по заглавие   по съдържание

Кирил Христов: "Свети Седмочисленици"

15.03.2019
Снимка 1

Идея за комикс

Илюстрация: Стилиана Георгиева - Stella

На тъмната сцена става постепенно видим стенописът на Свети Седмочисленици в манастира Св. Наум край Охридското езеро. От ляво на дясно: Наум, Климент, Сава, Методий, Ангеларий, Кирил и Горазд.

Чува се близо до сцената бавна сборна песен. Води плътен глас на воин.

ПЕСЕН:

Ида с вярата Христова
Там, где българин живей –
Мъка стара, правда нова
В слово българско да грей!
 

(Съвсем далечен гръм)

НАУМ, трепва:

Великий Боже наш, Ти който всичко
Си сътворил със словото едничко!
О, Клименте, нас лъхна царски дух!
След девет века аз гласа му чух!
 

(Далечна гръмотевица)

КЛИМЕНТ:

Науме, той е! В миг тоз глас ме слиса
Наистина е той на цар Бориса –
На Покръстителя! О, славен ден!
Той иде – царят наш и брат смирен!
 

ПЕСЕН, съвсем близко:

Ни девойки, нито момък
Реч света не е предал –
Ида аз при свой потомък
В мъки люти възмъжал!
 

(Продължителен далечен гръм)

(В дясно на сцената изстъпва Св. Цар Борис, придружен от първите си воеводи).

БОРИС:

Вий сбрани сте, светители народни,
Като земите български свободни!
След толкова беди, едно сте пак,
Споени здраво – все под същий знак,
Кириле и Методие! – Удари,
О, Клименте, Науме, Ангеларий,
Часът на осветената ни реч,
През толкоз века бранена със меч –
Дори против славяни, родни, свои!
Първоучители и братя мои,
Кириле и Методие, нима
Не пръснахте кромешната тъма
На всичките славяни от очите –
И Божи тайни, най-дълбоко скрити,
На яве не извадихте с език
Славянобългарски – могъщ, велик?
Плод чуден, братя, делото ви даде,
След десет века боеве и свади:
Днес волно таз юнашка реч звънти
Пилей дух роден дивни красоти!
 

(Бодър далечен гръм)

КИРИЛ:

Когато Бог откри ни писмената
На българославянската реч свята
И тя през Божи чута бе уста
От всичките славяни на света,
Върху ми триезичниците скачат
И като гарвани зловещи грачат:
„Кириле, ти отишел си далеч!
Еврейска, гръцка и латинска реч –
Всевишний друга не желае да чува!”
Аз казвам им: „Недейте негодува.
Не праща ли Бог дъжд на всички нас?
На слънце само вие ли и аз
Се радваме? И въздухът не е ли
За всичките човеци – черни, бели ?
Признали три езика, само три –
Не е ли срам? Нима да изгори
Родът ни и речта му да загине?
Нима я Бог създаде – да не чини?
Безсилен ли броите наший Бог?
Или е Той завистлив и жесток,
Че не желай родът ни да прогледне
На българската реч в тръбите медни?” –
Прибра ме скоро Той от този свят.
По-дълго с тях се мъчи моя брат.
 

МЕТОДИЙ:

Трънаци на заблудите сека ли
И огънят на словото ги пали –
Всевишний, Твоят път разчистен бе
В Панония, в Моравско. Но небе
Покрива облак демони, о Боже!
А много стар аз вече бях, не може
Десницата да дига Твоя меч.
И в тръните, и близо и далеч,
Отново се загуби пътя прави.
Оставих ученици аз корави;
Но силен, Боже, бе и зъл врагът.
И боси, гладни те поеха път –
Към теб най-първо, Царю Покръстител,
Един по друг по-вдъхновен учител:
Наум и Климент... Ангеларий благ
Щом спря в Преслав – спасителния бряг –
И Богу дух предаде. А пък Сава,
Горазд и толкоз други – чест и слава
Народу ни – какво ги сполетя,
С разкъсани души разказват те.
 

ГОРАЗД:

Методие, учителю, загина
Угасна кротко ти, като надмина
Онез, кои в словесната мъгла
Не са помисляли за дела
И людете на празничното дело –
Със зидащето свое слово смело.
Но щом затвори морни си очи
И ясното небе се помрачи.
О, като антихристи нас ни погват
И да ни мъчат с хули, с бой – не смогват.
Ний не познавахме, какво е страх,
Но – разпиля ни буря като прах.
 

(Продължителен гръм)

САВА:

Могъщ бе на учителя езика!
Той млъкна ли – наста беда велика.
Така е: прах във буря бяхме ний!
И дойдоха на страшни мъки дни.
Залутан по света аз, като всички, -
По двама, трима, често по самички –
Видях пристан на Синьото море,
Където царски кораб спря,
На роби купувач... Видях другари
И кротки братя мои да товари –
Навързани, пребити... Боже благ,
Срамен не бе тъй нивга Твоя стяг!
 

(Далечна, бавно затихваща гръмотевица)

БОРИС:

Аз сам свидетел съм от висините
На мъките безбройни по земите
На българите от тогаз до днес.
Но який род понесе ги със чест!
Твърдинята на Кирил и Методий,
Отгдето и до днешний ден нас води
Звездата ни към праведен живот,
Реч дивна – нас и цял славянски род –
Видях аз, как се срути в развалини,
И как небето рухна и как гине
В потоци кърви род богоизбран.
Където да погледна – вражи стан.
Видях аз – кърви текат реките.
О, Божите блага, в сърца ни скрити,
С нож бяха вадени през векове
Видях и най-позорното: снове
Воинство друго сред пълчища вражи:
Там бърза всеки, който се откаже
От род, от родна кръв, от свян, от чест.
Така от векове, дори до днес.
Туй второто воинство път отвори
На всичките беди. Само то стори
Земите наши в благодатний край
Чужд да обсеби: българският рай
Дори до днес то в ад преобразява...
 

(Гневен гръм)

Богосрамители, днес вас отнесе
От Бога пратеният ураган –
Народ от славяни витязи, призван
Да срива всичко гнило – във награда
На пълното с живот. Той нова сграда
Въздига в пустош и развалини,
И възвестява нови светли дни!
 

(Радостен близък гръм)...

 

Из „Свети Седмочисленици”, от книгата „Последни пожари”, март 1944

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.