ЯRсен ВасилеВ : "Зазиданите"

Монолог на Бастиан

Разбира се, оставих ръкописа да отлежи. Исках да се върна към него след около половин година, но минаха три или четири, не знам точно колко. Когато го прочетох наново, бях много озадачен. Не си спомнях да съм писал такива неща. Четях го сякаш за пръв път, сякаш е написан от някой друг, не от мен. Всъщност започнах наистина да се съмнявам – дали някой, който знае къде държа ръкописите си, не го е подменил, за да ме накара да си помисля, че полудявам. Прочетох го бързо и на един дъх – не беше трудно, ръкописът беше кратък, много по-кратък от смътните представи, които ми бяха останали от първоначалния план. Исках да напиша роман. Голям роман. А това беше книга със стихотворения. Кой я беше написал? Какви са тези стихове? Сториха ми се много грозни, неразбираеми, а и заглавията не ми харесваха. Бях много объркан и захвърлих книгата. След това имам бяло петно. Има един дълъг период, в който не помня какви са били взаимоотношенията ми с нея. Оттам насетне мога да говоря за обсебването. В един момент просто осъзнах, че постоянно препрочитам книгата, че вече даже я знам наизуст, че я нося навсякъде със себе си, бях измачкал страниците от прелистване, бях надраскал някои от тях с бележки, които нито можех да разчета, нито си спомнях да съм правил. После отделните стихотворения започнаха да се борят за надмощие. Няколко месеца харесвах едно и то постоянно звучеше в главата ми, излизаше в най-неочаквани и неподходящи моменти, когато водя накакъв важен разговор, например. Хората започнаха да се плашат за здравето ми и да ме отбягват, но аз не се интересувах от нищо друго, освен от стиховете. А всеки следващ прочит ги правеше още по-трудни, още по-неразбираеми, още по-далечни. Тогава някой ми каза, не помня кой, че съм болен. Разболял съм се. Не мога да определя кога и как. Дали стиховете ме разболяха или вследствие на болестта ги бях написал? Въобще аз ли бях написал тези стихове или те пишеха мен, редактираха ме и ме моделираха, както си пожелаят? Трябва да избягам, за да ги забравя. Забравих съдържанието им, но формата им остана да живее вътре в мен.

из "Зазиданите"

очаквайте: стихотворения от Бастиан, невключени в пиесата

"Зазиданите" - мистерия