Снежана Стойчевска: "Извън тази реалност в някоя паралелна вселена може би сме съвършена двойка"
22.02.2019
Превод от македонски: Анна Христова
I’ll never stop
Првото нешто што нè учеа на балет е дека
треба да изгледа лесно,
толку лесно колку што е тешко
да се чини дека секој може да го изведе тоа
да не се забележи дека стапнуваш на подот
лебдиш постојано еден сантим над земјата
нечујно
грациозно
нежно
меко
и секогаш со насмевка на лицето
да не помисли некој дека боли
боли ли?
дури ни кога ти крварат прстите.
Како поет осознав сама
треба да изгледа лесно,
толку лесно колку што е тешко
да се чини дека секој може да го напишe ова
де не се забележи дека стапнувам на подот
лебдам постојано еден сантим над земјата
нечујно
грациозно
нежно
меко
и секогаш со насмевка на лицето
да не помисли нeкој дека боли
боли ли?
дури ни кога ми крварат прстите.
I’ll never stop
Първото нещо, което ни учеха в балета е
да изглежда лесно,
толкова лесно колкото е трудно
да им се струва, че това всеки може да го направи
да не се забелязва как стъпваш на пода
летиш постоянно един сантим над земята
леко
грациозно
нежно
меко
и винаги с усмивка на лицето
да не помисли някой, че боли
боли ли?
дори когато ти кървят пръстите.
Като поет осъзнах сама
трябва да изглежда лесно,
толкова лесно колкото е трудно
да им се струва, че това всеки може да го напишe
де не се забелязва как стъпвам на пода
летя постоянно един сантим над земята
леко
грациозно
нежно
меко
и винаги с усмивка на лицето
да не помисли някой, че боли
боли ли?
дори когато ми кървят пръстите.
Дај ми време
Надвор од оваа реалност
во некој паралелен универзум
можеби сме совршен пар.
Во некој паралелен универзум
имаме слика во рамка
над каминот во дневната соба.
Во овој сме само миговна слика
во излозите крај кои минуваме.
Се прелевам
како чаша од која претекува вода сум
полна љубов.
Дай ми време
Извън тази реалност
в някоя паралелна вселена
може би сме съвършена двойка
В някоя паралелна вселена
имаме снимка в рамка
над камината във всекидневната.
В тази сме само моментна снимка
по витрините покрай които минаваме.
Преливам
като чаша от която протича вода
пълна с любов съм.
Само толку
Само толку е потребно
да ги допрам своите до твоите гради
срцата да фатат ист ритам
ja пресликуваме среќата
од моите во твоите очи
како во огледало
го гледам најубавото од себе.
Ме обвиваш со рацете
и одеднаш доаѓа мир
и светот станува убаво место за живеење.
Нема загадување на воздухот
нема политичка криза
нема немаштија, војни
гладни и болни,
оставени, заборавени
разделени, раселени
нема страдање, страв...
Толку е потребно
да ме обвиеш со рацете
да ги допрам своите до твоите гради
срцата да фатат ист ритам
и одеднаш доаѓа мир
и светот станува убаво место за живеење.
Само толкова
Само толкова е нужно
да допра гърдите си до твоите
сърцата да хванат същия ритъм
да се отрази щастието
от моите в твоите очи
както в огледало
гледам най-хубавото от себе си.
Обгръщаш ме с ръце
и изведнъж настава мир
и светът става хубаво място за живеене.
Няма замърсяване на въздуха
няма политическа криза
няма бедност, войни
гладни и болни,
оставени, забравени
разделени, прокудени
няма страдание, страх...
Толкова е нужно
да ме обвиеш с ръце
да допра своите до твоите гърди
сърцата да хванат същия ритъм
и изведнъж настава мир
и светът става хубаво место за живеене.
Генетика
Гените се боженствена работа
им се восхитувам на прецизноста
секој пат кога ќе ја погледнам внука ми
како да се гледам во огледало од минатото.
Не можам да ја карам,
имам чудно чувство како да се карам себеси
мала.
Не можам да не бидам милна со баба ми.
Убава си и велам на одење
и ја бакнувам во образот.
Будалче једно, стара сам – ми вели
и се насмевнува со истите зелени очи
под брчките.
Не можам да не ја забележам сличноста
како да се гледам во огледало од иднината.
Генетика
Гените се божествена работа
възхищавам се на прецизността им
всеки път когато погледна моята племеница
е като да се гледам в огледало от миналото.
Не мога да ù се карам,
имам чудното чувство, че да се карам на себе си
като малка.
Не мога да не бъда мила с баба ми.
Хубава си – ù казвам, като ходя при нея
и я целувам по лицето.
Будала такава, стара съм – ми казва
и се смее със същите зелени очи
изпод бръчките.
Не мога да не забележа прилика –
като да се гледам в огледало от бъдещето е.
Накратко за автора
Снежана Стойчевска е родена на 17.09.1980 г. в Скопие. Завършила е педагогика в родния си град. През 2012 излиза първата ù поетична книга „Шеќер по подот“ (Захар по пода) издание на ИЛИ ИЛИ, в поредицата Русалки, водена от нея. „Под нулата“ е втората ù книга, за която получава наградата „Бели Мугри“ за 2013 г. През 2015 година е публикувана третата ù книга с поезия „Модри Фантазии“ (Тъмносини фантазии), а през 2017 – четвъртата – „Треба да е лесно“. Включена е в повечето антологии на младата македонска поезия, а нейни стихотворения са превеждани на няколко езика и са публикувани в различни списания и интернет платформи.
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.