Веднъж Емилия Дворянова сподели, че празнувала двайсетгодишния си юбилей ето по такъв начин: двайсетгодишната Емилия напълнила стаята с разноцветни балони, върху които изписала току-що съчинени стихотворения. Тя каза също, че било много вълнуващо да гледа как балоните спадат, а с това написаното ставало все по-дребно, но все пак четливо. Балоните с микроскопичните стихотворения по тях едва ли са запазени, или ако са били, отдавна мастилото е заличено. Особена и някак красива беше тази гледка, съградена от няколкото изречени думи от Емилия. Пред очите изниква стая в началото на пролетта и двайсетгодишно момиче с дълги тъмни коси, заобиколено от балони, върху които твори и оставя сътвореното на мигновението. Този рожден ден се е състоял в края на седемдесетте. Това е време, в което момичето Емилия дори не е могло да си помисли да публикува заради тогавашните политически времена, макар че вече имало написани немалко страници. Затова навярно е решило да публикува напук на времето върху нещо мимолетно, сякаш да облече мига в трайност и спомена – в тайнственост. Поради този и вероятно други жестове, отправили написаното към мимолетността, ние няма да можем да прочетем нито едно от онези стихотворения на Емилия Дворянова. Затова пък пред нас са романите ù, онези, които е разбулила за читателя и в които усетът на писателката към поетичното се забелязва в особеностите на фразата. Пред нас са и есетата ù, елегантни и красиви текстове, чрез които Емилия Дворянова ни пропуска в безпределните градини на света си. За мисленето ù като личност, ангажирана с разнородните актуални теми на времето, в което живее, можем да прочетем интервюта с нея, публикувани в „Култура“, „Литературен вестник“, сп. „Страница“ и др. За повече информация нека читателите отгърнат на библиографската част, която изготвихме с уважение към писателката Емилия Дворянова.

Този сборник e празник посвещение към един друг юбилей на Емилия Дворянова. За да не бъде написаното за нейните книги разпиляно в различни издания, вестници и списания, се обърнахме към български интелектуалци и приятели да споделят свои нови мисли или вече публикувани текстове или спомени. Обърнахме се не само към литературоведи, но и към музиковеди, философи, социолози, изкуствоведи и преводачи, творци в различни области, всички, които биха желали да споделят нещо за творчеството на Емилия Дворянова и общуването си с нея. Някои от текстовете подхождат теоретично и съобразно своето призвание (Георги Фотев, Мари Врина-Николов, Морис Фадел, Калин Янакиев), други са вдъхновени от разговори с писателката (Ангел Ангелов). В сборника присъстват и особени текстове спомени и есета, нека използваме подходящото за такива случаи определение – постмодерни, които спускат златна нишка между изкуствата (Орлин Дворянов, Олег Гочев, Дьорд Сонди, Кръстьо Раленков), както и оперативна критика (Амелия Личева, Биляна Борисова, Янош З. Ердейи, Марин Бодаков), освен специализираните литературоведски изследвания (Пламен Антов, Илвие Конедарева, Зорница Гъркова). Извън жанровите определения е заявяващият се като глас „извън литературата“ експресивен спомен от Ани Колиър, чиято фондация подкрепи идеята за сборника. Не можем да пропуснем да споменем и естетския текст на Нева Кръстева върху есеистичната книга на писателката „Освен литературата“. Сборникът се отваря за читателя с текста на Михаил Неделчев върху творчеството на Емилия Дворянова, написан специално за изданието.

Авторите, които участват с текстовете си в този сборник, сами избираха за какво да пишат и кои творби на авторката предпочитат да представят. Така се оформиха разделите, които по своеобразен и естествен начин събират в цялост онова върху, за и с което романите на Емилия Дворянова говорят: музиката, проявена през музикалното звучене на фразата, образа, проявен през дълбочината на безпощадно точния дворяновски език, елегантността на епифанията, явяваща за читателя приобщеността на написаното към онова, което лежи отвъд границите на видимостта и от което никне всеки смисъл, а това значи и всяка надежда.

И един скорошен фрагмент от живота с Еми: в неделя, след църква и с църковната дружина пием кафе, обсъждаме случилото се през седмицата, когато незабелязано се появява около нас една циганка, и макар ние да се опитваме да я отпратим преди говоренето ù, тя ловко вече се озовала иззад гърба на Еми, сочи я, почти докосвайки я по рамото, и казва: „Ти си рядка птица... Тебе Господ ти движи ръката!“ Какво да кажеш... Някак около нея витае усещането за способността ù, която е дар свише, да създава светове; има видими знаци, че е докосната! Една от последните й героини (още не съвсем известна за почитателите на литературата Дворянова) ще каже, сякаш извинявайки авторката си: „аз не мога да помня всичките светове, за да ги възкреся“, но ние следим, с всяка нова нейна книга, как Еми последователно се стреми в тях да помирява никненето, любовта и смъртта – вероятно единствени обединяващи възможните светове. В книгите на Еми всичко е От дълбините на душата... Затова и някак естествено възникна именно библейският цитат, началото на Псалом 129 – за онзи (всеки-който-и-да-е-молещ-се), чиято душа се надява на Божието Слово! – като заглавие на юбилейния за нея сборник!

Сборникът започва със стихотворение, посветено на Емилия Дворянова от поета Георги Рупчев. По този начин прибавяме и неговото име сред онези, които ще ни говорят от страниците на юбилейната книга и чрез които сборникът ще оповести един словесен дар от благодарните читатели.

За Еми,

Яница Радева, Кристина Йорданова, Мария Огойска, Албена Раленкова

август, 2018 г.

• Сборникът се издава с финансовата подкрепа на Фондация „Етюд“
• Публикацията се осъществява със съдействието на издателството.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.