по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Андро – Зелената карта на България"

27.10.2018
Снимка 1

 

„Когато един ден историкът на нашето изкуство, на нашата хумористична и сатирична графика рече да отбележи вървежа на отечествената карикатура и нейните деятели, името на Андро не може да бъде отминато, защото, макар и с домашни разбирания за изкуството, Андро работеше в това поле неотклонно до смъртта си”, споделя Александър Божинов.

 

Тези спомени на първия български карикатурист повдигат въпроса в какви посоки и от гледната точка на какви цели трябва да бъде разглеждана историята на българските комикси, както и в каква зависимост се намират тези посоки и цели?

Различните теоретици и историци на изкуството са поставяли и  най-различни задачи за изследването. Проучването на дадено национално изобразително изкуство или литература (синтеза на които е комикс изкуството) има за цел изясняването на националната психика. От формалната гледна точка пък има изследователи, чиито цел е изясняването на езика. Съществуват и обяснения във връзка с развитието на социално икономическите отношения. Всички тези изследователи подчертават според теоретичните си интереси само една особеност в изкуството и затова виждат твърде неясно целите. И така едни изследват индивидуалната и народна психология, други – целите на историята (културна, социална, икономическа, политическа, трети – историята и теорията на езика и изразните средства).

Но всички те са специални изследвания, които допринасят покрай другото за изясняване на българското комикс развитие, без да изчерпват и разрешават сложните му задачи. Виждаме, че изследването на комиксите се докосва с целите на психологията, историята, социологията и езика на деветото изкуство, но има стремеж и отива по-нататък: спира се върху художествените произведения и във връзка с историческото развитие на деветото изкуство, изяснява условията на това развитие в съвкупност. То не игнорира всички онези произведения, които имат предимно историческа, езикова или пък психологическа стойност, но за него те имат второстепенно значение. Трябва да се направи разлика и с естетическото изследване, което анализира също комиксови произведения, за да установи тяхната художествена стойност. Но това е само материал за общата естетика, пък в днешната епоха се говори и за смъртта на естетиката.

Главната цел на комикс изследванията е да проучи явленията в тяхното възникване и развитие, да установи тяхната зависимост от множеството външни и индивидуални условия. Освен това има за задача да проследи причинната зависимост между отделните фази на комикс еволюцията. Освен това дава естетическа оценка на фактите и си служи с методите на историческото изследване – да установи какво е допринесло дадено произведение за развитието и обогатяването на художествената култура през известна епоха.

За да се установи връзката между културната и литературна еволюция, изследователят се спира не само върху художествени произведения, но и върху такива, които нямат художествена стойност, обаче разкриват интересна страна в духовния живот на дадена епоха и отразяват нейните възгледи и чувства. В този случай той не разглежда само бележити автори, творби и комикс периоди и не обяснява еволюцията с ненадейни скокове. Напротив - търси да разгледа дейността на второстепенни автори, които образуват преход от един период към друг и така е в състояние да обясни прогресивните тенденции и да установи, че онова, което при повърхностно наблюдение изглежда като скок, всъщност се оказва бавен еволюционен процес, подготвен от по-рано.

От гледна точка на посочената цел – да се установят посоките на развитие на българския комикс във връзка с културните условия, трябва да се има предвид безследно изчезналите документи и все още неиздадените източници от автори, работели в сферата на българското комикс изкуство. Прави впечатления, че за повечето от авторите, които днес се изваждат от забрава, почти не се споменава творческата им работа в деветото изкуство. Такъв е напр. не само случаят със Змей Горянин – редактор и сътрудник на комикс изданията от 40-те: не се открива нищо в издадените дневници, писма и пр. ценни материали относно комикс изкуството.

За изяснение на българското комикс развитие е много важно да се проследи в пълнота и нашия периодичен печат – ние до днес нямаме пълна хронологична серия от всички издания (някои унищожавани по понятни причини), има липса на определени броеве и издания в големите библиотеки. Знайно е, че нашите класически автори на комикси са били публицисти и просветители, но липса се чувства и при изграждането на творческата им характеристика. Например нямаме представа от творчеството на такава крупна личност като Никола Котов (Мамин Кольо), редактор на най-важните български комикс издания. Не се знае кога е починал, в речника на Иван Богданов се вижда само рождената дата – 1913 г. и определението – хуморист.

Пет различни дати за края на живота на пловдивския карикатурист Андро са посочени в различни амбициозни издания и то с разлика от 10 години.

Не се намират следи за комикс творбите и в литературната ни критика.

Ето защо от становището на комикс развитието в България е важно да изясним постепенния преход, който се извършва в изобразителното изкуство и литературата ни в края на 19 и началото на 20 век. Зародишите на онези нови идеи, възгледи, които намират определен израз във формирането на жанровете и критическия реализъм.

Изследването на комикс еволюцията обхваща не само художествените форми, видове и родове, но и съдържанието на произведенията, идеите, чувствата изразени в тях. Развитието на формата е в тясна връзка с развитието на съдържанието – новото съдържание постепенно променя старата традиционна форма.

С изследването пък на влиянията и заимстванията ще се търси особена цел – да се установи с какви нови, оригинални черти се обособява българския комикс, да се отделят самобитните от външните елементи в нея, да се изтъкнат типичните форми на влиянието и на вкусовете и потребностите, които отварят път. Ето защо е необходимо да се анализира психическия процес, в който се преработва чуждото.

Изследването на  българското комикс развитие е още по-интересно, но и трудно засега у нас, когато засяга художествените образи, типове, сюжети, като разкрива какви нови елементи внасят в тях отделните автори.

Накрая трябва да се отбележи като важен фактор и личността на автора, не бива той да е обезличен, лишен от индивидуални черти. Защото авторите са проводниците на идеите, които вълнуват околната среда. Трябва да се съпостави автора с традицията, с дейността на неговите предходници, да се установи какво е усвоил от тях, какво е изоставил и най-накрая какво е допринесъл не само за общото развитие на националния комикс, но и за развитието на онзи род, в чиято област предимно работи.

В енциклопедията на Георги Райчевски за Димитър Андреев (Андро) е отбелязано: живописец, график и карикатурист, завършил Държавното рисувални училище – София. От 1906 г. живее в Пловдив където учителства по рисуване в Девическата гимназия. За крайна дата на земния му път в посочена 1930.

Иван Богданов обаче пише следното: „Андреев, Димитър /1882-1935/ - художник карикатурист с псевдоним Андро”.

В хрониките на Алваджиев се намират две страници за независимия художник: „Славата на този художник бързо растеше, но смъртта се намеси преждевременно и скова ръката на големия майстор. Почина в 1932 г. на 42 години в Букурещ, дето бе назначен за учител в българската гимназия. Живя беден, умря сиромах. За голям срам легацията ни в Букурещ бе отказала да отпусне средства за прилични погребение. Някои българи събрали пари помежду си и му отдали последна почит”.

Владимир Балчев в книгата „Пловдив по следите на отминалото” в Андро – най-обичаният и най-мразеният художник на Пловдив пише: „Напуснал света в Букурещ на 20 февруари 1924 г. като сетен сиромах... Няколко месеца преди смъртта си Андро подписал договор с известната художествена галерия „Мезон д Ар – Париж”.” С тези примери ще преустановя цитатите относно неточностите в датировките.

На 14.11. 2013 г. във вестник „Марица” се публикува интервюто „Фалшифицирана история на комиксите”. На въпроса защо Комикс дружество „Диаскоп”- Пловдив не е издало проучванията си досега във вид на история, се отговаря, че проучванията са публикувани и се публикуват засега само като научно популярни статии в официозни медии, но за цялостна история на българския комикс все още не е дошло времето, тъй като има много нерешени проблеми.

Ето защо насочваме проучванията към езика на комиксите. Някои ще запитат: Андро рисувал ли е комикси, има ли запазени такива публикации?

„Зелената книга на България” - така е нарекъл художникът-карикатурист Андро една своя изложба от карикатури из балканската война. „Документите” на тая книга започват с основаването на Балканския съюз и завършват с гробищата на Македония. Повечето картини са били откупени, някои дори от чужденци.

Ще ги анализираме не по съдържание, но по обработка. Били изложени 45 картини, в поредица, която трябвало да се гледа последователно една след друга до последната - „Краят на освобождението”. Тук трябва да се споменат и поредицата от картички с карикатури (за последователно разглеждане), които е публикувал любимият карикатурист на пловдивското гражданство. Тези инициативи са в областта на времето в изобразителното изкуство, което е характерно за деветото изкуство.

(следва)

На изображението: Андро, "Милионерите от войната"

 

 

Още по темата:

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.