по заглавие   по съдържание

Иглика Дионисиева: "Забранена зона"

03.12.2018
Снимка 1

 

Спомени за баща ми

Иглика Дионисиева за писателя Цанко Христов.

 

Тайната стая

Когато бях съвсем малка, не ми се разрешаваше да влизам в хола на жилището ни сама. И то не за друго, а защото това беше и работната стая на баща ми. Там беше голямата библиотека (цялата стена)с книги и радиограмофонът с богатата колекция от плочи, а в средата на стаята - масата с пишещата машина на баща ми. И, разбира се, забраната да влизам в стаята ми е подействала - сещате се как - като команда за щурмуване. Затова в момент, в който майка ми е била заета с нещо, а баща ми го е нямало вкъщи, съм отворила вратата и съм влязла в забранената стая. Спомням си, че очаквах да видя там много чудновати и занимателни неща, но очакванията ми никак не се оправдаха. В тихата стая нямаше нищо друго освен изброеното вече. Бях решила, че ще разбера какво толкава прави баща ми на тази маса. И за мой късмет до пишещата машина той бе оставил писалка - от тези, дето имат голям резервоар с мастило и металният им връх прилича на перодръжка. Не смеех да пипам пишещата машина, защото си мислех, че ако я докосна по какъвто и да е начин, баща ми ще разбере. Затова взех писалката, мушнах се под масата и я отворих. И мастилото потече... Оставих я до крака на масата така - отворена, да си тече там, по килима, и уплашена си излязох. Беше ме страх, че баща ми като се върне и види стореното 
от мен, ще ми се кара. Но такова нещо не се случи.


Пишещият Цанко Христов

И друг един епизод, който ми е разказван от по-голямата ми сестра - години, след като бяха починали и двамата ни родители. Изглежда майка ми е споделила със сестра ми за някои моменти, свързани с писателските занимания на баща ми. Баща ми вероятно е сядал да пише вечер, когато шумовете в жилището са утихвали, или е оставал над белия лист до късно през нощта. Майка ми със сигурност е страдала, че за пореден път, след като е приспала децата, е трябвало да си ляга сама. Затова е отивала в неговата работна стая и е лягала на земята, пред писалищната му маса. Сестра ми не казваше как са се развивали по-натам нещата, какъв е бил ефектът и дали въобще е имало такъв. Но и аз така и не попитах, защото бях и си оставам много силно впечатлена от тази картина: пишещият Цанко Христов, който нямах щастието да опозная, и здравата ми майка, легнала пред него на земята...
 
 
Транзисторчето
 

В кухнята на прозореца имахме транзистор. Пластмасов, сив, на големина - малко повече от сапунерка, и седеше на прозореца. Сега в домовете ни нонстоп работят телевизор или компютър и ни озвучават и информират. А тогава това транзисторче изпълняваше тази функция. И аз, с невръстния си детски акъл, може би съм слушала песните, които са излъчвали, и съм питала къде са хората, които ги изпълняват. В тези моменти баща ми не ми даваше много обяснения, а казваше: "Тук са, в радиото са, ей сега ще ти ги покажа" - и отваряше задния капак на транзистора. То се знае, че там нямаше никакви певци и певици, а се виждаха вътрешните части на радиото. И баща ми с много съжаление казваше: "Ех, няма ги, докато отворя радиото са изтекли." После затваряше капачето и поставяше транзисторчето пак на прозореца. А аз бях сигурна, че певиците, нагиздени в шарени носии, са изтекли между частите на радиото и чаках баща ми пак да го отвори, ама по-бързо, та да ги видим, преди да изтекат.
 

Металното магаре

Не знам за колко време, но баща ми Цанко Христов е бил председател на Окръжния съвет за култура във Враца. Само веднъж ме заведоха в кабинета му - в една виненочервена къща в центъра на Враца. Не си спомням какво ми е говорил тогава баща ми. Но помня едно черно метално магаре с издути дисаги - претоварено с моливи и химикалки, което стоеше на бюрото му. Тогава много ми хареса работата на баща ми, заради това магаре. А колкото до наименованието на длъжността му...  аз, 5-6 годишното дете, съм запомнила нещо, но не всичко, и то така, че да ми харесва най-много. И след време, когато децата на улицата и учителката в предучилищната ме питаха какво работи баща ми, аз се пъчех и казвах: баща ми е окръжен първенец!... По-горда от тогава не помня да съм била. А може би и на него би му харесало това прекръщаване.

 

Цанко Христов в "Диаскоп":

Цанко Христов: "Преображения"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.