НОВИ КНИГИ: Антон Баев и "55 меланхолии на Антон Баев"

За "55 меланхолии на Антон Баев", Коала прес 2018

Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. Всяко стихотворение тук е и вид раздяла. Но те все пак са светли, тези Баеви меланхолии и раздели – по южному светли – и те връщат в живота, макар че „няма да се върнем същите“.

Георги Господинов

В тази мощна сбирка, мрачна медитация за „катастрофата на постоянството“, българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията – благодатната меланхолия, за разлика от пробития далак на бунтарството – напомняйки ни, че тъгата е диалектическо допълнение на радостта, а сдвояването на тези противоположности е необходимо за създаването на литература и философия.

Джордж Уолъс, САЩ

Антон Баев притежава такава енергия, че е трудно да си го представим обзет от сплина на поета Бодлер, но последната му стихосбирка е ехо на тъгата, на скръбта от разпада на съвременния свят: човешка пустиня и анонимни градове, степени и нюанси на страха, изоставяне на уязвимите същества. Лицето на този свят би могло да доведе до отчаяние, но силата на поета и несъмнено волята му да се съпротивлява го водят по пътищата на иронията. Вероятно това е начин да предпази своята чувствителност и се противопостави на „тези времена на страдание“ (Хьолдерлин). Това предава една чиста и откровена човечност, която прибавя своя живот към нашия живот; тежестта на смъртта, на самотата, на тъгата е слаба. Нищо не тежи.

Никол Бариер, Франция

Оригиналната поезия на Антон Баев е пропита от древна меланхолия и див копнеж. Пътуване с внезапни обрати.

Нилс Хав, Дания

В последната си книга поетът Антон Баев споделя с нас 55-годишната си меланхолия. Тази меланхолия е далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си.

Тозан Алкан, Турция

Меланхолия или някакъв вид разрив е в основата на тези стихове. Това ви кара да продължите нататък, докато излезете от анонимността на анонимните градове и преодолеете всякакви страхове („страх от изоставяне / страх да изоставиш“), преминете всички прагове, и накрая намерите своята уникалност, своя дом и онова, на което принадлежите. Тези лирични и меланхолични стихове са за дългия път към дома, към истинското Аз.

Габриела Елиша, Израел

Като „бедуини без оазис“, ние минаваме през „анонимни“ градове... нашия живот. Поезията на Антон Баев търси нова врата „да премине прага на живота“. Не като „изпускане“, всъщност, а като нов „героизъм на битието“. Тези стихове са гласът на героя на живота, какъвто наистина е поетът. Осветяване в океана на меланхолията, като преминаване на прага на дома и изслушване на дъщерята, която казва: „Когато си тук, е светло, тате!“

Джузепе Наполитано, Италия

С преминаването си към универсалността поетът Антон Баев успява да даде блясък на „Анонимните градове“, въпреки че праговете на неговия пасаж напомнят за болезнените дни на човечеството. Самият живот на поета е източник на меланхолия и поезия. „55 меланхолии“ е химн на живота.

Никулина Опреа, Румъния

Стихотворение от книгата "55 меланхолии на Антон Баев":

• Антон Баев: "За жената"

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.