Бай Дзю-и (772-846): "От моята стая не долита нито звук" - "Изгрев до птица"
06.11.2018
Превод от китайски: Лазар Николов
На Ю Шунджъ в знак на благодарност
за изпратения плат,
украсен с листа и цветя
През хилядите ли
сърцето пази своята топлота.
Лента от ухаеща коприна
аленее и блести.
Когато разчупя печата,
той розовее с блясъка
на вечерно слънце –
по цялата дължина
се появяват шарки,
подобни на есенни води,
раздвижени от вятъра.
Посягам да го срежа,
за да си направя постеля,
но ми домъчнява
да разкъсам листата.
Посягам да го срежа
и да си направя торба,
но се смилявам
над разтворените листчета.
Ще бъде най-добре да го зашия
и да си направя юрган,
за да запазя всичко.
И винаги си мисля за теб,
сякаш си тук ден и нощ.
[ПРЕГРЪЩАМ ВЪЗГЛАВКАТА …]
Прегръщам възглавката и не мълвя нито дума –
от моята стая не долита нито звук.
Кой знае, че по цял ден се излежавам –
че не съм болен и също не желая да заспя.
*
НА РАЗЛЪКА
Оставих своята родна земя
и се отдалечих от роднините.
Бях изпратен в изгнание
на далечно и непознато място.
Тогава открих с изненада,
че моето сърце
не изпитва жалост или болка
и когато се съветвам със Джуандзъ,
аз намирам себе си.
Няма съмнение, че моят дом е там –
сред тази ничия земя.
[КОГАТО СЕ НАХРАНИХ…]
Когато се нахраних и подремнах,
се надигам и изпивам две чаши чай.
Обръщам глава и виждам,
че слънцето клони към залез.
Един жали за неумолимия ход на дните,
друг се отегчава от прелитащите години:
никой не приема – весел или тъжен –
отредения му дял, дълъг или къс.
-
Стихотворенията са от книгата "Изгрев до птица", ИК Гутенберг, 2018
-
Публикацията се осъществява със съдействието на издателството.
Илюстрация: ©Георги Чепилев
Още по темата в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.