по заглавие   по съдържание

Нели Лишковска: "Вкоренени мълчания"

08.10.2018
Снимка 1

Нели Лишковска за книгата на Теодора Тотева

"Преди тишината",стихове, 2018, изд. Scribens

 

Първото впечатление от втората книга „Преди тишината“ на Теодора Тотева е метафоричната мекост на изказа и плавния ритъм. Без патетика, резки лингвистични извисявания или немотивирани смислови сривове. Напротив, мелодиката на стиха обгръща като прегръдка, от която не искаш да се освободиш. Въпреки това, а може би – именно поради това - текстовете в тази книга се движат по една характерна семантична скала, в чиито два полюса са разположени  емблематичните образи на материята и духа. Първият е локализиран в телесното и сетивността; и произтичащите от тях конотации:

Върху устните
остава само писъкът от плът –
неразчертана граница,
където пътят е прекъснат.

„Върху устните...“, с.30

 

Вторият пласт е разположен върху/в думата, писмото, езика и/или тяхното отсъствие. Липсата на език (мълчанието) е равнозначно на унищожението на другия:

...Захапката на думите,
преглъщането на езика –
всички тези изговаряния,
целият словоред вече е излишен,
ако си премълчал другия.

„Еротиката на ...“, с.13

Фокусът може и да бъде изместен, за да се обърне и пре-върне в своята противоположност – безмълвието носи със себе си пустота и смърт:

Всички коридори на смъртта
са просто бледи сенки на езика,
проговарящ себе си без слънце.

„Всички...“, с.25

Отчетливи и наситени в своята пределност са Словото, Тялото, Мълчанието. А тишината е всепоглъщаща, като след край на света. Тя не е подобие на нещо познато, нито е мълчание, нито безсловестност. Може би е неназовимост. Същност, на която не може да бъде дадено име, поради неговата мащабност. Явление, което не се назовава, за да не изгуби вълшебните си сили. Единствено на ехото е позволено дребно своеволие, леко прегрешение – да „изрича“, „изговаря“, „артикулира“:

Когато всички думи
вече са казани
и в ехото заглъхват,
и в ехото заглъхват...

„Когато всички...“, с.35

И накрая – за да успееш да попиеш тази поезия „мълчанието ти трябва да познава дългото бродене“, според редактора на „Преди тишината“ Валентин Дишев. Защото всеки носи своята тишина, която раздава на другите, подобно безсмъртен духовен дар; или пък пази дълбоко в себе си, в своето тленно тяло. Като сърце.

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.