по заглавие   по съдържание

Отвъд повърхността: Национални есенни изложби Пловдив 2018

31.08.2018
Снимка 1

 

ОТВЪД ПОВЪРХНОСТТА

Национални есенни изложби Пловдив 2018

 1 септември 2018 - 30 септември 2018

Старинен Пловдив

Откриване: 1 септември 2018 от 18.00 часа

Балабанова къща, Старинен Пловдив

 

Кураторски концепт на проф. д-р Галина Лардева

В природата на визуалния образ е залегнало едно ключово отношение: от едната страна в това отношение стои една обозрима цялостна повърхност, а от другата се разполага всичко останало, което обвързва тази повърхност с други събития, с пространства и реалии. В този план уникалността на художественото произведение се съдържа в свързването между нагледното цяло и това, което е заложено в отделните предназначения на цвета, на формата, на изображението като съвкупност. По такъв начин повърхността на произведението се превръща не просто в проекционен екран, а в контактна зона на различни разбирания, на различни следи.

Наред с играта на множеството проекции, скрити под повърхността, и носещите своето материално измерение разработки, в боите, в камъка, в листа, върху дървото или платното, върху светлочувствителни носители или дигиталния екран се показва винаги и нещо друго: погледът, гледната точка, смисълът – тъкмо това, което се нарича образ. Тази природа на визуалния образ е едновременно единична и загадъчно-неуловима, разполагаща се между сигурната фактология и ефирните блянове. Визуалният образ е парадоксът на една реална недействителност и този парадокс се задава в голяма степен от възможностите, заложени в повърхността.

Средищното значение на повърхността на произведението за разбирането на художественото произведение се формулира от изкуствоведа Макс Имдал. Той различава два изначални модуса на виждането: отнесеното към предмета, хетеронимното, ‘разпознаващото виждане’ (wiedererkennendes Sehen) и едно отнесено към образната повърхност, автономно, ‘виждащо виждане’ (sehendes Sehen). Едва в синтеза на тези два модуса на виждането може да се открие специфичното качество на един визуален образ. Този синтез Имдал определя като ‘познаващо виждане’ (erkennendes Sehen).

Но наред с тази представа за образната повърхност, която се обвързва с перспективата на разбирането на образа, в историята на изкуството се редуват моменти, в които повърхността се свива до буквалните си измерения. Така например модерността като време и светоусещане престава да разбира образната повърхност единствено в нейната способност да означава, да символизира и да скрива своята материалност. В този момент интересът към фактурата, към самата материалност на платното и останалите средства говори за това, че зрителната и тактилната сетивност са започнали да се конкурират. Това е момент, в който автономността на „виждащото виждане“ заема целия хоризонт на разбирането.

Една от ключовите сфери, които обема синтезното виждане „отвъд повърхността“, представлява преосмислянето на субектния опит – личното преживяване на света на създателя на художественото произведение: мисленето на автора като рецептивен център, не като създател на готов творчески продукт, а като източник на синтезното виждане; мисленето на човека-създател като процесуалност, отиваща отвъд клишето за „творчески път“; като носител на заключената в повърхността на творбата медиумна разлика между видимото и невидимото; като преживяна биографичност; като импулси, които движат едновременно света и човека.

 

Автори:

  1. Калоян Илиев – Кокимото- рисунка, обект,Мексиканска къща,зала
  2. Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор
  3. Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда
  4. Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор
  5. Юлиан Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза
  6. Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж
  7. Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала
  8. Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж
  9. Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала
  10.  Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор

 

Националните есенни изложби 

се откриват през месец септември в изложбените пространства на Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив. Те са едно от първите събития на Есенен салон на изкуствата в Пловдив, част културния календар на града-  форум за съвременно българско изкуство, предоставящ възможност за артистична творческа изява извън галерийните или музейните пространства, където  публиката обичайно се среща с визуалното изкуство. Спецификата на събитието се определя както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно десет самостоятелни изложби, което прави Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.
 

Работата на Галина Лардева

- артистичен директор на Национални есенни изложби Пловдив през последните години, смени изцяло формата за представяне на форума, с което се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, като по този начин се направи опит да се преодолеят изкуствено установените границите между „младите“ и „старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014) и Ан пасан (2015), Огледало (2016)  и Плацебо (2017), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на една дебютна изложба, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница.

Тазгодишното издание

на Национални есенни изложби Пловдив 2018  е озаглавено ОТВЪД ПОВЪРХНОСТТА. Повърхността на произведенията на визуалните изкуства се явява пресечна точка не само на различни пространства: на едно видимо „външно“ и едно невидимо „вътрешно“ пространство. Повърхността проектира в себе си следите на различни програми и концепции. Цялата история на изкуството може да се разкаже в сюжетната линия на това какво се случва с и на повърхността на творбата. В историята се редуват моменти на пространни алегорически скокове, в които повърхността не само не е важна, но не е предназначена за забелязване, сякаш повърхността изобщо не съществува, с моменти, в които вниманието се насочва към на самата повърхност. Опитът на настоящия кураторски проект е насочен към мисленето за цялостния ход на махалото и свързаните с него значения и симптоми. Това е опит да се мисли повърхността едновременно и като преодолима, безплътна, и като значима със своята материалност. Като израз на това разбиране може да се изведе фразата „Повърхността разбира“.

Участниците в тазгодишното издание на Национални есенни изложби носят в творчеството си интуиции за значението на онези мостове, които свързват разбирането на творбата със сетивния опит на повърхността.

 

ОТВЪД ПОВЪРХНОСТТА
Национални есенни изложби2018
autumn_exh@yahoo.com

Галина Лардева
артистичен директор
lardeva@yahoo.com
00359 887 325 085



 

Още по темата в "Диаскоп":

Галина Лардева: "Огледало"

"Огледало": Национални есенни изложби Пловдив 2016

Галина Лардева: "Срезът на човешки череп като основен лайтмотив в графиките на Филип Попов"

"Отстранени системи": Национални есенни изложби Пловдив 2014

"Отстранени системи или за третия крак на кокошката"

"Форсиране на избора": Национални есенни изложби Пловдив 2013

Национални есенни изложби Пловдив 2012

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.