Rene Duverne/Рене Дюверн: "Недовършената къща" - Идея за комикс

Идея за комикс

В рубриката "Европейска културна съкровищница"

Туристът, който и миналото лято беше прекарал в същото село, се спря пред недостроената къща. Тя имаше обикновена архитектура, а работници наоколо не се виждаха. Липсваше и скеле, което означаваше, че работата е прекратена. Вместо прозорци зееха дупки, вместо врата – голяма тъмна цепнатина, подобна на беззъба смееща се уста, която изведнъж се превръща в заканваща се. Силуетът с четирите стени стърчеше мрачен като скелет на изправено животно или стъбло на изкоренено дърво, стъпващо с корените си по земята.

- В такова състояние бе и миналата година - отбеляза туристът към местен жител. Сигурно е изоставена?

- Това е тъжна история... Наистина е изоставена и никога няма да бъде довършена. Собственикът е богат и дори не отговаря на предложенията за продажбата й. Когато нещо напомня мъчително събитие, човек се отдалечава от него и се старае да не си го спомня.

- Какво се е случило?

- Само едно, за което вестниците съобщиха с няколко кратки реда. Но вътрешната страна на събитието има по-голямо значение от външната. В други случаи къщата би се завършила и нейният собственик би се ползвал от нея без смущение. Но този човек беше достатъчно честен, за да прояви подобно равнодушие. Той се занимаваше с търговия. Беше роден в околността и селото му харесваше заради хубавото разположение между горските хълмове и равнина край реката. Искаше да прекарва тук горещите дни през годината и си бе купил тази земя, която виждате обградена от жив плет. Проектираше да я превърне в парк и всред него да издигне удобна и модерна сграда. Ето тук трябваше да е паркът. Сега тревата я пасат само кози, пък и къщата не е измазана, няма покрив и се руши от лошото време. Причина за всичко това е едно несдържано ядосване – моментен гняв, появил се внезапно и свирепо. Ако някой срещнеше по това време този богаташ, би го взел за звяр, лишен от разсъдък. В същност той имаше добро сърца, лесно се умилостивяваше. Принадлежи към незначителните и противоречиви хора, които се влияят от своите мимолетни пориви, а после се разкайват за последиците.

Няколко месеца след започването на строежа, собственикът идваше почти всяка седмица да наблюдава как върви работата. Заради лесната архитектура къщата се издигаше бързо. Собственикът не разбираше нищо от строителство, но плащаше и това му доставяше удоволствие. Влизаше в дърводелната, почукваше стените с края на бастуна си, както се почуква гърба на домашно животно, приказваше с работниците, изкачваше се по стълбата, понякога се смееше, друг път се сърдеше на петно хоросан или вар по палтото му. Поръчваше от време на време бутилка вино и вдигаше наздравица с всички. Човек не би могъл да го мрази.

Един неделен следобед той пристигна с автомобила си - по-скоро от безделие, отколкото по необходимост. Мина през кафенето и извика Вихър предприемача, защото не искаше да обикаля сам. Валеше. Предприемачът се разсърди, че прекъсват играта му - беше сръчен италианец, но с буен характер. Мърморенето на собственика му беше омръзнало. Разтвори чадър и се отправи към къщата. Дни преди това работниците  бяха поставили „мая” - борово клонче с панделка, за да отбележат наближаването на последните довършителни работи. Собственикът забеляза развяващото се из въздуха сред проливния дъжд клонче и се намръщи.

- Какво е това?

- Има обичай...

- Работата не е свършена. Веднага го свали!

- Но то нищо не означава… вали, гредите се хлъзгат...

- Страхливец, ако не се подчиниш, няма заплата!

Предприемачът държеше на своята професия, имаше седем деца за изхранване. Той се покачи на скелето, едва достигайки стената. За клончето трябваше да пълзи по плъзгавите греди. Движеше се несигурно, при едно неправилно движение, кракът му загуби равновесие и нещастникът полетя надолу. Падна върху камъните пред собственика и след 48 часа умря.

Това е историята. На вдовицата и седемте деца платиха осигуровка. Разбира се, собственикът заплати по-висока цена, но загубата бе непоправима. Има неща, които не могат да се купят с пари, макар че парите са лесно средство за успокоение на съвестта. Богатият замина с автомобила и повече не се и върна. Тази развалина сега струва прескъпо –вътрешното спокойствие, което всеки иска да притежава.

Адаптация: ©Христина Мирчева

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics