ОБРАЗ И СЛОВО: "Поезия в "Диаскоп" 2017 година" - Антология IX
07.12.2018
През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година.
Светлозар Игов, Цочо Бояджиев, Петя Хайнрих
Светлозар Игов: "Там"
М., нощна
Преобръщаш се в руслото си,
насън, зад непрозрачната нощ.
Дори когато те докосвам,
не те виждам, твоето тяло живее
във същия предел, във друго време.
Бистрите ти нозе, будни във този сън,
който е повече мой.
Движение, което би могло да бъде.
М., на месечина
Никъде по-добре не се вижда, че си само Сега,
ти, която всъщност си Винаги.
По-голяма от мен и във миналото, и в бъдещето,
мъртва земя, неродено море,
докосваш ме с дъжд, а все пак си друго.
Блести сега, гъвкаво огледало.
Мой ред е да бъда прозрачен.
Опит за равносметка
всъщност животът ми е представление чужда история
сигурно затова зрителите запазват чувството
за съпричастност но скоро забравят сюжета
който впрочем разказва за познати неща
за раждане за любов и за смърт така че по нищо
не се отличава от който и да е друг а значи
и няма защо да бъде специално запомнен
зрителите се разотиват понесли под мишница
всеки своите собствени мисли оцветени с багрите
на меланхолията на местата им се настанява
господарката на последните дни пустотата
която запалва цигара проследява с дълъг поглед
криптограмата на дима и като махва нехайно с ръка
към капитаните на Фортинбрас примирено признава
че декорите могат да бъдат прибрани и утре
Нощен влак
повелител на нощните влакове е сънят но
и внезапно обзелият те непреодолим порив
да слезеш на първата непозната гара
(разбира се без багажа) да си сам на перона
да забравиш всичко и най-първо
целта на това си нелепо пътуване
да прекъснеш с един замах онова
което е имало смисъл единствено придружено
от равномерното тракане на колелата
да спреш
да решиш
да прекъснеш
тъй както поетът прекъсва
дотегналата му вече поема
Обсипана с червени петна вечерта – задните светлини на велосипедите, светофарите, цветовете на приятелството ни в първата гореща вечер на годината, червеният звук на спирачките, трепкащите свещи на масите вън пред бистрото. Някакви ленти, бързопреминаващи върху китовете вагони нау-бана, или бавни, като махало, вглъбени в собствения си пурпур, който хвърля сянка на нощна пеперуда по плочките. Жива.
Червени петна
Щедър ден, пълен с парченца поезия, потребни като всичко счупено, късове ден – ако се съберат, ще се построи цял и вечен, застинал във величествения си образ, нечуплив, гладък като ледена пързалка, топъл като ледена пързалка.
Парченца поезия, потребни като всичко счупено
Море без ветрове и нищо не донася на брега, на който клеча с бинокъла. Не донася кит, не донася щайга с лимони, не донася джапанки, не донася крайници, съдини, тромпети, пластмасови триъгълници или обрасли с миди и водорасли камбанки със затлачени езичета. Мълчи брегът. Сърфистите лежат по плажа и пресяват безделно пясък през пръстите си. Слънчевата рапира шари по телата им. Ако се закучи така, 180 години мълчание! Камъни, ковчези с пеперуди и сърфбордове.
Море без ветрове
Виж и всички публикации в "Образ и слово - Поезия" 2013-2018 тук
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.