Теодора Тотева: "Остави сърцето да премълчи излишното" - "Преди тишината"
15.10.2018
***
Еротиката на поезията,
захапката на думите,
преглъщането на езика -
всички тези изговаряния,
целият словоред вече е излишен,
ако си премълчал другия.
***
Там, където смъртта заспива,
в подножието на нечий живот
вечерят спомени,
всички езици са сезони,
годините сменят лицата си,
единствено времето чертае върху тялото,
изписва себе си,
рисува някого, който възкръсва.
Така празнува животът -
като бавен силует,
който никога не сменя кожата си.
***
Всяко проговаряне
е симптом за вечност,
система за командно дишане
на общия език,
притежателно местоимение за личност,
с което да заявим съществуването си -
изричайки себе си,
ние сричаме тишината.
***
Светлината
изрича лицата ни.
Тя срича дълго
името, което не помним.
***
Езикът ти е утроба -
в подножието му
зачеваш думите -
остави словото да узрява,
заприличай на безсловесните.
***
Кожата е все по-носена,
губи надежда за човека отвътре,
облича времето като ново тяло,
прегъва се,
свива гнезда в скритите белези,
не може да заличи
всички тези прелетни птици.
***
А, ти когато се молиш,
влез в скришната си стая,
преклони глава,
на тайно се сгуши във думите,
не изричай прахта,
ти, който вчера си бил кал,
и ти, който утре ще бъдеш -
в тази земя на тлен,
остави сърцето да премълчи излишното.
-
Илюстрация: ©Георги Чепилев
Теодора Тотева в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.