Иван Чолаков: "Сам в дъжда"

Светлозар Игов за книгата на Иван Чолаков "Сам в дъжда"

Темата за така наречения „малък човек” е традиционна и за световната – от Чехов до Кафка, и за българската литература – от Г. П. Стаматов и Елин Пелин до Светослав Минков и ранния Емилиян Станев.

Сборникът разкази на Иван Чолаков разгръща тази тема, като авторът се съсредоточава върху съдбата на своя герой Гъби Гъбев в годините на българския преход. Скромен и плах човек, порядъчен и отстъпчив, дребният чиновник Гъби Гъбев живее в своя „подобен на кутийка свят с точно и системно подредени „дни-клечици”. Самотникът, получил от живота само една миниатюрна, и то дефектна квартирка – „коридориниера”, е сред първите съкратени в началото на „прехода” и остава безработен.

Отделните разкази представят различни епизоди от неговия несретен живот на вечно губещ в различни екзистенциални и социални ситуации на промените, през които преминава обществото – финансови пирамиди, приватизации, снимане на рекламен клип, надежда за работа в чужбина, срещи с други нещастни хора или мошеници, малки радости и надежди в сивотата на един несретен живот. Тъжна, но някак си и не мрачна книга.

Написани с прецизен и прозрачно ясен език, разказите са лишени като че от всякакви стилови и образни ефекти, но постигат силно художествено внушение за съдбата на социалните низини и човешката несрета, лишено обаче от дразнещ социален сантиментализъм и озарено от обич към хората и живота.

Не само поради общия персонаж този цикъл разкази е всъщност една малка социално-психологическа повест.