Интервю с PIF

В рубриката "Герои"

Разговор на Стела Георгиева с френския анимационен герой PIF

Още отрано, по неясни за мен причини, бях записана във френската паралелка при мадам Борисова. По онова време имах възможност, покрай участието си в различни франкофонски празници, да се запозная отблизо с интересни френски литературни герои, един от които - любезният Пиф. Потърсих го по телефона за интервю. Пиф се съгласи да разговаря с мен специално за по-младите приятели на "Диаскоп".

Познавам те предимно от списания на родителите ми – ти си удивително умно куче, умееш да ходиш на задните си лапи, разговаряш, дори четеш книги.

Наистина, умен съм. Ходя, говоря и чета... И най-вероятно затова съм голям пакостник...

Но сърцето ти е добро. Стараеш се да не обиждаш никого, особено по-слабите или по-малки от теб! Нищо чудно и затова да си толкова известен.

Изобщо не се учудвам, че съм известен. Аз дебютирах през 1948 г. по страниците на „Юманите”, баща ми е карикатуристът C. Arnal.

"Юманите" е вестник на френските комунисти, сега си обяснявам защо и зад бившата Желязна завеса бяха допускани по книжарници и репове твоите весели и тъжни истории. Но ти не си „червено” оцветено куче...

Моля, без политика! Аз не съм и „кафяво”. 60 години ден след ден, забавлявах френските деца... Но за съжаление печатните медии в последно време претърпяват драматични сривове и списанието през 2009 г. спря своята дейност.

Не само на френските деца  списание „Pif-Gadget” бе любимо, то все още е с ненадминат респектиращ тираж за Европа – 1 милион! Любопитно е да чуем нещо за останалите герои от многогодишните ти приключения?

Моят стопанин е чичо Цезàр. Аз се обръщам към него с името Тонтон, защото съм член на семейството, а всички в семейството го наричат Тонтон. Жената на Тонтон се казва Агатà...

Закръглената мила дама ли?

Да, закръглената. Тя често разчита на мен, като по-пъргав, за помощ в домакинската работа.

Твоят най-верен приятел е сигурно техният син?

Така е. Но винаги, когато Дудý направи някоя пакост, за мен е много трудно да обясня на родителите му, кой е виновният.

Черната котка...

Няма да разказвам за заядливия Херкулес и постоянните ни спречквания и свади. Те започнаха през 1950 г., когато котакът се появи. Хронологията на нашите нелесни отношения могат да се проследят от страниците на комиксите.

На раздяла ще кажеш ли няколко думи на съвременните български деца?

Ето, чрез интервюто ние се запознахме. Интересно ми е кой най-много ви харесва от моите приятели! Надявам се, че не е Херкулес? Между нас казано - стойте по-далеч от тази котка!

Аз мисля, че не се разделяме за дълго. Възможно е да ме видите отново в старите списания, сърфирайки из Нет-а. Забавлявайте се с моите приключения! Стискам ви ръка.