по заглавие   по съдържание

Иван Теофилов: "Балканският човек"

10.10.2018
Снимка 1

Балканският човек

Повечето наши писатели, завършили различни научни дисциплини, са се отказали от професиите си заради литературните си интереси. Изключение правят Вера Мутафчиева и Йордан Велчев. А сега само Велчев. Не познавам друг човек, който да се отнася с такава себеотдаденост и одухотворена чувствителност към своята научна работа като него. Във всичките ни телефонни общувания научавах до коя страница е стигнал, какво ново е изнамерил и разбирах, че дори и в обхвата на разговора ни се е запилял някъде из вековете, примерно в 1404 година, и разплита враждата между Сюлейман челеби и Муса, и намирах съвсем за излишно да го занимавам с днешните ни тегоби...

Талантът и прецизният му поглед проличава още в избора на мотото на книгата – тези нажежени четири реда на Чоран, които твърдят, че усещането на човек при стъпването му на Балканите е като пропадане, възхитително пропадане – като бездна.

Ние, които живеем тук, на този назъбено изразен на картата полуостров, с притиснатите една в друга единайсет държавици със своите множества етноси, езици и религии като ту затаен, ту разразен вулкан от страсти и междуособици, можем да си представим преживяването на автора, издирващ къс по къс и съставящ живота и света на балканския човек през рояците събития на цели три века.

Главният обект на книгата е любимият му Пловдив. Градът, който дълго удържа пристъпа на многобройната Лала-Шахинова войска. И само случайно откритият и прекъснат водопровод край село Марково, според легендата, заставя града да отвори крепостните си порти. И магията на азиатския свят със зрелищата и акустиката на джамиите, хановете и чаршиите, с порядките, нравите и законите си да завладее и промени цялостния облик на града. И на все по-смаляващата и потулваща се българска общност за упование да останат само езикът и вярата, сукманите и потурите, та някои по-любопитни пътешественици да я забележат и отчетат различността й.

В структурата и духа на тази извънредно любoпитна книга се усеща нещо от похватите и атмосферата на Монтеновите опити. Това плътно коментиране на текстове. Но ако при Монтен се коментират главно цитати, тук коментарът обсъжда един широк обхват от издирени и умело аранжирани пътеписи, хроники, легенди и животописи. Старателната или по-скоро вникваща авторова намеса не се задоволява с един-единствен поглед върху нещата. В пространството на общия коментар се вместват и други, още и още коментари, с различни гледни точки, и текстът става все по-спектърен и увличащ. И читателят усеща не само атмосферата на този прелюбопитен текст, но и осезаемото преживяване на автора. В интерес на истината този новаторски подход на книгата изцяло променя доминиращата представа за историческото четиво, с неговата традиционна лексика, установена терминология и сухо визирани факти. Без да губи нищо от научната си стойност, тя се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, съпричастен, макар и в друг жанр, но със същото достойнство за балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре. Тя е феноменален сбор от непрекъснато възникващи описания на ожесточени битки или умиротворено битие, на умело щрихирани портрети на султани, европейски държавници, дипломати, свещеници, видни и забравени с времето писатели, хронисти и пътешественици; на внезапни отскоци до Египет, Венеция и най-различни точки на тогавашния познаваем свят, с които балканският човек е контактувал; на любопитни въведения в колоритно оживени интериори на сараи, дюкяни, занаятчийски работилници, хареми и хамами; на афектираната шарения и щедрото изобилие на пазарища, с такива невероятни подробности, че щем не щем, ставаме наясно дори с точните цени на брашното, ориза, зехтина, шарана и халвата през 1148 година...

И за още по-осезаемото възприемане на книгата са въведени множество графични изображения, гравюри, миниатюри, рисунки, орнаменти, проспекти и карти на градове и местности, отпечатъци на монети, шрифтове, символни знаци и дори модел на робот отпреди 900 години, дело на великия механик Ал-Джазири, автор на „Трактат за автоматите“, изобретател на механизирани часовници и фигури на музиканти, биещи барабани, или птици, пускащи ритмично камъчета върху чинели, озвучаващи часовете, и пр., и пр.

Не може да не се замислим и за процеса на издирването, обмислянето, написването, аранжирането, на всичко казано под черта, на безбройните страници с бележки в края на книгата, на целия този гигантски съзидателен труд.

 

Откъс от книгата на Иван Теофилов "Гласът на тишината"
ИК Жанет 45, юли 2018
Оформление: Надежда Олег-Ляхова
Редактор: Силвия Чолева
Цена 18.00 лева

 

  • Публикацията се осъществява със съдействието на издателството.
  • Фото: Гери Георгиева, Аполония 2018

 

Иван Теофилов в "Диаскоп":

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.