по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: Кратък преглед върху епическата поема "Нибелунгите"

14.03.2019
Снимка 1
 

Българската комикс традиция 

фокусира по тази тема брой 27 от 5.12.1940 г. в „Чуден свят”, където се чете следния апел: „ Очаквайте наскоро най-великото германско национално творение „Песен за нибелунгите”. Зигфрид - германският национален герой в илюстрации от художника: S. Lenner. Зигфрид е гордост за всеки германец! Той е олицетворение на силата, справедливостта и героизма на германското племе. „Чуден свят” с цената на огромни материални жертви поднася на своите читатели великия герой на германския народ – Зигфрид в хубави илюстрации, наситени с драматични моменти. Предупредете ваши близки да не пропуснат началото”. Трябва да се има предвид, че едва след наполеоновите войни немските учени, художници и писатели считат тази стара книга за свещен вдъхновяващ патриотизъм.

По-късно у нас, от втората половина на 1942 г. започва да излиза библиотека за деца и юноши „Искри” (разрешена от Министерството на Народната просвета). Една от книжките на поредицата с илюстрации  е прекрасен кратък преразказ по Зигфрид от писателя Орлин Василев. Този преразказ се споменава, защото Орлин Василев е работил за комикс издания.

Нибелунгите

са обширна епическа поема, написана през средните векове в Германия, около 13 век, сбор от по-древни народни песни. Тя е голяма национална епопея, в която са изложени легендарните подвизи на всички древни германци, на хуните, готите, бургондите и франките. В поемата се срещат чудесни драматични места.

След революцията от 1848 г. 

която разтърсва Европа, Рихард Вагнер започва делото на живота си - тетралогията „ Пръстенът на нибелунга”, по мотиви от германо-скандинавския епос. В нея влизат четири монументални музикални драми: „Златото на Рейн”, „Валкюрия”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”. По това време Вагнер написва и прочутите манифести като статията „Изкуството на бъдещето”. В симфоничните епизоди на оперите от Вагнер, се вижда как границата на музикалната изобразителност силно се разширява. В тези произведения емоционално значимите природни картини - техните отражения в преживяванията на възприемащия природата човек, се допълват и конкретизират със слухови изображения - звуци, ритми, интонации от реалния живот, а всички заедно доставят на въображението видимото, предизвиквайки широк кръг зрителни асоциации. Може да се каже, че разширението на звукоизобразителните възможности на музиката, върви ръка за ръка с разширяване на нейната ролята при емоционално изразителните възможности. Изобразителността никога не става самодостатъчна, не се подава на напевно-интонационната природа, не преминава в чисто външни ефекти. Външни ефекти - например като конкретната (колажна) музика паралелна на поп арта или шумовите концерти на Маринети и италианските футуристи от 1913 г. Но през 18 век музиката започнала да се трактова като изкуство на ефектите, такива, които били призвани да въплъщават чувства. При това тези чувства се разбират като една или друга емоционална реакция – отклик на въздействията от предметния свят. Това отклонение в света на музиката се направи с цел да се разбере необходимостта в съвременния свят от синтез на изкуствата или  взаимодействието им – в случая музика и слово. Някои от възможностите за влияние и взаимодействия между комикс и музика, са описани в статията „Музиката в комикса” напечатана през зимата на 1989 г.

На първо място при разглеждане на германската литература, предимно епоса, е необходимо да се разучи първобитната литература на германците и едва тогава да се премине към епоса. При скандинавците трябва да се търси най-старата германска литература. Тези северни германци са били останали вън от каквото и да е влияние и смесване. Затова у тях се намират най-старите образци – стари песни, легенди, една част, от които са митологически, друга част – героически. Думата Едда значи „дядо по майка”, в смисъл на стари приказки, народни предания на скандинавското племе.  През XI век исландецът Семунд записва тия предания, а през XIII век Споурлезон редактира „Едата” от римувана в проза като я допълва с други забележки. Така са присъединени саги или биографии на забележителни рицари авантюристи заедно с разкази за техни дела. Най-древната част на поетическата „Едда” е изцяло митологична. Основата на епическата поезия в „Еддата” се облича в плът в нибелунгите. В легендата на „Еддата”, както и в „Нибелунгите” всички събития се въртят около едно грамадно и магическо богатство и в същото време на един златен пръстен – притежаването на тия неща прави човека господар на вселената. Богатството, което някога е владеел подлият Локи, е проклето - който го завладее, е обречен на смърт.

Един от героите - Сигурд (в „Нибелунгите” се казва Зигфрид) става владетел на съкровището, след като убива змея Фафнир, който обвивал съкровището си с отвратително тяло. Като убил чудовището, Сигурд намислил да го опече и изяде опечено сърцето на Фафнир. Но достътъчно било да преглътне няколко капки змийска кръв, за да разбере езика на лястовичките и да узнае от тяхното чуруликане, че Регин, братът на Фафнир е намислил да го убие. Предупреденият по такъв начин Сигурд отрязва главата на Регин, изпива кръвта му и изяжда печеното сърце на Фафнир. Легендата в това отношения напомня за дивашкия обичай у индианците да изяждат сърцето на победения враг.

Митологическите приключения

образуват първото действие на легендата за Хондруна. Второ действие е женитбата на Сигурд в първите последствия от това събитие. Безстрашния Сигурд премахва чародействата  над един замък, заобиколен с пламъци. От него излиза красивата Валкирия Бринхили, приспана от магията на Один. Героят се влюбва в нея, обещава да я вземе за жена. За съжаление среща трима войника: Хиуки, Хьони и Хунара, които имат сестра Худруна. Вълшебното питие, което е приготвила майката на тези трима братя, заличава от паметта на Сигурд всички спомени за Бринхилда. Той не само не се оженва, но и помага на своя шурей Хунара да открадне Бринхилда от заградения с пламъци замък. Оттук започва съперничеството на двете жени. Под наредба на Бринхилда, нейният мъж Хунар убива Сигурд върхя леглото, върху което  е лежал с Худруна. След това Бринхилда изгаря себе си на един колосален дръвник заедно със своите приближени. Така завършва второто действие на драмата.

В третото действие Хундруна се омъжва (втори път) за Атли, брат на Бринхилда. Атли също като другите е луд да завладее повече злато, иска да убие Худруна. За тази цел кани на вечеря и предателски напада братята на Бринхилда. Макар тя да се опитва да ги предупреди те биват победени. Атли иска да узнае къде се пази съдбоносното съкровище. След още перипетии следва развръзката на тази свирепа легенда. Худруна отмъщава на своя съпруг Атли – убиецът на братята и, като убива двамата си малки синове от него и му ги дава да ги изяде на едно пиршество, което се дава за хуните, чиито цар е бил Атли.

Цялата тази история съществува в „Еддата” само във вид на отделни стихове. В германските Нибелунги поемата е облечена в плът. Епопеята „Нибелунгите” е взаимствала своя сюжет, като е изменила първобитните легенди на Скандинавия и ги е приспособила към вкусовете на своята епоха. Поемата „Нибелунгите” е безименна и редакцията и не достига по-далеч от 12 век. Освен че свързали в едно цяло песните на „Едда”, изменени били всички имена. Героят Зигфрид (Сигурд) по същия начин добива едно съдбоносно съкровище със силата на собствените си ръце, като убива в полите на една планина пазача-дракон. Разликата е, че той не изяжда сърцето на чудовището, а се задоволява само с това, че се окъпва в кръвта му. Благодарение на тази кървава баня става неуязвим, подобно на Омировия Ахил, с изключение на едно място на гърба, което е било покрито с липов лист и не е могло да се намокри от вълшебната кръв. Брунхилда обаче не е омагьосана девойка, затворена в заобиколен от пламъци замък. Но е образ на могъща исландска дева, надарена повече с мъжка сила и войнственост. За да се ожени някой за нея, трябва преди всичко да победи в двубой тази „амазонка”. Зигфрид не желае за себе си да е укроти, защото той е влюбен в Кримилда, сестрата на Хунтер (бургунски цар) и единствено да получи ръката на своята любов, помага на бъдещия си зет да завладее амазонката. Сполучва в това начинание благодарение на голямата си сила и една шапка невидимка. След като Хунтер се венчал благодарение на Зигфрид, още първата нощ след брака младата му жена позорно го набила и го закачила, завит в постелката да виси на гвоздей. Отново благодарение на Зигфрид и шапката му Хунтер укротява младата бунтовница, която изгубва заедно с моминството си и мъжествената си сила. Зигфрид още в същия ден се оженва за Кримхилда, но двете царици се скарват. Няколко нескромни думи довеждат Брунхилда до ярост и тя заповядва да убият Зигфрид, когото поразяват на уязвимото му място – „Той паднал между цветята и бил горещо оплакван от красиви жени”.

От тъга очите на Кримхилда плакали с кръв. Но отчаянието не я кара да си изгуби разсъдъка и тя не забравя да заповяда да се пренесе от отечеството на Зигфрид съкровището на Нибелунгите. То се състояло от злато и скъпоценни камъни. Братята не по-малко жадни от нея, открадват съкровището и го укриват в дъното на Рейн. Накрая Кримхилда се оженва за царя на хуните, който царува на бреговете на Дунав и поканва при себе си братята си и убийцата на Зигфрид. Развръзката е копирана от „Едда”. Празничният салон е в пламъци, започва бой, детето което добила Кримхилда от царя на хуните бива обезглавено от бургуните и главата му пада на коленете на майка му. Нея също убиват и така загинали нибелунгите. В поемата всички лица са проникнати от презрени страсти, с изключение на Зигфрид който има наивно-груб характер. Той например за да накаже Кримхилда, за дето оскърбила Брунхилда я набива, а тя намира това поведение за „добро и мъжествено”.

Като се сравнят "Нибелунгите" с "Едда", се забелязва, че са възможни изменения на легендите с цел приспособяване към дадена епоха.

 

 

 

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.