Емил Басат: "Голямата ми идея е да представя огледално преводачи и изследователи..."

Разговор на Яница Радева с Емил Басат по повод неговата книга "На Полша – с любов. Българските гласове на полската литература", изд. Парадигма 2018

"Голямата ми идея е да представя огледално преводачите и изследователите  от едната и от другата страна, така че да се получи цялостна визия за образите на Другия в съответната култура." 

"Стараех се да обхвана колкото се може по-голям спектър от специалисти – езиковеди, филолози, философи, устни и писмени преводачи, филмови преводачи, теоретици на превода, писатели, преподаватели в различни университети в страната ни."

"Най-хубави бяха миговете на лични срещи с преводачите и записването на разговорите ни на диктофона ми, след което следваше дешифриране, редактиране и авторизиране на текстовете от тяхна страна." 

Емил Басат

Преди дни излезе от печат новата Ви книга „За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература“. В предговора Вие разказвате от кога датира обичта ви към полската литература и култура. Но това не е първата Ви книга за превода и българските преводачи. Бихте ли ни разказали за бъдещите читатели на „За Полша – с любов“ за предизвикателствата, които постави пред Вас съставянето й. С какво тя е по-различна от „Преводът, лица и маски: портрети на български преводачи“ например.

Работих върху тази книга три години, но имам анкети, правени още 90-те години и сега ги допълних. Списъкът с анкетираните преводачи бе съставен и съгласуван съвместно с колегите от Полския институт – директорът пан Ярослав Годун и пани Халина Кръстева. Разликата от предишните ми две книги „Преводът – лица и маски“ е само, че в тях бяха представени преводачи и изследователи от различни езици, а тази следва моите интереси към двустранните културни връзки между нашите полонисти, бохемисти и унгаристи и съответните чуждестранни българисти. След „Чешки триптих“, излязла през 1995 г. съвместно с Величко Тодоров, където представихме най-добрите чешки българисти, се появиха двете ми книги „Преводът – лица и маски“ – първата през 2007 г. в издателство „Райндал“, и втората през 2010 г. – в издателство „Панорама“ на СПБ. Междувременно в електронен вариант се появи книгата ми „Словашките лица на българската литература“, плод на разговорите ми с най-известните словашки българисти. Тя излезе в „Бохемия клуб”, един от чийто основатели съм и аз. През 2015 г. в издателство „Гутенберг“ излезе книгата ми „Българо-унгарски двуглас“, в която бяха представени най-добрите български унгаристи. Голямата ми идея е да представя огледално преводачите и изследователите  от едната и от другата страна, така че да се получи цялостна визия за образите на Другия в съответната култура. Но това засега е само мечта. Третата ми книга „Преводът – лица и маски“ от осем години е готова и си търси издател.

Интервютата в книгата включват разнородни в професионално отношение специалисти – езиковеди, филолози, преводачи. Как подбрахте участниците за Вашите разговори?

В книгата „За Полша с любов“ са включени анкети с 19 изтъкнати преводачи и изследователи на полската литература и култура. Познавам по-голямата част от тях от повече от 20 години, а с другите имах удоволствието да се запозная в процеса на правене на книгата. Стараех се да обхвана колкото се може по-голям спектър от специалисти – езиковеди, филолози, философи, устни и писмени преводачи, филмови преводачи, теоретици на превода, писатели, преподаватели в различни университети в страната ни. За съжаление списъкът, който направихме заедно с колегите от Полския институт, не можеше да бъде безкраен и затова извън обсега ми останаха много от по-младите и перспективни полонисти у нас, но се надявам в едно бъдещо издание да успея да върна дълга си към тях.

За какъв тип читатели е Вашата книга?

Надявам се  книгата ми „За Полша – с любов“ да „предизвика интерес сред специалистите полонисти, слависти и българисти, преводачите, студентите филолози и всички, които са изпитали магията на полското слово“.

Бихте ли споделили интересна история покрай съставянето на сборника? 

Имаше доста любопитни детайли около „правенето“ на тази книга. Повечето от отговорите на въпросите си получавах по електронен път, като окончателният вариант бе авторизиран от всеки от анкетираните преводачи. Не съм си позволил да добавям или съкращавам отговорите им, защото исках всеки да прозвучи с автентичния си глас и темперамент. Някои от героите дори си позволяваха да редактират въвеждащите ми думи за тях, тъй като усещаха, че така ще се наруши иконния образ, който бяха  изградили за себе си в собствените си очи. Най-хубави бяха миговете на лични срещи с преводачите и записването на разговорите ни на диктофона ми, след което следваше дешифриране, редактиране и авторизиране на текстовете от тяхна страна. Някои снимах лично, а други ми изпращаха свои снимки, така че читателят да добие и визуална представа за преводачите. А снимките също са още един детайл към характеристиката на моите герои.

Още по темата в "Диаскоп" тук

• Снимките са от представянето на книгата в Полски институт, София.
• Публикацията се осъществява със съдействието на Яница Радева и издателство "Парадигма".

© Христина Мирчева