Иван Ланджев: "Павлина" и други стихотворения от "Ти, непрестанна новина"
14.01.2019
Павлина
Твоят бележит съименник предупреди,
че любовта е дълготърпелива.
Аз не помня някога (кога?) да е било преди:
ръцете да са тъй щастливи,
сигурни, че са в добри ръце.
Отвъд прозореца градът
не е готов, но чаят е
и кукумявките летят
в разучени диагонали
от нашия комин
до крайните квартали
по тайнствения път
на своя лов. Студът
постарому си е суров,
но не го взимам присърце.
Ръцете ни са във добри ръце, любов.
Това е нещо ново, сетивата
са съгласни. То е скок
в антична истина,
порок
без всякакви последствия, облог-
ът на Паскал спечелен, виж:
последно доказателство
за Бог.
И гледката пред мене е възможна.
Животът не е нищо сложно.
То е вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.
И ако се наложи, ние можем сришом да сме ние:
да затвориме капака на любовната си делва.
(А помниш ли когато там, със корабче по Елба?)
Понеже тя е дълготърпелива, както казахме
в началото, то ние можем смело да почакаме
да мине врявата.
………………………….
……………………………………………….
От гнилите блата на лятото ме дръпна
(тогава бях дете, като дете говорех),
а днес познавам зимата като единствена хармония,
като подслона на вековен орех
и съм спокоен във подножието,
прегърнат съм от корените,
стоплен
от короната.
Аз накъдето и да тръгна вече, не пътувам сам
и съм готов
да се откажа от иронията.
В реалните неща ще съм въвлечен,
за висшите неща ще знам
и ще вървим, и ще отидем там, любов.
* * *
Нали светът е сума от събития,
А не предмети? Услугите са върнати,
Решенията – взети. Гладният и ситият
Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и
Лицата им какво ще си разкажат?
Истината вън лежи – делфин на плажа,
Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи?
Агонията може засега да се отсрочи.
Три възрасти
22
Живях в подножието на нещата,
полуготов да разбера.
По пейките целувах нищетата,
а София ми бе сестра.
Жените тръгваха или оставаха,
аз чаках своя светофар,
в слушалките кънтеше Галахър,
залиташе нощта по тротоара.
И смъртната луна се мяркаше
(тогава забелязвах всичко вън),
познаваха ме статуи и паркове,
не можех и да искам вдън
земята да се скрия, да изчезна –
на тия седем улици шумът
ме хващаше за глезена
и ме придърпваше обратно всеки път.
44
Не съм толкова мъдър, колкото стар,
колкото стар. И ми липсва
пустинния цвят на моя Гибсън,
любимата й песен и денят ни за пазар.
Би трябвало нещо да зная, нещичко да предам.
Съществувам - само по документи.
Станàхме придадък на своите апартаменти
и е все тая с хора ли съм, или съм сам.
Така или иначе сме заслужили питие –
мнозина и толкова не устискаха.
Дилън Томас изпил осемнайсет уиските
(излъгал – разправят) преди да умре
на трийсет и девет. Не мога да отрека,
че намирам в това известна утеха.
На 44, апропо, е починал Чехов.
„Ich sterbe” и чаша шампанско в ръка.
88
Правителството на плътта ми се разпада
и няма по-добро да го смени, и дълго да се страда.
Заприличал съм на предвоенна сграда –
грохнала, нелепо горда старина.
За нея вече окончателно се е подписал
наследник в правото си. „Няма смисъл
миналото да стои така – надвиснало
над хората”, твърдят Закон и Община.
Аз чакам всяка нощ денят да ме събори.
Не мога да се сетя за какво говорех…
Но мога, без да съм го казал, да повторя:
подло е да си спокоен – има го при Толстой.
Аз мога да позная, че за мене е изчезнала,
да хвана, че ме лъже – не било болезнено
(не помня сякаш хватката, не помня глезена?).
Аз знам, че идва друго. И дано не е покой.
Стихотворенията са от последната книга на Иван Ланджев
"Ти, непрестанна новина"
ИК Жанет 45, декември 2018
Редактор: Иван Теофилов, Георги Господинов
Оформление: Люба Халева
Брой страници: 56
Цена 12 лева
Публикува се със съдействието на автора и издателството.
Фото: Владислав Христов
Иван Ланджев в "Диаскоп":
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.