по заглавие   по съдържание

Григорий Петров (1866-1925) : "В името на Младенеца Христос"

17.12.2018
Снимка 1

В един руски град живял свещеник. Още когато бил млад, той изгубил жена си и децата си. На старини добрият свещеник поискал да помогне на бедните хора, които не могли да изхранват малките си деца и често ги убивали или ги подхвърляли на улицата.

Започнал старецът да прибира малките изоставени деца и с просия да ги прехранва. Това се разчуло из целия град. В скоро време къщата му се изпълнила с малки немощни дечица. Доброто сърце на стареца не могло никому да откаже. Бедните родители с плач и молби носели и все носели деца.

Старецът бавел малките, радвал им се, но дошло време, когато храната взела да не достига. С голям труд едва изпросвал той милостиня за оризена кашица, която малко подслаждал. И дума не можело да става за мляко или за друга по-добра храна.

От лошата храна децата залинели, очаквала ги гладна смърт. Сърцето на стареца се свивало от мъка, като гледал как гладът измъчвал малките дечица. И насълзен, често повтарял:

- Деца мои, пиленца мои! Вие умирате от глад, а у хората има натрупани толкова богатства, които не се използват.  

-----

Свил студ. Старецът, премръзнал и премалял от умора, продължавал да скита из улиците и да проси.

Дошло и Рождество Христово. Покритите със сняг улици гъмжали от сити и доволни хора. Всички бързали – едни насам, други – нататък; всички носели покупки, подаръци за вкъщи.

Само старият свещеник бил с празни ръце, скитал и мислено се пренасял в онова време, когато малкият Иисус се родил в пещерата, заобиколен от овчарите. Спомнил си за Неговото рождение и за великите Му дела. Спомнил си за умиращите в дома си дечица и за всички богати, които в тази минута имали разкошни трапези, потънали в излишество. Спомнил си всичкото това и тайно плачел.

Унесен, той спрял пред голямо осветено здание. Надникнал вътре – играят комар.

- Виж – промълвил старецът – как хвърлят купища злато за удоволствие и за обогатяване, а аз… Колко време бих хранил малките си само с една шепа от това злато!

Бавно и нерешително доближил той най-близкия играч и протегнал ръка:

- В името на Младенеца Христос подарете нещо за малките сираци, които в това време умират от глад!

Играчът, който бил загубил голяма сума, се извърнал към него:

- На, дърдорко! – и с плесница го повалил.

- Това беше за мене, а какво ще дадете за малките дечица? – проговорил старецът, като се повдигнал. – Сега те умират от глад…

Едва при тези думи играчът се стъписал.

Всички станали, заобиколили свещеника и започнали да му насипват златни монети в шепите.

Илюстрация: ©Георги Чепилев, 16 декември 2018 г.

 

Григорий Петров в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.