по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Въведение в Българската комикс граматика. Основни закони за съчетаване на изображения в образната писменост"

31.01.2019
Снимка 1

"Цялата мислителна част на душата е образна. Мисъл = образ."

Руски философ от 19 век

„Специфичното, което отличава комикса от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще, и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации” („Изкуство ли е комиксът”, в-к „Комсомолска искра” 1987 г.)

Закони за съчетаване на образите в комикса

Добре да се съчетават кадри в комикс творба, означава добре да се мисли.

Логическата дейност на ума се основава върху асоциацията на представите.

  1. Съждение – нашето мислене не се състои винаги от редица прости представи. Когато стане по-развито, се съставя от съждения или умозключения. Съждението не е нищо друго освен по-висока степен на обикновената асоциация. Обикновената асоциация основава връзката си върху предишно едновременно възникване на представи или на съответни усещания. Процесът на асоциацията при съждението не е да се прескача от една представа на друга, но да бъде непрекъснат в психологическо отношение. Затова при него липсват противоположните представи.
  2. Обобщаването се състои в умственото свързване на това, което е общо, т.е. сходно помежду им. Да обобщим означава да свържем сходното в няколко неща Но когато две явления се обобщават като по наша воля се сближават по съседство, казва се, че са сравнени. Сравняването не е нищо друго освен умствено свързване на сходните черти на две неща, мислени по съседство, а това свързване става по закона на сходството.
  3. Разлагането, т.е. абстракция – обобщаването води и до разлагането им, т.е. отделянето на свързаните по съседство техни части. Два процеса, противоположни един на друг (обобщаване и разлагане), се сближават като сродни. Разлагането се състои в отделяне на едно или няколко техни свойства от другите, така че да не минават през съзнанието винаги заедно. Например можем да разложим в ума си представата за стъкло на представи за отделните му свойства: прозрачност, твърдост, чупливост и др. Връзката между тяхното съседство се отслабва до толкова, че когато едни дойдат до съзнанието, другите се осъзнават съвсем слабо.
  4. Умозаключение – логиката учи, че от  съжденията се съставят умозаключения. Следователно, умозаключението, както и съждението, е само особена форма на асоциацията, и то такава, която психологически няма никакъв особен отличителен характер.
  5. Разум – Някои психолози повече или по-малко различават ум от разум – умът допускал различни степени, а разумът се проявявал у всички с еднаква степен. За ума казват, че се проявява в областта на на предметните представи (нагледите), че определя взаимните отношения между дадени предмети. Разумът напротив – съединява, групира обобщава разделеното, съставя отвлечени понятия, поставя задачи и цели и установява висшите начала на нравствеността

 

Наблюдение, въображение, памет, разсъдък

Движението на мислите започва с въпросите: Какво е това? Кой го е направил? От какво е направено? – изнамирането на отговорите на тези въпроси пораждат мисли, а тази способност се нарича разсъдък.

 Това изяснява защо в комикс изкуството смяната на различните планове, т.е. различните големини на елементите в кадъра, спрямо по-далечното или по-близкото им разположение до зрителя, имат толкова важна роля. На едно изображение (кадър) откриваме глава от кръста нагоре. Това е „Едър план” и психологически дава отговор на въпроса „Кой”. „Средният план” (фигурата е предимно до колене) посочва „Какво става”. Той най-често се използва и за диалог. „Общият и Далечен план” ни въвеждат „Къде” се развива действието, а „Детайлът” („Свръхедър план”) отговаря на въпроса „Защо”. Или понякога, когато определена страст е възбудена, тя навежда мисълта към предмет, с който може да бъде задоволена и сякаш приковава вниманието към него чрез свръхедър план.

Работата на разсъдъка е да обмисля и намира търсените решения. Разсъдъкът все се рои, търсейки какво представлява дадено нещо, откъде е, за какво служи и т.н.  Когато се обмисля, все още няма мисъл. Определена мисъл се преустановява, когато се намери решение на даден въпрос и няма какво повече да се мисли. Разсъдъкът се насочва към други предмети. Формиралата се мисъл се предава в душевния архив – паметта, от където при необходимост се взема като помощно средство за решаване на други въпроси., т.е. като средство за формиране на други мисли. Съвкупността от всички формирали се по този начин понятия представлява начина на мислене и той винаги се проявява в речта. Въображението и паметта не мислят, те са подчинени сили. Силите, които се занимават с познанието на нещата (на най-ниска степен – видимият свят) са наблюдението (виж статията “Наблюденията в природата и културата”), въображението и паметта.  Събраният материал чрез разсъдъка се преобразува в познание. Посредством сетивата се забелязват образи (всяко чувство, т.е. орган има съответен образ, има – зрителни, слухови, двигателни и пр. образи), въображението ги представя, а паметта ги запомня. Разсъдъкът трябва да превърне целия този материал от сведения (все още некласифицирани) в ясни понятия и да построи от тях знание посредством мисленето. Ето затова разсъдъкът създава логически построения, съставя понятия и умозаключения, т.е. прави обобщения, определя и развива мисълта. Разпределяйки събрания материал на групи, разсъдъкът започва обобщения и логически заключения. В същото време чрез абстракция добива ясни представи – наблюдавайки, да се забележи причината, да се отгатне целта, да се преценят последиците. Т.е. задачата на разсъдъка е да определи причината за явлението, средствата и закона, по който се е случило, придружаващите обстоятелства, целите и последиците, начина на протичане.

И така – въображението и паметта само възприемат предметите, осведомяват се за тях, съобщават за тях.

Множественост на паметта

Що е памет? Под думата памет се разбират три свойства на субекта: 1) запазване на душевни явления; 2) възпроизвеждането им; 3) Подреждането им на определени места в реда на останалите душевни явления.

Паметта не е нещо неделимо, единично, цяло, а се състои от много отделни, тясно свързани помежду си памети.

Спомени и фантазия

Съставените от въображението и пазени в паметта образи биват използвани или в същия вид, в който са придобити (спомени, т.е. възпроизвеждане), или в изменен вид (фантазия). При спомнянето въображението дава образ, а паметта свидетелства, че това е същият образ, който е бил познат преди време. Спомнянето само възпроизвежда предишното и донася пред очите на съзнанието скритото в дълбините на паметта. Има различни видове причини за възникване на спомени: асоциация на идеи (връзката на сегашни образи и предмети с минали). Възникване на спомени от движението на волята и сърцето, от страсти и потребности. Има и скрити причини – незнайно защо и как предизвикват спомени. Срещат се неволни спомени (страстни) и волеви спомени (бдителни)

Фантазията  пък създава съвсем нови образи, макар и от предишен материал. Фантазията като дейност бива безпорядъчна (мечтания и сънища – виж различните видове сънища) или полезна. Полезната фантазия помага на разсъдъка при обмислянето. И двете фантазии се разделят на различни видове.

И така – едни умствени образи, добити по-рано, се възбуждат от други образи (за които мислим в дадената минута). Погледнем местност и си спомняме събитие, станало там. От име на лице си спомняме самото лице. Но смяната на представите става не по случаен начин. Всяко по-предишно определя следващото, така че двете най-близки по реда си представи винаги имат известно взаимно отношение. Съединяването по този начин представи се наричат редове (асоциация или сдружаване, нареждане на представите в редове). Представите се сменят автоматично, но съединяването им не е произволен акт. Освен в правилно движение представите понякога възникват неочаквано и са доста причудливи и нелепи. Могат да възникнат без видима причина или белег който би могъл да ги свързва.

Закони на асоциацията и видове комикс монтаж

Впечатленията и умствените образи могат да е сдружават по различни начини. Тези различни сдружавания на умствените образи стават главно по три принципа или закони на асоциацията:

  1. Асоциация по контраст – Впечатленията от предмети или събития се стремят да докарат на ум образите на противоположни впечатления или събития  (тъмнина-светлина; слабо-силно; ниско-високо и пр.). В комикс изкуството това са акценти  върху противоречия и различия. Понякога достигат цинично зловещо карнавално внушение. Тъй като се умножават минус и плюс – крайният резултат е отрицателен, подсилва отрицателната характеристика.
  2. Асоциация по сходство – Сегашните действия, усещания, мисли (образи) и чувства се стремят да докарат на ум подобни едновремешни състояния (макар и от различни времена, щом си приличат се съединяват помежду си). В комикс изкуството сравнението е по сходство в сюжет или форма, две или три близки по същество реални понятия напр. – двама космонавти, две деца, две балерини. Съществуват сравнения аналогии, съпоставяния, напр. човек - животно, природно – човешко настроение. Това са прилики във форма и съдържание. Има аналогии и във формата на действия, поведения – два еднакви жеста, две, приличащи си мимики. За случаите се изисква еднаква разкадровка в размера и формата на кадрите. Вторият кадър изменя израза на модела. Той само усилва настроението, тъй като изображенията просто се сумират. Сумата е определена и еднопосочна по своето емоционално смислово звучене. Приликата в състава и съдържанието, прехвърлят се качества и особености на един състав в друг. Уеднаквяват се, изравняват се. Не може да се прави, само ако липсва сравнимост и връзка между вътрешното съдържание. Когато връзката е слаба, изисква обширен текст или трета, дори четвърта картина, които да пояснят.
  3. Асоциация по съседство – Действия, усещания, чувства се срещат или заедно, или следват пряко едно след друго, но имат стремеж да се възпроизведат свързано помежду си, често едното изображение опровергава другото. В тази група се намират асоциациите по действия, на усещания, на словената асоциация – не само по звук (със забравен смисъл и редица безсмислици), но и по различните образи свързани със звука предимно от имена или дати
  4. Съществува и механична връзка между изображения, които нямат нищо общо помежду си (виж статията „Музиката в комиксите”). Те се свързват на базата ритъм и др. безсюжетни хватки. Една такава фраза може да внуши например усещане за пътуване на далечни разстояния.

 

Признаци на предметите

Предметите се различават по форма, цвят, височина и пр. Нещата, които различават един предмет от друг, се наричат негови признаци. Признаците на предметите произвеждат известно действие върху петте чувства. Такова действие се нарича впечатление. Съчетаването на всички признаци на един предмет в едно цяло, съответстващо на самия предмет се нарича представа. Съществуват общи и единични представи – например представите за „дърво” и „липа”. Дърво няма в природата, то съществува само в ума. Действително съществува само дъб, бук, бреза и пр., но не съществува едно дърво. Комикс изкуството никога не може да възпроизведе, т.е. да напише образно „едно дърво”, а само една липа, един дъб, една бреза и т.н. Писмеността отново загубва своята знакова природа и преоткрива прастарата и образна природа. Общите признаци на няколко еднородни представи съчетани в едно цяло съставят обща представа или понятие за „дърво. Понятието „дърво” е висше спрямо понятието „липа”, „бук”, „бор”, „дъб” и пр. Понятието „липа” съдържа много повече признаци отколкото понятието „дърво”. Признаците съставят съдържанието на едно понятие, съвкупността на всички признаци които влизат в него. Обем на едно понятие се нарича съвкупността на всички предмети, които се наричат с едно и също име. Само една съвкупност от образи може да постигне и то приблизително означаващата сила на една единствена дума. Образите придобиват значение само в големи групи – монади, не само от един образ, а съвкупност от образи. Следователно комикс изкуството е многоклетъчна монада (може понякога да бъде и едноклетъчна). Тези многоклетъчни монади съответстват на съществителното (то поне е привидно едноклетъчно без двусмислието и различните му значения) и могат да имат различен обем от съчетаване на два, три, четири до двадесетина и повече образа, свързани с груби синтактични връзки. Разнообразието на синтактичните връзки в комиксите се получава не от съюзи, а от вида на двата свързани образа. Но това ще бъде тема на следваща статия.

„Липа” и „Пловдив” са думи, които изказват по една представа. Думите, с които се изказват представи, се наричат имена или термини. Едно име или един термин може да се състои понякога от една дума, понякога от две, три и повече. Ако искаме да уточним името на дадена личност, прибягваме до допълнителни изразителни хватки, с които поясняваме, че може да е гърбав, с мустаци, да намига и пр. Имената на общите представи се наричат нарицателни, общи или абстрактни. Абстрактните думи събуждат абстрактни образи. Обемът на всички собствени имена е еднакъв, т.е. единица, а обемът на нарицателните не е еднакъв. Един и същ предмет може да се именува с няколко общи думи – например „липата” е и дърво и растение, и предмет и т.н. но всяка от тях не представя еднакво ясно формата на липата. Ето защо в комикс изкуството едни кадри са достатъчно определени, а други достатъчно многозначни. При поредица от многозначни изображения е необходим някакъв индикатор (посочване) при тяхното свързване, подсказващ в каква насока работи авторовата мисъл. Важно е да се внимава как се свързват определените и неопределените изображения. Кадри, чиято интелектуална и емоционална определеност е недвусмислена, могат да се свържат по принципа на сходството или контраста. Обединяващите признаци, които свързват многозначните и неопределени кадри, това са емоциите и смислите.

(следва)

 

СЪКРАТЕН СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИ КОМИКС ОБРАЗЦИ

ОТ ИЗЛОЖБАТА ПО СЛУЧАЙ "ЕСК ПЛОВДИВ 2019"

 

  1. Логическа дейност на ума и безпорядъчна

 

  1. Ребуси от Алекс. Божинов и Петър Морозов
  2. „Приказки без думи – развиване на говора у децата и съчинения по картинки)
  3. Тайната на сънищата, комикс от Райко Алекиев
  4. Кое е чудното в тия рисунки

 

  1. Свързване на образи по контраст

 

  1.  „Контрастите в живота”
  2. „Преди 20 години и днес”
  3. „Служители на отечеството”
  4. „На митингите”
  5. „Вълшебните очила”

 

  1. Свързване на образи по сходство

 

  1. „Преселението на душите”
  2. „Човек – куче”
  3. „Кентаврите на прогреса”
  4. „Плашила за учащата се младеж”
  5. „Успеха на науката”

 

  1. Монтаж за опровержение

 

  1. „Горделива Маца”
  2. „Обществото на народите, или какво се очакваше, а какво стана”
  3. „Генерал Сарай”
  4. „Целта оправдава средствата”

 

  1. Механична връзка на образите

 

  1. „Все по-бързо”
  2. „Аз мога да смятам”

 

Изображения: Архив на "Диаскоп"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.