по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: Историческият роман в картини "Бан Янука – героят защитник на София"

19.01.2019
Снимка 1

 

Исторически преглед на епохата,

когато се публикува комиксът "Бан Янука"

 

През ноември 1942 г. Цар Борис III открива четвърта редовна сесия на 25 – то обикновено Народно събрание. Призивът на Царя в тронната реч е за единение на българите (на множеството разцепени политически партии), по време на избухналия в Европа пожар на войната. Тази реч е беседа с българския народ. Цар Борис изказва увереност в усъвършенстването на българската войска. Не отбягва и въпроси, които занимават всекидневието. Той посочва трудностите, които съпровождат войната и изискват жертвоготовност и твърдост, говори и за безпощадна война със спекулата, т.е. за ония, които създават неестествените условия за недоволство и изкористяват положението.

Трябва да се поясни, че през онова време, българите години наред живеят в ненормални, бурни и съдбоносни времена. Светът е разтърсван из основа. Задавал се е въпросът: Каква е тази идея, заради която с адска жестокост бушува световна война? Всички твърдят, че се борят за защита на международната свобода, правда и справедливост. Трябва веднага да се подчертае, че основна вина се намирало у групата на така наречените демокрации, които погазвали установените блага. Знае се, че под свобода, правда и справедливост демокрациите разбират някакъв своеобразен демократизъм, в името на който тя иска да властва неограничено в света и да използва всички блага в ущърб на други народи, т.е. борят се за тържеството на своя груб егоизъм. Благодарение на държавната политика по онова време, България се намирала вън от световния пожар. Въпреки това живота бил труден. Столичният кмет се обръща по радиото с призив за „Зимна помощ за бедните”: „Живеем във времена трудни за всички, но най-трудни за ония, които нямат хляб, облекло и топливо... Не забравяйте, че взаимната подкрепа е един от стожерите на народното единение.“

В същото време Екзарх Стефан (тогава Софийский митрополит Стефан) открива Народното събрание с думите: „Да бъдете око и ухо на народа, който ви е пратил тук, за да бъдете жива и будна съвест, на лъжата бич и на насилието противоотрова, а на истината до жертва служители... в създаване на условия, за да види отруденият наш народ, че държавата е истинска чадолюбива майка, нежна и отзивчива.“

Покана отправил и Министърът на вътрешните работи в речта си по отговора на тронното слово: „Къде бяхте вие, когато България висеше на косъм и когато всички честни българи бяха напрегнали сили... Никога досега българският народ не е бил толкова близко от тънкия ръб, който разделя величието от окончателното унищожение.... С престъпно нехайство мнозина подготвят своя утрешен престиж не чрез работа и дела, а чрез интриги, критикарство и разцепление. Дошло е крайно време да се сложи ясна граница между родолюбието и предателството.“

Министър председателят пък казва: „Събитията се развиват по такъв начин, че ние трябва да бъдем постоянно нащрек, трябва да бъдем готови да посрещнем всички евентуалности... Главната цел на правителството е да създаде една мощна и социално справедлива национална българска държава в съгласие с принципите на новия европейски ред.“

Около половин година след тези призиви, на двадесет и осми август 1943 година, скоропостижно умира цар Борис. За цар е провъзгласен малолетният наследник цар Симеон II. След няколко месеца - през март, американски и английски аероплани бомбардират София като съвсем го разрушават и опожаряват. Нещастен народ. През 15 септември руските войски влизат в София. На 19 септември митрополит Стефан със смутен тон и угриженост се обръща към руския народ с апел за запазване на България.

Бан Янука

Прелиствайки страниците на класическото ни издание за комикси „Чуден свят” от този период, на фокус се откроява българският комикс „Бан Янука”. В бр. 131 и бр 133 от декември 1942 г. се отпечатват: „Деца и юноши, очаквайте наскоро нов български роман „Бан Янука - Храбрият защитник на София“. Романът е от известния наш писател Орлин Василев, илюстриран от младия художник Александър Денков. „Бан Янука” разкрива една светла страница от българската история, пълна с храброст, доблест и родолюбие. Авторът е проучил с голямо старание епохата и се е ползвал от много документи, които свидетелстват за героичната защита на София и за безпримерната храброст на Бан Янука. Комиксът започва да излиза от бр.134, 24 декември 1942.

Исторически сведения за Янко бан (Бан Янука)

През времето на султан Мурад I (1360-1389 г.) на турския главнокомандващ, който има седалище в Пловдив, било заповядано да превземе и град София. Главнокомандващият турските войски Лала Шахин, няколко пъти опитвал да изпълни заповедта, но опитите му били несполучливи: град София бил непревземаем. Накрая Лала Шахин трябвало да доложи на Мурад за неуспехите си. Но в същото време му съобщил план – да се назначи Индже Балабан бей, подведомствен на Лала Шехин, за комендант на войските, на които е възложено да завладеят София. Предложението било прието от султана. От един рапорт на Индже Балабан бей до султан Мурад се разбира, че град София не е превзет със сила, а с хитрост. Комендантът на София Янко бан бил заловен по следния начин: В София бил изпратен изкусен сокалар-турчин на име Узендже Севендик, който заявил на Бан Янука, че е избягал от турците, за да се покръсти в София. Комендантът на гр. София му повярвал, прибрал го при себе си и дори отишъл на лов с него близо до турската земя. През нощта Узендже Севендик отишъл в близко до границата турско село и с помощта на доведени двама турци го залавят и завеждат в Пловдив. От Пловдив храбрият Янко бан, окован с вериги, бил изпратен при султана в Одрин. Индже Балабан повел войските и град София останал без комендант капитолирал. За това съобщава и турският учен пътешественик Евлия Челеби. Той казва, че Балабан паша обсадил града с многобройни войски и точно след 70 дена принудил гарнизона да излезе вън и капитулира. Разните народности, които живеели в град София, отишли при Балабан, предали му ключовете на града и го помолили да им разреши да останат в града. Балабан се отнесъл благосклонно само към дубровчаните и българите, на които определил и място за живеене, другите заповядал да напуснат града. Крепостта, голяма около 47 000 крачки, била съборена в продължение на 40 дни.

Поради местонахождението си гр. София винаги е бил важен център. В рапорта си до султана Лала Шехин изтъква, че този град е не само търговски: „На всяка страна се виждат като пиявици наредени пътища, по които сноват насам-натам пътници-търговци, търговски кервани с разни стоки и изделия и пр. – а и индустриален център, в който се изработват толкова неща, че след като задоволят нуждите на местното население и войската, остава и доста нещо за износ. Ето защо турците не са имали интерес да разрушат такъв град или да избият трудолюбивите граждани. Още повече, че крепостта била завладяна по мирен начин.

При всичко това, трябва да се подчертае, че за софиянци настъпили нови, тежки условия за живот изобщо.

Акцентът на тази комикс

творба не е в историчността на събитието само по себе си, а в заложения в тях смисъл, в подаденото послание.

От обзора на историчните факти за времето, когато е публикуван комиксът и последвалите събитията, се вижда ясно предупреждението на творбата за хитрост, водеща до нови, тежки условия за живот.

Както казва един именит българин:

„Бедна България. Злочеста, че няма мъдри държавници, а тия, които ги има, й навличат омразата на целия свят...“

Рисунките на Денков

са живописно тонални. Този вид рисуване е много разнообразен и обширен. Но всички те в голяма или малка степен предават цвят, тон и светлина. На места се забелязват кръстосани щрихи. Голямо значение в тези рисунки има белият цвят. Включването на бялото е почти закон. Някои от кадрите са нарисувани по принципа на живописните работи, т.е. щриха заема много голяма част. Повечето от рисунките приличат на подготовка за офорт и с това наподобяват творби на Рембранд. Особено в портретните кадри и пейзажи (еднофигурни или групови). Забелязва се един контраст в композирането, защото освен кадри в стил Рембранд, има и масови сцени, наподобяващи техниката на Брьогел.

Този вид рисуване е бил много разпространен в миналото. Журнално-книжната илюстрация от миналото е предимно такъв вид: тонално-живописна.

 

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.