ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: 35 години "Диаскоп"

08.03.2019
Снимка 1

 

Традиция: Началото е 1984 година с публикации и изложбена експозиция за изкуството на комикса

Рожден ден на книжно издание "Диаскоп" - 17 декември 1991 година

Рожден ден на блог "Диаскоп" - 12 септември 2009 година

Рожден ден на електронен бюлетин "Диаскоп" - 09 март 2013 година

Честитим на всички сътрудници и приятели, защото ако в атмосферата няма слънчеви лъчи - каквито са  авторите и читатели на „Диаскоп”, тогава никакво запалително стъкло не би могло да разтопи и една снежинка.

Най-важната цел на електронен бюлетин „Диаскоп” е да се спасят ценностите на българската култура. За да се спаси това наследство, има само един път – да се съедини техническата цивилизация с духовната култура. Това е път, в който свободата на твореца на висша култура се подчинява на гласа на духа, а не на обществото. Възможност за реализиране на такъв път се открива в случай, когато за твореца на култура масовият потребител не е просто "тълпа", но е освободен от нея в душата си (не и се подчинява) и съзнава отговорността, дълга да се служи на свръхличностно цяло, в което влиза всеки индивид. В такава структура висшите и нисшите изкуства се свързват едно с друго и взаимно се обслужват.

С пожелания за здраве, мъдрост, толерантност, ентусиазъм и нестихващи творчески успехи!

Преди шест години, през м. март 2013 г. под ударите на неумолимия психологичен закон за предубеждението – на всяко ново нещо да се гледа със скептицизъм и недоверие – попадна и току-що новооткрития сайт за българска култура, комикси, художници и изкуство „Диаскоп”. За този електронен бюлетин от културния календар на град Пловдив имаше предположения, че много бързо „ще увехне”.

≈Съмняващите се бяха забравили, че елекронният "Диаскоп" е само една от формите на пловдивското комикс дружество, чиято традиция в Пловдив започва от 1984 г. с началните публикации и изложбена експозиция за изкуството на комиксите, минава през 1991 г. в специализирано книжно издание, взаимодейства с поп арта (2006 г.) и т.н.

Но нищо. Всичко си минава по реда! За новото нещо първо да говорят отвън, та после то да си каже думата. И ето че и този ден дойде: електронния бюлетин „Диаскоп” поднесе за шест години на масовия читател 3000 илюстрирани художествени произведения. Наистина, трудът и усилията в продължение на тези години се оказаха резултатни. Плодоносна утеха беше за всички сътрудници и вниманието от страна на ЕСК Пловдив 2019.

Свидетели сме, че човечеството е изправено пред съдбоносни събития и изживява критични моменти. Трудно е да си отговорим къде отиваме и докъде ще стигнем. Но най-голяма обърканост и упадък се забелязва в културния живот на днешното общество. За да може един служител да принесе по-голяма полза, той трябва първо да има представа за свързаните с неговата работа задължения и за откриващите му се възможности. И второ – да извършва своята работа не по случайно вдъхновение, както и да е, както му хрумне, а научно, т.е. постоянно изучавайки условията на даден момент, възниквайки в явяващите се нови нужди и въпроси и в никой случай не пренебрегвайки добития вече опит на миналото.

Ако комикс дружество „Диаскоп” не можа да постигне набелязаните цели в своя устав, то електронният му бюлетин бе поне атмосферата, необходима за запазване на българската културна традиция. Тъй като днешната база на културата е техническа, механична, база на личния егоизъм, база опасна и катастрофична, имаше необходимост от етични начала. Това е причината пловдивското комикс дружество да съдейства за масовото разпространение (през 2009 г. във в-к „Стандарт”) на Етичен кодекс на комикс изкуството.

Какво образно представлява сцената на "Диаскоп": Ако се вземе оптично увеличително стъкло, специално шлифовано, та да събира в една точка разсеяните топли слънчеви лъчи – ще се получи бляскава точка. В този единен и силен фокус са влети хиляди единни лъчи, които могат да запалват дърво, хартия, да нажежават камък и желязо.

Съществуват две мнения, две страни на една монета. Едната – герой запалва, възпламенява тълпата, т.е. народната маса е само мъртва глина, която без художник ще лежи неподвижна. Но ако се появи герой, той ще и даде една или друга форма. Но другата картина от монетата напомня за бягащата струя пред движещ се кораб. Двигателната сила е корабът, а струята е резултатът, една от формите, в която се проявява. Така е и народът, когато в него се роди и нарасне силата на движението, той сам върви напред и гони пред себе си струята. Или казано с други думи – отделя от своята среда водач, изразител на своите чувства, преживявания и стремежи. В тези два примера се вижда отпечатък на двата принципа на културата – аристократичност (висшето, елитарно изкуство) и демократичност (масовата култура). Демократизирането на културата е справедлив принцип, но въпросът е какво да се направи, за да се избегне опасността, ценностите на културата да бъдат стъпкани от тълпата?  Освен този конфликт има и друг между личното начало и общественото. Културата е обективирано човешко творчество в социалния живот. Социалната култура може да бъде възгряваща среда за лично творчество, но и страшно стеснение и извращение за него. Личността живее в общество и е призвана за социално служене. Обаче съществува вековен конфликт между личността и обществото, който има разнообразни форми. Личността трябва да осъществява в обществото своята творческа свобода, но обществената среда оказва съпротива и затруднява свободата. В епохата, когато става демократизиране на културата, конфликтът между личността и обществото придобива особена острота. Тъй като живеем в сурова епоха на техниката, на път да победи е механизацията, технизацията, обезличаващата колективизация и културата не може да се съпротивлява на нахълтващото количество, диктатурата на обществото, на процесите на вулгаризиране и варваризиране. В такава среда аристократическата (елитарната) култура загива, тя е богата, но не и дълбока. Свидетели сме как с нахълтването на техниката (която придобива все повече и повече власт над живота) в културата, след впрягането на културата на огромни човешки маси в интернет и разширението на тяхната социална база, културата започва да се изражда и е застрашена от голямо понижаване на нейните качества. Плодовете на съвременната култура са масови и са пресметнати за масова употреба. Техническата страна на културата като най-малко свързана с традицията и като по-лесно възприемлива от хора лишени от култура, най-вече увлича и дава облик на епохата. Този процес философите определят като преход на културата в цивилизация. Изтънчената, хуманистическа култура става ненужна и се смята за старомодна. Тя се опитва да се запазва във все по стесняващи се кръгове и е социално бездействена. Цялата острота на съвременния проблем е, че можем да живеем или с духовна култура или с техническа цивилизация, но не и с хуманистична култура. С други думи днес в културата има сблъсък на аристократичното и демократичното начала. Очевидци сме, как съвременния културен елит търси неохуманизъм. Ето защо се прие в рая на естетиката и комикс изкуството. Пак ще се каже, комиксите се  допуснаха в кръга на елитарната култура, само с цел спасяване ценностите, заложени във висшите изкуства. За спасението на културата бе необходимо да се преодолее разривът между теорията и практиката. Демократизирането на културата без възраждане на масовите потребители е срив в страшно опасна пропаст. Хаосът на раздвижилите се количества не е възможно да се спрат, но могат да бъдат организирани. Престройството, подобрението, преобразуването на живота и културата не може да бъде само техническо и икономическо. Техническата цивилизация лишава окончателно духовната култура от икономическа база. Тази икономическа криза в културата заплашва с гибел. Борбата против смъртта на културата е борба за духовна активност и цялост. Но тъй като културната дейност днес в нейните висши прояви не може да намери за себе си икономическа база и икономически оръдия, за това се явява непотребен разкош. Това е трагично за комикс изкуството, което се извади от нисшата масова култура и присади във все повече стесняващия се елитен кръг на култура. Комикс артистите сега са в среда на културна изтънченост, която обаче в техническата епоха довежда до слабост и упадък. Елитарното изкуство пренася в жертва комиксите, иска да разбере как ще се опита новото изкуство да се справи с колосалните масови процеси, с количеството заменило качеството и ще може ли да конкурира могъщата техническа цивилизация, тъй като елитарната култура днес не е в състояние да издържа напора на масата и количеството, тъй като не е всенародна като комикс изкуството и не владее душата на масата. На загиващото висше изкуство (виж и „Смъртта на естетиката”) е ясно, че с Вергилий и Цицерон не е възможно да се завладеят развълнуваните като океан количества въоръжени с техника. За този случай елитарната култура се нуждае от комикс символиката, която увлича. Това е причината в продължение на 35 години пловдивското комикс дружество да събира, проучва, систематизира и изгражда езика на комикс изкуството.

 

От дружество за авангардно, паралелно и независимо девето изкуство

„Диаскоп” Пловдив

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.