по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Формиране на хоризонталния и вертикалния монтаж на българските комикси" I

02.11.2018
Снимка 1

 

Пловдивският карикатурист Андро откри вертикалния монтаж в българското комикс изкуство и  даде възможност да се обединят двата принципа – развитието на една ситуация и прехода от ситуация към ситуация.

 

Сатирата в българското изобразително изкуство през 1880-90 те г. изгубва политическата острота на Дембицки. Сатиричната графика от този период по своя мащаб, обществено значение и художествено обобщение, остават несъизмерими с литературната сатира, в която широко са представени различни сатирични жанрове и автори като като Вазов, Михайловски и Константинов.

Опит да продължи изобличителната традиция на предособожденския период, прави в началото на 1890 г. зограф Георги Данчов чрез издаване в Пловдив на седмичния вестник „Таласъм” („Вампир”). В него той печата свои карикатури против определени представители на тогавашния режим, осмива бюрократизма и службогонството. Зографът е проявил голяма смелост, излагайки на всеобщо осмиване недъзите на обществото - особено с  карикатурите, насочени  към определени лица. Заради едно такова окарикатуряване на близък сътрудник на Стамболов след 13 брой изданието, публикувало първия български комикс се затваря. Сатиричните творби на Данчов обаче са лишени от широтата и значимостта на Дембицки.

Александър Божинов в „Пътят на нашата карикатура” отбелязва:

”Хумористичните вестници започват да си служат с карикатури едва към деветдесетте години на миналия век. Георги Данчов, фотограф и живописец, започва хумористичен вестник „Таласъм” през 1890 г. в Пловдив. И там помества свои рисунки със сатиричен текст, но карикатури те още не са. Към периода 1896-97 г. в София започват да излизат, освен партийните, и информационни вестници. Партийните не си служеха с карикатурата, защото не се редактираха от Христо Ботев, но информационните вестници търсеха и поместваха карикатури”.

Вижда се, че с прекратяването дейността на Георги Данчов като сатирик за дълго време се е прекратило съществуването на българската сатирична графика. Едва в края на 90-те се появяват рисунките на Александър Божинов, които са следващ етап от периода на историята на българските комикси.

Важно е да се има предвид, че до началото на 90-те години на 19 век в България е нямало изложби с картини.

 

"Цигулар къща не храни" и няколко важни дати

Българските автори са могли да излагат само зад граница, затова и местонахождението на много картини от Мърквичка, Вешин и др. тогавашни художници днес са неизвестни. Може да се каже, че първата художествена изложба в Пловдив е уредената от учителите в мъжката гимназия Иван Мърквичка и Антон Митов през 1889 г. в залата на Народната библиотека. Първата колективна изложба се открива в Пловдивското изложение през 1892 г. Държавното рисувателно училище се открива едва през 1896 г., но много от народните представители били против законопроекта за учредяването под предлога: „Цигулар къща не храни”.

Въпреки тази голяма опозиция, Рисувално училище се открива, а през 1897 г. месец април членовете на „Дружеството на художниците в България” нарежда изложба в едно от помещенията му, което било на ул. „Аксаков”, известен след построяване на специалното здание като Тръпковата галерия. Съобщава се само за откупки от две частни лица, както и за жалко заплащане на художествения труд. Малко преди това се основава „Дружество за поддържане на изкуството в България”, което започва да издава списание „Изкуство” с редактори професорите на Рисувалното училище  Мърквичка и Митов.

Всички тези трудности довели художниците до пълна изолация от зрителите и лишили от контакти с демократичната общественост, противоположно на литературата, за които тези факти били значими. Когато правителството накрая обръща внимание на изкуството, това довежда до още по-тежки последствия, защото българските властващи гледали на правителствените поръчки като на спекулативен търг.

През 1904 г. в павилиона на градската градина в София двамата млади художници - Божинов и Морозов, устройват художествена изложба, която прави небивало впечатление. Но от хилядите посетители били откупени само няколко картини. Именно тази изложба донася нещо съвсем ново за тогавашното първобитно понятие на пластическите изкуства у нас, закъснели във всичко, тъй като старите наши художници остават чужди за новите насоки в живописта. Тъкмо по това време се стабилизира импресионизма, символизма и сецесиона в западните общества и двамата млади художници успяват да внесат свежест и жизнерадост в родното ни изкуство. Обществото е пленено от искреността и правдивостта на творбите им. От това време български граждани започват да ценят и купуват картини на български художници и да съставят колекции.

Важни факти за историята на българските комикси

За историята на българките комикси е интересно да се помнят следните факти: Алексндър Божинов току-що се е върнал от Мюнхен, а Петър Морозов е завършил художественото училище в София, повлиян от френското изкуство. Тези двама автори са противоположни натури в нашето изкуство – по схващания, по линия и по колорит, вървят към съвършенство по различни пътища. Както се спомена Божинов идва от Германия и излага карикатури. Той търси смешното, недодяланото, карикатурното в сюжета. Нетърпеливо нахвърля с няколко щриха рисунките, често първо с перо, после оцветени леко с цветни моливи. Морозов идва от Париж, излага пейзажи и фигури на ученички. Той третира само хубавото, красивото, идеалното в живота като проучва с абсолютна точност красивата линия в телата. Общото за двамата е маниерът на вестникарската рисунка.

Но какво е характерно за този маниер? През 1898 и 1899 г. Божинов е ученик в Рисувателното училище на възраст 19-20 години. По същото време сътрудничи на вестници с рисунки, като се подписва с псевдоними, не толкоз да изглежда, че вестникът има много сътрудници, но заради това, че е ученик в Рисувалното училище. В спомените си той казва как със съучениците си се въртели около вратата на библиотечната стая, гладни за чуждестранно изкуство. Един такъв ден проф. Митов му подава усмихнато албум от карикатури на видния френски карикатурист Каран д Аш с думите: „Поръчах този албум, защото виждам, че вече и у нас взеха да се появяват сам-там карикатури”.

Това тънко подмятане на Митов настройва враждебно проф. Мърквичка: „Виждам, че правите карикатури на политически лица в един софийски вестник – това не е позволено на ученици! Вие трябва да изберете едно от двете – или училището или вестника!”.

Тъй като рисуването за вестници били единствените му средства за съществуване, Божинов бива изключен от Рисувалното училище. Малко преди това върху рисувателния лист младият художник, който не виждал добре модела, нарисувал шаржове на тримата преподаватели във вид на лента отстрани, която някой откъснал. След година той вижда тази лента, добре рамкирана, в ателието на проф. Мърквичка - едно високо внимание към него. През 1937 г. изложбата от карикатури на Божинов е посетена от Мърквичка: „Няма нужда да Ви казвам нищо – аз следях внимателно вашето развитие и се радвам на напредъка – това е върхът, който един художник може да достигне в своя жанр и в своето творчество”.

Има запазени публикувани комикси и от професор Ярослав Вешин, който е избран през 1909 г. от дружество „Съвременно изкуство” (в което членува Божинов) за председател на секция „Лада”. Съгласно своя устав дружество „Съвременно изкуство” през 1904 и 1905 г. започва да устройва художествени колективни изложби на всичките си членове. През 1905 г. има две частни изложби в София – на портрети от Никола Михайлов и Л.Наумова-Островска. Тъй като по това време повечето от членовете на „Съвременно изкуство” са задължени да прекарат продължително време в Лиеж като делегати или декоратори на българския павилион за Всемирната изложба, заради това дружеството отлага своята колективна изложба за през великденските празници – Първа пролетна изложба от картини и скици, но приема практиката да излага от свое име произведения само на някои свои членове. С приемането на тази практика се дава възможност на художниците да изпъкнат по-ясно и силно като индивидуалности, отколкото в колективна изложба, подчинена на мнозинство. По това време популярността на Божинов е толкова голяма, че такава не притежава никой друг български художник. По същото време започва популярността и на Морозов. Както се спомена - тази популярност се дължат на вестникарския маниер на рисуване и вече започналия да излиза вестник „Българан”. Морозов е първият художник у нас на женската фигура, при това силен рисувач. Излага на изложбата пейзажи, портрети (много добър портрет на писателя С.Чилингиров) и  композиционни картини („Незнайна песен”,”Погребани надежди”). Някои от тях го показват като патриот в обществения живот. Морозов е реалист по същност, макар често да идеализира своите фигури. Не предава различната индивидуализация на лицето, а повтаря няколко типа ученички-гимназистки. В женските фигури търси да разгадае най-интимните чувства на женското същество „Трепети”, „Изоставена” и т.н. Например понятието „Любов” в картината „Година” започва с пролетта, развива се през лятото, увяхва през есента и умира през зимата. Но Морозов е не само тънък наблюдател на женската фигура - с особена жар той рисува красивата и характерна българска природа: в пейзажите първоначално предава част от природата като настроение, персонифицирано чрез някаква фигура, после прави крачка напред и изучава природата при известно настроение без то да бъде персонифицирано („Мъгла”, Зимна пътека”).

Техническите прийоми за изразяване на сюжетите също са нещо ново за тогавашните понятия за техника: рисунки с молив, пастел и акварел. Маслената техника е малко застъпена, защото тя изисква и време, и търпение. Ето защо предпочитан е пастелът, чрез който леко се нахвърля и в който личи липса на време, нетърпеливост и нервност, характерни за лекомисленото и повърхностно съвремие, в което живеят авторите.

Божинов излага на изложбата предимно карикатурни рисунки, осмиващи нашите обществени недъзи, акварели и пейзажи. При карикатурните портрети на големи писатели, артисти и близки познати Божинов е преследвал не само окарикатуряване на съществени черти: бастуна при П.Славейков; чашата бира при Ал. Балабанов; лулата при Андрейчин; високата яка и цигара при Андрей Протич, но и пълна характеристика на окарикатуреното лице. П.Славейков прави впечатление, като че ще скочи и ще се нахвърли върху някого; П.Ю.Тодоров е без очи като човек, който има вътрешни очи и ум само за настроенията в душевния си живот, но не и за външния свят; К. Баталов е разпасан в своето облекло, от многото работа и липса на време да се грижи за външния си вид; новелиста Елин Пелин в горната част на лицето прилича на Дон Кихот, а в устата на кон и пр… Божинов си служи за своите портрети-карикатури не с фотографски снимки, а с живия човек. По същия начин изучава и пейзажите – непосредствено от природата, схванати и одухотворени от обзело го настроение: „Надвечер”, „След дъжд”, „Януари”,”Есен” и др. Разнообразието на родовете художествени произведения свидетелства, че художественият дух и на единия, и на другия автор, не може да намери своя пълен израз само в карикатурата или само в пейзажа, само в човека или само в природата. Прави впечатление, че изложбата се дължи на съприкосновението с човека и природата.

София-Пловдив

След изложбите през 1904-1905 година в София Божинов и Морозов решават да представят изложбата и в Пловдив, тъй като, както рецитира бащата на българската карикатура:

„Филибе е най-големио град у българска земя после Цариград и людите му са най-богатите”.

Работите им са паспортирани и рамкирани, има входни билети и афиши от предишните изложби и се надяват на откупки в богатия търговки град, изобилстващ с хора с много пари и големи къщи, щедро наредени.

По това време в града (макар, че от Пловдив тръгва практиката на художествени изложби) художествени изложби не се уреждат. Ето защо подобно в София Божинов и Морозов експонират работите си в бюфета на градината „Цар Симеон”.  Изложбата има голям успех, но не е откупена нито една картина. Съдържател на бюфета бил пловдивският книжар Краварев, който е първоначалният спонсор на Данчовия сатиричен вестник „Таласъм”. Тъй като стените на този летен бюфет целите са стъклени, художниците вземат назаем килими от един арменски магазин за такива. С тях затулват прозорците и върху им нареждат художествените произведения. Заведението било вече закрито временно заради настъпващите студове. Ето как трябва да се разбира и карикатурата от онова време посветена на Димитър Андреев – Андро: „Ходихте ли на изложбата на Андро?” – „Да, харесаха ми келимите, по които бяха накачени карикатурите”.

Друг важен уточняващ факт за условията на художествената изложба е съобщението във вестник „Нова Марица” от месец септември 1906 г.: „Завчера решено било да се уголеми езерото при градината Цар Симеон. Това решение на кметството е похвално, но и трябва да се помисли да се пречисти настоящето езеро. Всеки който мине край езерото не може да изтърпи отвратителната миризма, която издава езерото от тинята и жабунясалата вода. Всичко е позеленяло над водата и издава отровителни миязми. Това е едно гнездо на заразителни болести...”.

Димитър Андреев - Андро

В енциклопедията на Георги Райчевски се казва, че Андро идва да живее в Пловдив през 1906 г. Освен това Цанко Лавренов твърди, че до основаване на "Дружеството на южнобългарските художници" през 1911-1912 г. в Пловдив художествени изложби не се уреждали освен на карикатуристът Андро (който от време на време излага в някоя училищна стая или в салона на Окръжната палата). През 1911 г. трима възпитаници на Рисувалното училище в София: Симеон Велков, Гочо Савов и Атанас Овчаров, уреждат за великденските празници изложба в основното училище на улица Станционна, Пловдив и на следващата година се основава дружеството. Тъй като Божинов си спомня, че изложбата в Пловдив е представена през 1907 г., но има някакво разминаване с фактите, сякаш по-правилна е информацията в хрониката на Никола Алваджиев – 1906 г. Прилагам снимка на съобщение от вестника „Нова Марица” бр. 81 (края на септември 1906), в което се казва: „Изложба на картини” – От 01 идущий октомври в града ни ще бъдат изложени картини от художника Алекс. Божинов и ... (името на Морозов липсва). Пловдивската публика, като любителка на изкуствата, ще покаже и към горната изложба особен интерес, за да насърчи с това младите ни народни художници”.

Много скоро след тази изложба се появява друго съобщение:

Учим се, че през великденските празници известния художник г. Д. Андро, възнамерявал да нареди изложба от собствените си картини, една забележителна част от които се състояла от карикатурни типове. Изложбата обещава да бъде твърде интересна и Пловдивката публика ще се стече многобройна за да разгледа картините на г. Д. Андро.

(следва)

 

Наименования на изображенията:

1. Фотография на Андро и негови творби
2. Божинов и Морозов в Пловдив и техни комикси
3. Комикс от проф. Ярослав Вешин портрета му от Божинов
4. Каран д Аш и комиксът му "Крава гледаща преминаващ влак"

 

 

Още по темата:

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.