Лъчезар Станчев: "Чичо Тон ветрогон, весел пътник със балон"
28.09.2018
По балкани и полета
бързоходец, като вятър,
или пеш, или с кон,
снимки снема Чичо Тон
за едно софийско кино.
Но във Весела дружина
чете той, как Бързолет
обиколил тоя свят,
и си рече: Чичо Тон
пък ще хвърка със балон!
И в Божурище тогава
пред един балон застава.
- Брей, че скъпо било то,
плащало се лева сто
за една разходка само:
Господине, пари нямам,
но я тука застани,
искам, братко, да те снема
и след седем – осем дни,
щом във нащо кино идеш,
на платното ще се видиш.
Имаш ти лице прекрасно,
ще излезе много ясно! –
- Бивало ме, значи! – рече
радостно това човече. –
Е, тогава, Чичо Тон
може малко с тоз балон
да се дигнем. Драги мой,
ето тъй се спуска той! –
Дръпна Чичо Тон въжето
и се вдигна над полето.
- Стой ти долу. Аз и сам
да се поразходя знам.
Ще направя на земята
снимки чак от небесата!
Вижте вече Чичо Тон,
весел пътник със балон,
нависоко се издига
небесата чак достига.
Облаците задминава,
ала пак безстрашен плава.
- Май че хвръкнах надалече,
как ще сляза, Боже, вече,
че във къщи тоя ден
печена е славна гъска,
ще я изядат без мен.
И така, другари мили,
тоз балон със всички сили
се понесе към небето,
поизплаши му сърцето.
- Леле Боже, ако падна!
Страх не страх, душата - гладна
хич не иска да седи.
- Ти балонче, си лети –
рече Чичо Тон тогава –
а пък аз да хапна здраво.
В коша имаше закуска,
Чичо Тон я бързо схруска.
Щом глада си тъй насити,
Чичо Тон намери скрита
дълга котва и си рече:
- Време е да сляза вече!
Ех, да имаше скала
в този океан небесен
с котвата по начин лесен
слязъл бих и без крила!
И за щастие тогава
в миг балончето заплава
ниско, ниско над земята,
Котвата се леко мята
и залови тя един
хубав, ала слаб комин.
Той пречупи се и ето,
дорде падаше парчето,
снимка прави Чичо Тон.
- Сякаш че е макарон,
толкоз лесно се прекърши! –
рече весел Чичо Тон
И понесе се пак бърже,
Ето на една поляна
в миг на котвата се хвана
тежка крава. Зарева
тя със вдигната глава,
- Стой! – Стопанинът й писна
и със две ръце я стисна
за опашката и здраво
я затегли той назад.
Но балонът все направо
си лети не се шегува,
хич молбите му не чува;
вдигна кравата нагоре,
после тежко я събори
на гърба на говедаря.
Чичо Тон и тука свари
снимка бърза да им снеме
и усмихнат от сърце
към морето да поеме.
- По-полека, мой балон, -
рече весел Чичо Тон –
морски снимки искам днес
да направя. Малко слез!
Тези платноходки леки
да обиколя полека.
И нали е Чичо Тон
весел пътник – ветрогон,
с вятъра без сам да иска
се отправи той натам
все по-ниско и по-ниско.
И не щеш ли бързо, ето
една лодка той настигна,
с котвата закачи, вдигна
и отнесе и платната
и един човек събори
във водата.
А пък Чичо Тон отгоре
снимки снима и бърбори:
- Тъй си пати, който скита
с малка лодка в океана!
Тоз спечели хладна баня,
нека да му е честита!
Тъй с балона Чичо Тон,
веселият ветрогон,
литна пак във коша свит.
В миг съгледа славен кит
и си рече: - Ех да може
ей тъй в джоба да го сложа,
да го занеса на Бежко,
или пък на Бързолет,
неговият братовчед,
та да съберат децата,
да го сложат във водата
да им служи за играчка
с тая хубава пръскачка!
Ех, не може! Но тогаз
снимка ще му снема аз
и ще пратя таз картина
или в книжките „Герои”,
или във Весела дружина!
Китът си спокойно плава.
Ала котвата тогава
в миг го пипна за устата
и го дръпна над водата.
Разядосаният кит
духна през носа сърдит.
- Леле, Боже, какво става? –
(Вижте втората картина на корицата!)
викна Чичо Тон тогава. –
По-полека бе, юнак,
коша ми напълни чак! –
Но водата му свърши
затуй китчето реши
да си пийне още. Ето
потопи се то в морето.
Подир него Чичо Тон
тръгна с целия балон.
- Хей, приятелю, поспри,
где ме водиш? Разбери,
аз се казвам Чичо Тон
снимки снимам с тоз балон!
Ако вляза във водата
ще се смеят май децата!
Не обичам вода аз,
там добре е, но за вас! –
Ала китът хич не чува
и все по-дълбоко плува.
Що да прави Чичо Тон
с тоя малък лек балон?
С тежка мъка във сърцето
той преряза с нож въжето
и балонът хвръкна пак
стигна облаците чак.
- Нямам котва вече аз! –
рече той с печален глас. –
До кога ли тъй ще хвъркам,
и посоките ще бъркам,
ту на север, ту на юг?
Кой ще ми помогне тук! –
Тъй без котва на въжето
Чичо Тон лети в небето...
-
"Чичо Тон ветрогон, весел пътник със балон" от Лъчезар Станчев (Библиотека "Герои" бр.25, 1943 г., илюстрации Вадим Лазаркевич)
-
Публикува се с любезното разрешение на Румяна Л. Станчева и на Владимир Станчев
Още по темата в "Диаскоп":
ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: "110 години от рождението на Лъчезар Станчев"
НОВИ КНИГИ: Лъчезар Станчев и "Капка"
Георги Чепилев: "Лъчезар Станчев и неговият принос за развитието на българския стихотворен комикс"
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.