по заглавие   по съдържание

Григорий Петров (1866-1925): "Моето верую"

17.12.2018
Снимка 1

Още като млад семинарист, мислейки за бъдещето си, аз твърдо и съзнателно реших да стана свещеник. Както тогава, така и сега, църквата за мене е осъществявано царство Божие в хората, въплъщаване на Божеството в човечеството.

От умствено заспалото население се изсмукват най-последните жизнени сокове за поддържане на чудовищни човешки касапници и изтребителни оръжия. Масовите убийства се въведоха в наука и станаха предмет на военно изкуство. Изкуство за убиване!

Правителствата изнасилват страната, угнетяват населението. Властоносците вместо да изпълняват народната воля, поставят на пръв план своите желания, капризи и сласти. И за всичко това се събират от обеднялото население ежегодно чудовищни милиони. И това положение минава за законно, влязло е в нравите.

Висшата класа господарува над нисшите. Една шепа хора стиска с ноктите си цялото останало население, заграбила от нисшите класи всичко: и богатства, и власт, и наука, и изкуство, даже и религия. Последната направиха своя слугиня. А на народните маси оставиха само мизерията и невежеството. Вместо радост, дадоха им пиянство; вместо религия – грубо суеверие и труд - труд тъмничен, неблагодарен, незнаещ ни отдих, ни почивка.

Заграбеното ту със сила, ту с храброст и лукавство, висшата класа нарече свещена собственост. Когато владееха роби, то и тях наричаха свещена собственост. Когато чокоите имаха крепостници, то и те бяха свещена собственост. Днес неколцина заграбиха земята и нарекоха я свещена собственост. И ако от богатата класа биха могли да заграбят в ръцете си небето, въздуха, морето и звездите – то и тях биха обявили за своя „свещена собственост”.

А когато народът, смазан от нужди, поруган и оскърбен в най-добрите човешки чувства, издигне глас, заговори за потъпканите си права и поиска ситост и доволство за своя труд, то властоносците изпращат срещу него с пушки и топове собствените му братя, облечени във войнишка шинела и мундир, превърнати в убийствена машина.

Из "Моето верую" на Свещ. Григорий Петров

Портрет на Г. Петров от Минчо Никифоров

 

Григорий Петров в "Диаскоп":

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.