Комиксът събрал най-много точки ще бъде победителя за определен клас от конкурса.

Анализ на творбите участващи в конкурса „Паралелни реалности” ще се публикува след окончателното решение на журито.

В заключение ще се кажат няколко думи по темата ‘Паралелни реалности”.

Представите за пространството и времето оказват огромно влияние върху начина, по който възприемаме и обясняване устройството на света. Тези понятия служат за подреждане на нещата и явленията, които наблюдаваме в обкръжаващата ни действителност. Повечето природни закони са формулирани на езика на понятията за пространство и време. Пространството и времето са условия за нашето възприятие. Те са средствата, с помощта на които съединяваме нашите усещания в правилни редове. Ние мислим само тогава, когато въвеждаме ред в отделните различни усещания, когато даваме форма на това съдържание на мисленето. Именно нашето мислене въвежда в усещанията (възприятията) по-рано несъществувалото в тях единство. Усещането е пасивно, а мисленето е активно и неговата дейност се състои в това да свързва явленията, да произвежда техния синтез. За автомата няма преди и след, той не мисли, няма съзнание и чувство за време. На машината й липсват понятия. Ако ние живеем в различен, случаен свят, у нас няма да се зароди никакво чувство за време, защото няма да имаме памет, повторения, аналогии, асоциации и др. Геометрията е чистата наука за пространството, а алгебрата за времето. Времето не е същество, не е някаква си независима същност (субстанция), а както се каза - понятие. А всяко понятие е мислимо, възможно е само при наличността на разбиращ и разсъждаващ. Времето е наше понятие, то има значение в нас и при нас. Докато вечността и безпределността не е наше понятие.

Най-загадъчният феномен на нашия свят – времето, е любима тема на авторите фантасти. Те работят предимно върху въпроси, които чакат своя отговор, напр.: може ли времето да тече в обратна посока, постоянен ли е неговият ход, съществуват ли кванти на времето, има ли антивреме, възможна ли е машина на времето, съществуват ли миналото и бъдещето в друго пространствено измерение и т.н. Времето предполага начало и край, то е продължителност. Вечността няма начало и край, тя изключва всяко време.

Реалното съществуване на света е елементарна очевидна истина. Пред реалността на света и богатството от форми всеки мислещ човек се запитва: Откъде произлиза, кое е началото му? Тези въпроси са естествени, защото произлизат от закона за причинността. Според психологията причинността е основен закон на човешката душа. Време и причинност са свързани. Събитията произтичат в резултат от други събития. Но в квантовата механика понятието причинност е до голяма степен изменено. Тя дава вероятността един почти неподвижен автомобил да се намери изведнъж оттатък високата планина. Когато в природата или в духовната област се случи някое необикновено явление, което прави впечатление със странността си, го наричаме чудо. Много от нещата в миналото, които са били смятани за чудо, днес за нас са обикновени, понеже причината им ни е известна. Необяснимото от гледна точка на сегашната наука, но което се смята за естествено, науката нарича с термина „проблем”.

Истинското чудо е познато. То е едно действително събитие, една действителна промяна в пространството и времето, достъпна за наблюдението и сетивата. Чудото се отнася към опитния свят, а не към света на легендите и фантазиите и не означава разрушаване на природните закони. Природните явления стават по закони, които образуват цяла система, където едни закони са подчинени на други по-висши. Напр. механическите закони се подчиняват на химическите, те пък на биологическите, последните на психическите. За пример: според закона за гравитацията всички тела се стремят към центъра на земята. Това обаче не пречи камък да полети вместо надолу - нагоре, ако се хвърли с ръка. Под влияние на закона на мускулната сила, за известно време законът за гравитацията в случая не действа, защото временно се подчинява на друг. Ето защо днес сме свидетели и на технически чудеса.

Според речника думата реалност означава действителност. Думата действителност произлиза от от глагола действам,т.е. нещо,което не се намира в покой.  Това, което се променя, се движи, а което се движи, се нуждае от време, понеже всяко движение е във времето.  Не само движението на телата от едно място на друго са движения, но и звукът, светлината, топлината, електричеството, магнитизмът, химическите процеси, гравитацията са форми на движението. Сетивата могат да ни излъжат в подробностите, защото у един индивид са по-трезви, а у друг – сънливи, но те не могат в нормално състояние да ни докладват неща които не съществуват. Думата илюзия пък е излъгване на чувствата, т.е. виждаме нещо вън от нас, което в действителност съществува само като представа в съзнанието или подсъзнанието ни. Въображение, фантом, лишено от реалност.

Всяко събитие дели пространството на събитията на две непокриващи се области: едната съдържа събития които са причина за даденото събитие, а другата – събития които са следствие от даденото събитие. Причинната връзка е тясно свързана с понятието време. Всъщност причинността е вързана главно с времевата подредба, с въпроса преди и след. Има един разказ от Рей Бредбъри, в който се разказва как един човек от нашата епоха чрез машина на времето се връща в епохата на гигантските гущери. И там без да иска настъпва и убива една пеперуда. По този начин променя веригата на причинните връзки и когато се връща към настоящето вижда, че то е изменено.

Възможно разрешаване на парадоксите, свързани с пътуването във времето е хипотезата на алтернативните истории. Когато пътешествиниците във времето се върнат в миналото, те влизат в алтернативни истории които се различават от регистрираната история. По този начин те могат да действат със свободна воля, без ограничението за непротиворечивост със случилото се впоследствие. Стивън Спилбърг даде простор на фантазията си с тази концепция във филмите „Завръщане в бъдещето”. Героят беше в състояние да пътува напред-назад и да променя хода така, че да се достигне до по-удовлетворителна развръзка. Хипотезата, за алтернативните истории представя, че Вселената няма единствена регистрирана история, тя по-скоро има има всички възможни истории, всяка със своята вероятност за възникване. Теорията за паралелните светове предполага, че има безкраен брой светове и безкраен брой наши двойници, всеки от които би живял в един по различен свят.

В заключение ще се каже, че днес научното познание е изправено пред една невъобразимо сложна ситуация: или да се откаже напълно от философията на здравия разум, или да се приеме най-радикална ревизия на концепциите за пространството и времето. В своите работи по квантовата теория на излъчването на атома Бор подчертава, че понятието стационарна орбита предполага пълен отказ от описание във времето.

Земното време има два момента които са ясно фиксирани в пространството: начало и край. В него съществуват хора и събития, сменят се едно след друго. Последният ден на земното време излиза отвъд границите на времето, откъдето започва извънвремева безкрайност - последното сега, след което не следва никакво после.  Вечността е безкрайна – никога неизменящ се ден, вечно настояще. Категорията време е важна тема в комикс изкуството, особено противопоставянето на време с вечност.

Добре организираната комикс творба от конкурса ясно ще разкрива авторовата концепция по тази тема. Кратката анотация в началото на уводното изложение ще подпомага зрителите и журито да разбират идеята и структурата на творбата. Ето защо трябва да станат задължителен елемент в конкурсните комикси.

 

Георги Чепилев, член на журито в конкурс за фантастичен комикс "Паралелни реалности"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.