Георги Чепилев: "Появата на художника тип "драматичен репортер" и началото на комиксите"

Тук е мястото да се припомни, че заедно с бързото изчезване на робството, в средата на цивилизацията се появи за първи път нов клас хора – свободни и образуващи най-ниския слой, намиращ се в абсолютна зависимост от другите класи. Легалната свобода на този клас го караше да чувства два пъти по-силно своето икономическо робство. 

При смяната на оста-ориентир вертикално от изкуството на иконата към хоризонтално от ренесансовата картина, в историята започва да има голямо влияние едностранчивото материалистично направление. Историческото мислене след 12 в. започва бурно да се откъсва от проблемите на църквата и нейните ценности - насочва се към светските мотиви.

Механическото разбиране за природата произлиза от познавателния идеал и се заражда в епохата на Възраждането. Това разбиране оставя отпечатък във всички области на науката и живота дори до днес. Този идеал се състои във вярата, че рационалното лежи в основата на битието и че последното може да бъде подведено под знаменателя на човешкия разум. Понеже науката за движението се нарича „механика“, то и названието механическо разбиране за природата е напълно оправдано. Идеалът на това схващане за природата се състои в следното: да бъде сведен целия универсум към една огромна машина, която, както в своята цялост, така и в своите части е подчинена на същите механически закони, които следва всяка друга машина.

Започва разделянето на духовното и телесното. Както светът, така и човекът се разделят на противоборстващи една срещу друга части. Светът бива все по-ясно схващан като пространството на природното осъществяване, предимно в неговия телесен план. Това е причината светът да бъде възприеман основно чрез своята механика. Съотношенията и промяната на нещата се възприемат чисто механически и времето се мисли през часовника. Часовникът е механично съоръжение, което измества слънчевите и водни часовници. Механичният часовник започва масово да се произвежда от края на 13 в. от необходимостта времето да бъде мерено с някакви уреди, тъй като трудовата продукция започва да се възприема вече като стока.

Но важно е да се има предвид, че по това време съществува различие както в икономическия и социален строй, така и в обществено политическите процеси между Византия и държавите от Изтока и от Западна Европа.

Западно-европейските страни на развит феодализъм е съсловно корпоративен строй общество. И още от най-ранните си етапи има завършеност от ясно оформени съсловия, които са затворени: рицари, църковници, бюргери, търговци, занаятчии с цехови сдружения и пр. В такива общества възниква певецът-поет, обикалящ в кръга на дадено съсловие. През 10-13 век в най-развитите страни на Западна Европа с голяма популярност сред народа се ползват пътуващите комедианти, певци, музиканти по градските площади. Те изпълняват не само съчинени кратки сценки, съчинени от други автори (съпровождащи текста), но и собствени.

Във Византия по ред причини не се е образувала такава ситуация. Тук характерна особеност на управляващата класа била нейната нестабилност и отсъствие на затвореност при елитите.

Обща черта от стопанския живот на всички държави, които са живели през епохата на старото българско царство е това, че данъците според съвременното разбиране са били слабо развити. Българските ханове като покорители на местните славянски племена вземали земи и гори, от друга страна често се връщали с голяма плячка като победители или заставяли напр. като Византия понякога да плаща данък. И малко в по-късно време  царят или князът също бил много богат, предимно с големи пространства от земи и безбройни стада. В тези времена на неразвити юридически понятия се смесвало царското съкровище с държавното и държавните разноски се покривали от имотите на държавния глава. Редно е да се отбележи, че държавните разноски тогава са били незначителни. Когато държавните разноски нарастват дотам, че имотите на царете стават недостатъчни, се развиват данъците. Може да се обобщи и каже, че в първите времена на българското царство народът не е плащал данък. Ако ли е плащал, то той не е бил голям и е имал случаен характер. Когато пък животът се развил и царете останали без имот, защото ги раздавали на деспоти, пълководци, боляри, или от честата смяна на династии  (понякога на престола дохождали хора от народа, т.е. бедни), тези царе тъй като нямали доходите на предшествениците си, тогава данъците започнали да играят важна роля в държавния живот. Запазените грамоти от 13-14 в. доказват отрупването на България с куп данъци.

Голяма роля за изменението на структурата на византийското общество изиграва военната реформа, предприета от император Ираклий. Преди това имало една етнически много пъстра армия, предимно от чуждестранни наемници срещу заплащане. Но започва да се създава военна сила, като за служба в армията, лица получават от императора наследствени земеделски имоти, предимно край границите. Голяма част от тези военни са били освободени от плащане на някои данъци. По време на мир всички те обработвали земите си. Но в случай на война или нападение се явяват в опълчение, със свои коне и снаряжение. Съчетанието на различните видове трудови дейности с поколенията повлияло на социалния им вид. Те си оформили особена идеология и светоглед, в които войнската доблест е неделима от поезията селския труд.Това независимо население поетизира и битките (героизъм), и събития от мирен труд в условията на реалния бит. Но чрез тях в селското население възниква рязка социална граница: една част работи не собствена земя и дава значителна част от плодовете на труда си на частните земевладелци, община, манастири или държавата; а другата със собствено земеделие срещу военна служба при необходимост при нападения. Обаче през 10 в. и при тях започва имуществено неравенство в зависимост от плодородието на земята – тези при благоприятни природни условия забогатявали, други се разорявали и изгубвали земите си, ставали преселници и икономически зависими от богати частни лица. 

Във Византия се наблюдава и друго (спрямо Западна Европа) съотношение на социалните сили – периодическото изменение на класовата сила предимно от факта, че било възможно срещу определена парична сума да се закупи степен в социалната йерархия. Тази подвижност на класовите сили и на съдбите на индивидите, създавало психологически климат на неустойчивост в кръговете на знатните, макар като цяло да не влияело на върха на социалната пирамида.

Философски осмислен фолклор във Византия се намира в творчеството на населението не от градската среда, но от крайграничните зони. Докато 13в. в Западна Европа е навечерието на възраждането и настъпване на икономическото общество. Опит за социална реформа се вижда в дейността на св. Франциск. Той не само съчувства на бедните, но и направо взема участие в политическите спорове в полза на слабите. Икономическите условия по негово време започнаха бързо да се преобразяват и застрашаваха традиционния начин на живот. Те често носеха гибелни следствия за най-бедната част от населението. Самият св. Франциск принадлежеше от класата на голяма търговска фамилия, която имаше най-голям интерес за икономически преобразувания. Но заради чувствителния си темперамент светеца започна да ненавижда богатството, експлоатирането на човека от човека. Той намрази не само богатството въобще, но предимно парите, в които виждаше източникът на всяко зло. И светецът пожела да прероди обществото. В този стремеж се виждат две страни: едната – детска и ефимерна; другата – възвишена и пълна с последствия. Това, че въстана срещу парите, т.е. срещу новата икономическа система, беше химера, защото св. Франциск тръгна да се бори срещу едно естествено движение. Но моралната страна е безспорно прогресивен елемент. Св. Франциск се стремеше да преобрази църквата от разпределителка на богатството до просене. Това е показано във филма „Името на розата“ по Умберто Еко - дали църквата да бъде богата или бедна? Обаче не трябва да се гледа на тази просия с очите на модерния човек. Народът съвсем доброволно занасяше подаръци на братята францисканци. Може да се погледне и като на вид възнаграждение, тъй като литературата и другите изкуства наред с умствения труд не можеха да доставят никакъв значителен доход в новия социален ред. По онова време все още липсват съобщенията като книгопечатането и целта на устното проповядване неизбежно правеше живота на братята скитнически. Този факт имал двойно преимущество – от една страна се постига дисциплина, от друга - у народа се развивало чувството за дълг и саможертва (чрез освобождаването  от връзките на егоизма, т.е.от „мое“ и “твое“).

Главното оръжие на францисканците беше самото съчувствие, което показваха по всякакъв начин към бедните и страдащите. Основа на тяхното съществуване стана любовта към ближния. В това се съдържаше идеалът на франциското движение. Няма съмнение, че той спомогна до голяма степен за развитието на изкуството и модерния начин на мислене.

Тук е мястото да се припомни, че заедно с бързото изчезване на робството, в средата на цивилизацията се появи за първи път нов клас хора – свободни и образуващи най-ниския слой, намиращ се в абсолютна зависимост от другите класи. Легалната свобода на този клас го караше да чувства два пъти по силно своето икономическо робство. Ето защо моралната помощ на св. Франциск за него беще толкова необходим. Св. Франциск показа, че бедният няма нужда да се срамува от богатия и може да го гледа право в очите. Дошъл е момента когато алчният богаташ започва да срамува от бедния, тъй като се чувства унижен от неправедното си богатство. Многобройни са примерите за раздаване на всичкото имане, за да се вкуси от удоволствието на бедните братя.

Тъй като францисканците не притежават никакви материални блага, от това стават по-способни да работят за повдигане на народа. Но без помисъл за материално издигане, което в наше време изразява любовта към бедния във всевъзможни материални начинания като благотворителност, спестовни каси, взаимопомощ, проекти за преобразяване и др.

Ето защо за францисканците бедността престана да е пречка за щастие, напротив превърна се в съществено условие за неговото постигане.

Някои ще каже, ама какво има всичко това с комиксите. Има, това е желанието  в едър план да се видят очите на богатите егоисти – едрият план показващ лице, отговаря на въпроса кой! Въпросът за лицето е „кой“, за човека се пита „кой“ и се отговаря с лично име. Едрият план и серийността това е езика на комиксите! Ето защо темата за зараждане на индивида в изкуството е ключова за комикс изкуството.

 Може би след такива чисти погледи на бедни, да е станало съвестно на богатите италиански търговци, които правят на градския площад голямата златна игла и прекарват през иглените уши истинска камила. С това представление се опитват спекулативно (спрямо казаното в Библията) да докажат, че и богатият може да влезе в Рая. Този реален исторически факт уверява, че от момента когато бедният (с чиста съвест), не се срамува да гледа богатия в очите, се ражда комикс изкуството. Трябва да се има пред вид, че този поглед не е израз на гордост или осъждане, но е роден от любов към човеците. Вместо смирението, основа за францисканските братя става любовта. Това е времето когато в Западна Европа се развива новата култура на бързорастящите градове, в които средновековните идеали и форми взаимодействат с нови, образуват се неизвестни видове и жанрове на изкуството, други стават ролята и задачите на художника. И през българското Възраждане Захарий Зограф изпитва необходимост да нарисува в ада на стенопистта в Бачковски манастир - алчни богаташи от реалния живот. В Пловдив още от 17 в. има механичен градски часовник, нещо невиждано за България.

Това е времето когато механиката започва да измества символа и необходимия лек за новото общество е любовта, вместо смирението. Смирението, което е противоположност на гордостта, не е било познато в античния свят и е важно да се проследи появата и същността му при зараждането на индивида в изкуството.

Тъй като концепциите за време и пространство за многобройни и разнородни, необходимо е да се направи преглед на основните схващания по тази тема от Средновековието до Айнщайновата теория на относителността. Тези представи за време и пространство, ще покажат как човек осъзнава и как установява определено отношение между себе си и околния свят. От това пък ще се изясни развитието на комикс изкуството по света и у нас. Началото на комикса е в появата на художник - драматичен репортер. Ето защо едновременно с концепциите за време и пространство ще се проследи и влиянието на театъра върху живописта и графиката.

Тези обзори са необходими защото науката е разтворена в общата култура на човека. Важно е да се вгледаме как тя непрекъснато се обвързва с икономика, политика, философия, морал, изкуство, просвета, въобще как гради нов тип ценостно отношение към обективните явления в в даден период.

следва

На репродукциите:

1. Български рисувани ленти от 30-те г.:

 а) Контрастите на живота

- Бедният: „ Не мога да разбера, защо вестниците пишат, че зимата била мека и топла“,

- Богатият: „Толкова много спах в тия заседания, че просто не ме хваща сън. Ако така продължава работата ми, ще трябва да искам възнаграждение и за сън“;

 б) В камарата; в) При шивача; г) Съвременен житейски театър

 2. Цикъл от фрески за живота на св. Франциск от Джото

© Христина Мирчева