по заглавие   по съдържание

Нели Лишковска: "Перото на Маат*"

19.12.2018
Снимка 1

Чакаше.

Седеше и чакаше пред Вратата. Не знаеше колко дълго бе седял и чакал, нито колко още ще седи и чака. Тук нямаше време.

След смъртта всичко, което беше чувствал – болка, студ, жега, жажда, страх, тъга – вече го нямаше. Тези емоции и усещания съпровождаха физическото тяло, не душата. Той беше вече само по душа, а тя представляваше светлина и мир.

Хармония.

Той беше грешник. Приживе беше вършил какви ли не дивотии още от дете. Лъжеше майка си за всичко. Биеше редовно по-малкия си брат с повод и без повод. На шестнайсет забремени две съученички. Едната направи аборт, но другата искаше да го ожени за себе си. Той не искаше и тя даде детето за осиновяване. В службата при всеки удобен случай подливаше вода на колегите и ги прецакваше всякак. Повишиха го, въпреки че имаше по-способни от него. Получаваше по-голяма заплата, която не заслужаваше. Елиминира съперниците за ръката на дъщерята на шефа с нечестни средства. Изнуди подло тъста си да му завещае целия бизнес. С две думи – беше съвсем обикновен човек, който живееше нормален живот. Нищо повече.

Не беше предвидил единствено смъртта. Нейната внезапност. Тя се появи на магистралата. Някакъв тир го засече, докато изпреварваше и сега...

Чакаше.

Седеше и чакаше пред Вратата. Не знаеше колко дълго бе седял и чакал, нито колко още ще седи и чака. Тук нямаше време.

Между Вратата и него се появи везна. Най-обикновена аптекарска везна, като онези, които беше гледал по филмите от миналия век. Върху едното блюдо имаше перо. Просто бяло перце. Приличаше на гълъбово или лебедово. Но не беше.

Той веднага разбра какво трябваше да направи. Изправи се и приближи. Бръкна с дясната си ръка в гръдния кош. Изтръгна сърцето си. Постави го на другото блюдо.

Уредът се задвижи. Наклони се в едната посока, след това – в другата. Блюдата се изравниха. Везната изчезна.

Вратата се отвори сама. Той мина през нея.

Разрешаваха му да продължи нататък по Пътя.

Странно.

Смъртният не разбираше. Защо? Защо му позволиха да продължи? Защо везната се беше уравновесила? Защо Вратата се беше отворила? Дали пък не беше допусната някаква грешка ? В това дълбоко се съмняваше.

Тук не грешаха.

Той много добре познаваше себе си. Знаеше, че е страхлив, себичен, алчен, злобен, сприхав, ревнив, завистлив. С удоволствие интригантстваше и злословеше. Беше изпълнен с ненавист, похот, гордост, жестокост. Шофираше пиян в нощта, когато оня проклет тир го засече.

Защо?

Вървеше по светлата пътека, която се появяваше под краката му при всяка стъпка. Все още не разбираше.

Тогава вдигна глава и видя едно дете, което му помаха. Усмихна се. Беше на не повече от три години. Държеше шарена топка в ръце.

И той го позна.

...Момиченцето изтича по средата на платното, за да догони топката си. Той излизаше от скъп ресторант след важна среща. Новият му лаптоп и телефона полетяха и се разбиха на парчета, когато ги хвърли, за да спаси детето. Дори не се замисли. Скочи инстинктивно към него и го изтласка на тротоара, преди свирепото порше да профучи край тях.

Цял месец ходи с гипсирана ръка и всеки път, когато я погледнеше, сърцето му трепваше радостно.

А момиченцето дори не бе разбрало какво точно се бе случило. Опита се да оправи рокличката си. Наведе се към него и забеляза изкривеното му от болката лице. Чистосърдечно му подаде шарената топка. Искаше да го успокои като му подари най-ценното, което притежаваше...

Видението пред него отново се усмихна. Тупна няколко пъти топката, която не издаде звук, и се разтвори в светлината.

Той вече не се питаше защо. Беше разбрал. Сърцето му тежеше толкова, колкото тежеше и Перото на Маат.

Продължи по Пътя, докато не стигна до следващата Врата. Седна пред нея.

И зачака.

------

*Египетска богиня на истината и справедливостта, която мери на везна сърцата(греховете) на умрелите, като за противотежест използва перо.

 

Илюстрация: © Георги Чепилев, На гарата, 18 декември 2018

 

Разговор с Нели Лишковска:

"След видимия хоризонт започва Вселената"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.