Георги Чепилев: "Влиянието на чешкия апел за свобода върху езика на българските комикси"

► На 6 март 2019 от 18:30 в галерия "Шипка 6", 4 етаж,
официално откриване на изложбата "В това време на едно друго място / 100 години чешки комикс" с участието на кураторите Павел Коржинек и Томаш Прокупек. По време на откриването ще бъдат обявени победителите в младежкия конкурс за комикс, посветен на темата "Свобода".

► Пловдивско комикс дружество "Диаскоп" се фокусира върху темата на комикс конкурса "Свобода" и връзката с юбилея на чешкия комикс.

За да се осветли с лъч въпроса „връзката между свободата и чешкия комикс”, е необходимо да се направи кратък преглед на историята от една по особена точка на виждане.

Чехите са едни от най-западните славяни, до като поляците са по-източни славяни. Поляците поради своята вековна вражда с русите и досега здраво се държат за католичеството. Но чехите благодарение на ранната проповед в Моравия на славянските първоучители светите братя Кирил и Методий, винаги са давали отпор на заплашващи асимилиращи влияния. Борбата против каквото и да е иго е особеност на славянската душа. За това освобождението от чуждо политическо или духовно иго, било израз на онези народни сили през хилядолетното съществуване на чешкия народ в създаването на самостоятелна духовна култура. Ето защо до 18 век църковната история на Чехия е тясно свързана с политическата история. През 846 г. немците започват насила да насаждат християнството между чехите. Против този напън и чуждият на народа латински език се изправят светите Кирил и Методий със своите ученици. Но след смъртта на Методий (885 г.) немското духовенство нахлува в чешките земи. През 1412 г. папа Йоан XXIII поискал от чешкия народ пари за да води война против Неаполския крал. Ян Хус (роден в село Хусинец – Хус на български означава гъска) по същото време бил професор в Пражкия университет и започнал борба против немските професори и се обявил против събирането на пари от народа за не хуманни цели. Последвал народен бунт в защита на Хус. Ян Хус не бил еретик, той не се интересувал от догматически въпроси. Но през октомври 1414 г. измамнически бива извикан в Констанцкия събор и обвинен в несъстоятелни измислици. Осъден и изгорен на 6.юли 1415 г. Прахът на тялото му хвърлят в р. Рейн.Това чудовищно престъпление предизвикало Хуситските войни. Може да се приеме, че главен двигател в тях е религиозен фанатизъм, но факт е, че преобладават национално и социално-освободителни идеи. В тези борби се очертават и няколко религиозни уклона. До 18 век борбата за свобода се водила от духовенството. Но след като устоите на религията биват разклатени от рационализма, борбата се подема от цялата чешка интелигенция, която колкото различни схващания и да има в различни епохи – просветителна, романтична, реалистична, материалистична – винаги е издигала високо знамето на народното освобождение. В 1918 г. на мястото на старото чешко кралство изниква република с политически свободен народ. Апелира се като основен принцип „свободата на съвестта и на религиозните убеждения на всекиго, тъй, че да не се посяга на убеждението на никого, нито да му се натрапва нещо. Амбицията е още да се отговаря на съвременните изисквания и да не не се получава разрез с националната психика. С едно изречение заветът на Хус към чехите може да се каже така: Правдата, свободата и правото в политическия и в народния живот, не ще се постигне без истина, свобода и права в религиозния.

Влиянието на Чехия върху формиране на българските комикси

Д-р Петър Берон е бил свързан с град Прага. През 1855 г. в този град излиза от печат „Славянска философия”. Книгата е от 569 страници с пет картинни приложения. В този един том, той е събрал всичко което после излага в цели седем тома отпечатани в Париж от 1861 до 1867 г. наречени „Панепистема” (Всенаука или Всезнание). Книгата отпечатана в Прага у K. Jerabek и разпространявана в книжарницата на  Fredrich Ehrlich и предшестваща „Панепистема”  е с добавка „върху свободата на волята и безсмъртието на душата”. В тези проучвания д-р Берон е убеден славянолюбец, идеен и научен продължител на славянобългарското историческо и историографско и възрожденско дело на Паисий. Но той достига до основата предшестваща предславянска и праславянска култура на траките. За д-р Берон българската и славянска история и култура е трако-славянска и неговата идея е, че Славянството е живо. В Златна Прага, в сърцето на Европа той озарява света с този труд посветен на славянската мъдрост. Говорейки за разселението на хората (след „потопа” но разгледан от славянско философско гледище), приема четири първобитни раси, като по-късно от тях (от гръцката) се отделя пета – славянската раса и постига висока култура: „от тази пета раса произлиза и философията що излагам тук”. Петата раса смята за расата на бъдещето и с най-благоприятни данни за развитие и творчески възможности. Книгата разглежда единството на света и ползата от него. Д-р Петър Берон обгръща целокупното човешко знание, всички науки – и реални и духовни. В тези трудове д-р Берон се явява предшественик на Макс Планковата и Айнщайновата квантова теория на светлината. Той е предшественик на Айнщайн още тогава и с идеята, че отрича съществуването на етера – нещо което е основно предположение в Теорията на относителността. Още по онова време д-р Берон говори за безжичен телеграф: „Телеграфът без жици е проста работа и скоро ще го има. Ала аз искам да разбера как човешката мисъл напуща материалното тяло и по какъв начин се предават идеите на друго материално тяло...”. За десетилетието 1854-1864 г. има достоверни документи, че д-р Берон е пребивавал в Прага. Това е един много важен творчески период в живота на бележития учен. От хотел „Черният жребец” той пише писмо на своя любим питомец Николай Павлович (оказал влияние върху формиране на българския комикс език). Пак от Прага на 8 януари 1855 г. поръчва картини за трудовете си. Николай Павлович изработва серия от картини  за един от тези трудове които са предшественици на българския документално научен комикс. Особено интересно е, че д-р Берон освен научен език на места използва алегории и иносказания, похват който по-късно се разработва и усъвършенства от детските писатели на фантастични разкази и романи (т.е. научна фантастика).

 В Париж д-р Берон общува и с големия чешки родолюбец Вацлав Фрич. Запазено е писмо (Прага-Париж) от 1863 г.от Васил Стоянов до Йозеф Вацлав Фрич, в което се споменава и д-р Берон. Но то е интересно особено със следните мисли:” Действително аз не познавам, откакто съм на света, по-голямо впечатление отколкото тогава, когато на чешката театрална сцена се появи българският княз Владимир и всички останали лица от Вашата опера в народна носия, каквато може би са употребявали в 9-то столетие тогавашните храбри български юнаци от царски род, боляри и т.н. Тази опера която и тук бе посрещната с всеобщ голям прием във всяко отношение, ако би било възможно да се представи на няколко места в България за кратко време би предизвикала у българите такъв бурен възторг на дълбоко чувство за самостоятелност и народна свобода, че от това би избухнало капитално всеобщо въстание по цяла България”. Влиянието на апела за свобода издигнат от чехите  (тема на настоящата статия) върху развитието на българските комикси може да се проследи в статиите „Метаморфозите на българския исторически комикс” (добавка към „Впечатляващи исторически комикси на варненското комикс дружество”) и „Влияние на театралната графика върху българското комикс изкуство”.

Илюстрация: Стилиана Георгиева - Stella

Пловдивски комикс дружество "Диаскоп"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.