НОВИ КНИГИ: Иглика Дионисиева и "Приказки от високосната година"

Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването.

Думи за книгата

♦

Жанрово книгата се вписва в традицията на авторските „приказки“, които черпят от знанието за поетиката и структурата на фолклорната приказка, но пробиват капсулата на митологическото съзнание, на представата за циклично време, на повторяемите сюжети и опорни модели, като „усукват“ в текста нишки от съвременността и прекарват монолитния и анонимен разказ през блендата на субективния авторов глас. Сред множеството съвременни писатели, които създават изключително успешни образци в този жанр, са Маргьорит Юрсенар, Людмила Петрушевская, А. С. Байът, Майкъл Кънингъм. В България пример за такова писане напоследък имаме в лицето на Яна Букова („4 приказки без връщане“, Жанет 45, 2016). 

„Приказки от високосната година“ има потенциал да разшири мястото на този амалгамен жанр в полето на съвременната българска литература: фини сюжети, които на места „порязват“ със суровата си остра красота; тревожно-странни обрати и финали; памет за литературен синкретизъм, при което някои текстове се отварят към ритмиката и мелодиката на песенните форми. 

Надежда Радулова

♦

Иглика обича да разказва. Историите от книгата й „Приказки от високосната година” се сипят като летен дъжд и на мен ми се струва, че могат да се сипят до безкрай. Кратки разкази. Съвсем обикновени или напълно необикновени безименни герои,  изградени с пестеливи и точни щрихи. Обичани герои, на които авторът прощава и тежките прегрешения. Истории, близки до иносказателното светоусещане на Йордан Радичков – един от значимите за Иглика Дионисиева писатели.

Платон е казал, че това, което е кърмещата майка за детето, същото е и приказката за него, защото те първи хвърлят истинските семена на възпитанието. Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те са за детското у нас или за останалото от него въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно към устоите на забравения и сбутан в ъгъла морал, с две думи – към доброто.

Христина Мирчева

Накратко за автора

Иглика Дионисиева е родена на 15 април 1973 г. в гр. Враца. Завършила е българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в “Литературен вестник”, стихове и разкази във в. “Литературен форум” и сп. “Пламък”. Други списания, публикували нейна поезия, са “Мост”, “Страница”, “Везни” и “Кръстопът”, “Открита литература”, “НОпоезия”. В сп. “Брод” – проза. Още разкази: в електронните списания “Литературен клуб” , “Диаскоп-комикс” и “Палитра”, в едноименния сборник, издаден след конкурса за кратък разказ на тема “На шефа с любов” (изд. “Президент”). Нейни отзиви за книги и репортажи за различни културни събития могат да се намерят на страниците на сайта “Диаскоп-комикс” и в регионалните издания на Средногорието. Със свои стихове участва и в проекта “Да сътворим книга заедно” или Manu propria. Нейни стихотворения са включени в антологията “100 години любов”. През 2002 г. е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе.

Автор на книгите: Снежност (поезия, 1995), Време на изплащане (поезия, 2003), Déjà vu hug(поезия, 2015), “Кафе пауза” (сборник разкази, 2017), Захранване на нощта, поезия 2017, Приказки от високосната година, проза 2019.

Текстове от книгата на Иглика Дионисиева:

"Приказка за детето, което искаше да види нощта"

"Приказка за сладката вишна и горчивата череша"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.