по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев:"Цяла история в една рисунка. Хрониката и репортажът като основни елементи на българската образна граматика"

11.02.2019
Снимка 1

► 

Настоящата статия е част от поредицата „За езика на българските комикси” , която се публикува в подкрепа на ЕСК Пловдив 2019.

 

При старите египетски царе на мястото на Александрия не е имало град. Това място било пункт за брегова охрана от чуждоземци и имало само няколко пръснати овчарски колиби. Старите египетски царе нямали просветен възглед в полза на търговията и питаели дълбока омраза към чужденците, считайки ги за грабители на чужди земи. Очевидно Александър Велики схванал изгодите на положението на тази египетска местност и основава в 331 г. преди Р. Хр. столицата на новото гръцко царство – Александрия. Александрия бързо процъфтяла и се превърнала в място на голям център, като в търговско отношение станала съперница на Картаген, а в литературно - на Атина. Страбон пише, че една трета от градската площ била заета от паркове и дворци. Сред царските постройки бил знаменитият Музей, който имал и собствени доходи. За Александрийската библиотека Сенека случайно споменава за 400 000 тома загуба при изгарянето й.

Празничните тържества в Александрия не се ограничавали само с едно угощение и освен публичните четения, в известни моменти царят задавал въпроси към философите от общ етико-политически характер. Въпросите се подготвяли от царя предварително, а отговорите се давали изведнъж и били записвани от писари - интересен пример от древността за сътрудничество между култура и икономика.

През социализма имаше творци, които растяха в саксия. На тях по разни приеми и др. подобни се спускаха идеологически идеи и теми. И след реализацията им се получаваха космически хонорари от държавни субсидии. Но през същия период имаше и творци забранени, напр. като видния комикс деец Змей Горянин. За комиксите  и авторите от старите времена почти не се говореше, а ценният опит на тези видни личности потъна в забрава. Но не бяха малко и честните хора, които даваха знак за съществуването на българската традиция. Освен от Петър Григоров, Костадин Павлов и др. пловдивски художници и писатели, за старите майстори и комикс издания получих насоки от редакцията на „Чуден свят” в Народна Младеж - Иван Стоилов (Бункера, шефа на новия Чуден свят), от Благой Серафимов (фотограф на изданието) научих за Никола Котов (Мамин Колю) и т.н.

При събирането на данни относно развитието на българските комикси аз се възползвах от този факт и при най-малката възможност задавах въпроси към авторитетни очевидци, които след това записвах. По-късно получената информация служеше за основа на изследвания. По време на дипломната ми работа отивах близо час по-рано. Музеят, където рисувахме, още не бе отворен, но винаги по същото време идваше един от професорите. Тъй като бяхме сами, докато чакахме, за да мине времето по-бързо, ние разговаряхме. По онова време професорът вече бе над 90 години, свидетел на културните процеси в столицата отпреди 1944 г. Той бил печелил приятелски облози в прочутите интелектуални кафенета за спор-диспут по културна тема. Този, който загубвал, плащал цялата сметка на присъстващите. Едно такова разискване било на тема има ли аналогия между седемте тона в музиката и седемте цвята в живописта. Опоненти му били Николай Райнов и приятели. Този професор беше жива енциклопедия, приятел на Дечко Узунов, Петър Кушлев (един от преподавателите ни), Атанас Шаренков (давал ми напътствия), Димитър Гюдженов, Асен Василиев, Иван Богданов, Владимир Свинтила и т.н.

През социалистическия период държавата прехвърли започналите своето развитие комикси от естествената им почва  и и ги насади (сякаш са „семе-жълъд”) в саксия. Комиксът се считаше за вражеско изкуство и затова бе под строг контрол. Не можеше да се публикуват комикси другаде освен в „саксията”. Освен това авторите на комикси в тези издания през социализма бяха скъпо хонорувани, а днес оставени единствено на подкрепата от хора, които пък са загрижени как да си изкарат хляба. Ето защо днес - след преминаване от една икономическа система в друга, сме свидетели как корените на растящия дъб (т.е. развитието на българските комикси) пукат глинените стени на тази саксия, а почвата от нея остава недостатъчна за оцеляването българското девето изкуство. Това е причината българските автори да  ползват чужди лъскави обувки или така да се каже чужд опит. Тези обувки са в състояние да излъжат погледа на околните, но оставят болезнени наранявания по краката на носителя. Когато се говори за българска история, това не е китайската история. 

Бях млад и в онези години (на социализма) не разбирах този процес. Бях нарисувал един епизод по сценарий на Здравко Попов – „Делниците на професор Алоев”. Показах го на сатиричния редактор на в-к „Отечествен глас” Денчо Владимиров, завеждащ рубриката „Таралеж”. „Няма да го допуснат в този вид” съчувствено ми сподели. Показа една комикс лента с кратка случка, която успял да защити и публикува в пазарджишки вестник – „Нещо от този вид може да сполучи”, беше съветът му. Две-три години преди това в пловдивска многотиражка (така наричаха вестничетата издавани от разни предприятия за вътрешна употреба) се публикува цяла страница (от 12 кадъра) мой сатиричен комикс, но първо редакторите бяха наказани, второ забелязах тяхната грижа относно хонорара - работеше се официално с документи, но номенклатурно нямаше раздел за комикси. Милите редакторки решиха, за да не бъда ощетен, да ми изплащат в продължения на 12 броя по една илюстрация. Тези практични препятствия бяха резултат на административно-бюрократична цензура. И днес в България все още българското комикс изкуство не е регистрирано като самостоятелно изкуство, както е навсякъде по света. И все още няма законово установено ценообразуване, а условията на пазарната икономика изискват строг контрол на средствата.

През 80-те години илюстрирах често разказите в пловдивските официози (по поезията бе Пенчо Паскалев), налагаше се в определени дни да минавам през гранд кафе „Кристал” или Клуб на културните дейци, както го наричаха. Там журналистите редактори Георги Райчевски, Николай Казанджиев и други колеги се събираха да споделят проблеми и ми носеха евентуален ръкопис за илюстрация. Добромир Тонев имаше идея за комикс „През клуб за грош”, жалко, че останаха само няколко първоначални снимки и скици. Но от самото начало беше ясно, че няма къде да го публикуваме.

Няколко дни след като публикувахме с Денчо Владимиров „Какво знаем за кавалерството”, репортаж в карикатури, вечерта отидох в „Кристал” и Казанджиев  се усмихна, казвайки на Райчевски: „Георги е направил репортаж в карикатури. Но харесвам и неговите илюстрации, той се опитва да създаде драматизъм, разказва цяла кратка история само с една рисунка”. Последва една вълнуваща вечер с разсъждения за възможните видове  комикси, които да се внедрят из пловдивския печат. Плод от този разговор е статията, която публикувах след време в „Комсомолска искра” – „Комикси, комикси” (бр.3, 18 януари 1988 г). В нея се опитах да начертая план за систематизиране на видовете комикси. „Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно-идейния подход и според предназначението и целта”, така започва статията. Когато съм писал „род”, съм имал предвид: род е това, което се дели на видове, а вид е това, което е делимо от рода. Вид се нарича и формата на всяко нещо. Род е това, на което се подчинява видът - има родител, има и отечество, аз съм пловдивчанин - роден в гр. Пловдив, второто ми име е на баща ми. Всяко деление на рода на видове стига до два, три, рядко до четири вида, защото е невъзможно родът да се дели на пет и повече вида. А делението на вида на индивиди се нарича изчисление. Трябва да се има предвид, че видовете по необходимост приемат и името, и определението на рода. Видовото различие може да е общо, собствено и най-собствено.

Много начинаещи комикс автори рисуват свой любим персонаж или обикновено стоящ, или в някаква поза, но без никаква обстановка. Дори и най-сполучливата такава рисунка не задържа вниманието задълго. Такава рисунка не приканва зрителя да направи крачка навътре в сцената. Началото за такава покана е „Цялата история в една рисунка”. Ето защо не съм съгласен с чуждестранните специалисти, считащи задължителен елемент на комикса, наличието на най-малко два кадъра. Съществува вътрешнокадров монтаж, напр. близко и далечно. Оттук и наивната  жанрова класификация на чуждестранните комикси. Този прийом на композиране с близко и далечно започва от Александър Иванов, развива се от Едгар Дега и става част от изказа на комикса и киното. По мой поглед обучението на комикс артисти трябва да започва с разказване на кратка история в една рисунка (в следващи статии ще се покажат образци - как това е ставало у нас преди 1944 г.), а не с рисуване на типажи, герои и облекла, характерно за масовата индустрия.

Макар и нескромно, ще кажа, че чуждестранните ръководства по комикс  грамотност не са сполучливи, защото все още не са си систематизирали тяхната граматика. Много случайни съвети имат, които пречат на задълбоченото изучаване на деветото изкуство, особено жанровата им класификация е твърде наивно систематизирана. Тези факти произлизат от това, че там гледат на комикс изкуството като на индустрия, на масово изкуство, а не на елитарно, каквото изкуство е днес комиксът. Условията на живот са други и както системата от социализма не работи успешно в тези условия, в подобна криза са изпаднали и чуждестранните автори заради развитата нова технология. Свидетелства за тази криза и самият Алан Мур.

Българската комикс традиция (от преди 1944 г.) съдържа друг поглед, изцяло подходящ за сегашната трудна епоха.

Един пример ще дам: тя съветва за начало да се вземе някакъв разказ и преразкаже с помощта на знаци, да се покажат всички ключови моменти, съответстващи на напрежението в него. За целта е необходимо да се състави колекция от необикновени събития (от разните медии), за да се илюстрират. Много полезно за тренировка е харесано изображение (снимка или репродукция на картина) да се представя в сцена, предшестваща или последваща. Така ще се стигне до комикс лентата.

Забелязва се, че се тръгва от някакво съобщение, осведомяване, новина, информация за нови факти. Информация от лат. означава „наставление”. Изнасят се факти: нови, актуални, интересни, прогресивни, осведомява се за неща които не се знаят или поне малки се познават. Фактите са единични конкретни прояви на отделни събития и явления. Има и изолирани факти без явна причина и връзка със събитие. Има и лични - нови факти от бита.  В явленията се разкрива същността на нещата. Фактите са единични конкретни прояви на действителността. Могат да бъдат и конкретни прояви на някои събития или явления. Но един изолиран факт не всякога предполага като причина някакво явление или събитие. Съществуват факти, сами по себе си звена от една обща връзка на причини и следствия, но не винаги тези причини представляват събитие или явление. Обществени явления има тогава, когато се натрупат много факти със среден характер и общи причини. В случая комиксът улавя само отделна страна, отделни факти. Срещат се явления само в един факт, напр. може да се докладва в комикс картина за природното явление „слънчево затъмнение”. Но е възможно в комикс да се представи и краткотрайна случка на проява на събитие с незначим факт. По-важните възможностите в тази област са няколко:

  1. Съдържанието да се изчерпва в единствен и самостоятелен образ, събиращ на едно място цялата информация. Едно изображение с неизвестен факт е мост между репортажа и хрониката. Цялото съдържание трябва да се изчерпи в едно самостоятелно изображение, което трябва да кондензира в себе си цялата информация, за да се отрази обектът сравнително пълно. Заради това и от съображение за непретовареност, за теми на информацията се избират сюжети със сравнително по-малко значение. Но въпреки че темата е по-незначителна, изображението трябва да бъде много съдържателно и да информира доста пълно за неизвестния факт. Желателно е изображението да е художествено, защото това качество да компенсира не особено голямата важност на факта. Нека се повтори: тук темите са с по-малко значение, отколкото при серия от картини. Рядко такова изображение е без текст. Текстът е кратък и се поставя само под изображението. Той може да бъде под форма на коментар (дори и в изящен стих) или загадка. Друг отделен от изображението текст не се пише. Често информационния комикс кадър е лишен от заглавие, макар и да се срещат понякога и такива. Текста само отразява художествено фактите от действителността, но не тълкува, не оценява, не търси причини и призиви. Но това не означава, че творбата не трябва да съдържа ясно изразена позиция. Краткия текст освен, че е документален той не трябва да повтаря съдържанието на изображението. Текста в тези творби дообяснява, а картината доизяснява.

 Не е правилно да се нарича „самостоятелен кадър”. Мястото на такова изображение в българските издания е предимно на корицата витрина или в специална рубрика нещо като „През нашия поглед”.

Видовете информационни комикс кадри са:

1.С критичен характер или сатирични

2.От политически събития

3.Със силно изразен виц

4.Сензационни

5. Актуални

6.Илюстрации

7.Битови - лични нови факти

Няколко различни комикс информации правят комикс хроника. Тези изображения нямат връзка по между си, или тя е нищожна. Хрониката е обединена малка серия от различни информационни изображения и третират няколко второстепенни или третостепенни случки, факти или малки новини. Информациите от една хроника взети по отделно, не са интересни защото са непретенциозни. Но обединени в едно цяло голямо графично петно, те привличат и осведомяват за няколко различни неща едновременно. Хрониката е преходен вид от репортаж към преглед. Комикс прегледа е като хрониката, съставен от отделни информации, но имат тематична връзка по период (предимно малък – седмица, две, месец или малко по-удължено). Разликата е, че комикс прегледа макар и подобно на комикс хрониката да е съставен от много изображения на различни теми, те се обединяват от една главна тема. Но особено важно е да се разбере, че комикс хрониката е преходен вид от комикс репортаж към комикс преглед. Събирането на най-малко две-три информационни изображения върху една значителна тема, включваща характеристика на лица, време и място се нарича комикс репортаж. Комикс анкетата също е репортаж, но посветен на теми и явления за проучване и доизясняване на въпроси и проблеми. Като видове комикс репортажа може да е свързан с културата, града, военни събития и пр. Важно е да се внимава до кога един комикс репортаж остава в границите си, защото може да се превърне в следващ етап от жанровата комикс стълба.

Българските класически комикси съдържат златни образци в тази област, ето опис на част от творбите, избрани за изложбата по случай ЕСК Пловдив 2019: „Оттук, оттам”; „Знаете ли това?”; „Чудесата на света”; „С футболната топка по света”; „Както в Париж”; „Вчера, днес, утре”; „Катастрофална хроника”; „Майска хроника”; „Весела провинциална хроника”; „През нощта и на сутринта”;”Малки обявления”; „Идилия”; „Любител на хубавото”; „При врачката”; „В модерния театър””Портрет на дама”; „Възмутен”; „Седмичен преглед”; „Есенна седмица”; „Веселите събития на седмицата” „Палячо по репортаж”; „Моментални снимки от една екскурзия”; „Какво става през седмицата”; „Телеграми от Париж”; „Анкета: Чий е Ботев?” и т.н. Всички тези са подходящи учебни примери за начинаещите комикс автори. Пълният и систематизиран списък заедно с оригиналните библиографски издания, могат да се видят по време на бъдeщата изложба.

(следва)

 

Още по темата:

 

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.