по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "БАСНЯТА В БЪЛГАРСКОТО КОМИКС РАЗВИТИЕ"

23.03.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019

Освен апокрифна книжнина в старобългарската епоха са били разпространени и други литературни произведения – повестите. Те представляват белетристиката - разказа, повестта и романа - в нашата литература.Апокрифите имат за предмет библейски и евангелски събития и рисуват образи и лица във връзка с църквата и религията. Повестите се различават от тях по това, че черпят сюжетите си от историческите събития, представят образи на бележити лица или ни разказват случки с цел да ни поучат и изявят някоя нравствена идея. Общото и в двата вида литературни произведения са неограничената воля, широк простор и свободен полет на фантазията и теорческото въображение.

Както почти всички литературни родове и видове, така и повестта у нас е възникнала под чужда влияние, предимно византийското. Самите византийски повести в по-голямата си част са преработки на известни източни легенди – индийски, персийски и арабски. Индийското влияние се чувства дори в техниката и композицията: фабулата е твърде сложна, вплетени са в нея множество най-разнообразни епизоди; цялата повест е съставена от отделни разкази и притчи, външно свързани помежду си.

С алегоричния си характер, със своите гатанки и духовити въпроси, повестите действат не само на въображението, но и на ума и съобразителността. Според своите сюжети и съдържание старобългарските повести могат да се групират в два дяла: исторически и нравоучителни. Историческите имат за предмет исторически лица и събития. Нравоучителните имат за цел да поучат и да внедрят в душите и сърцата нравствени начала на живота. Това са предимно случки из обикновения живот на хората с единствена цел да се изтъкне и подчертае поуката. Интерес представлява „Слово за житието на премъдрия Езоп” поместено в Тиквешкия ръкопис от среднобългарската епоха на нашата книжнина. Образът на Езоп винаги е будил, продължава да буди и сега силно любопитство в широките читателски народни кръгове. Басните и мъдрите поучения на този бляскав ум и днес се четат с увлечение и напрегнато внимание. Неговите къси разказчета за разни животни събуждат съвестта, облагородяват нравите и закаляват волята по пътя на доброто и истината. Езоп е велик учител на големите световни баснописци – който се е залавял с писане на басни, се е поучавал и грабил с две ръце от богатата рудница на гениалния баснописец Езоп. В противоположност на външната си грозота, той ни се представя с величието на своята духовна красота, нравствена чистота и безпределна доброта. Бъдейки роб по социално положение, Езоп е напълно духовно свободен човек – по-свободен и от най-свободния господар.

От приказката за животни е произлязла баснята.

Басня е късо епическо произведение, което изобразява обществени нрави и човешки отношения посредством алегорични образи на животни, предмети и други. Докато в приказката за животни преобладава забавно фантастиченият елемент, в баснята преобладава поучителният. За основа на баснята служи образният паралелизъм. Когато опознаят живота и нравите на животните, хората ги съпоставят със собствените си нрави. В своите битови отношения те започват да се наричат с имена на животни, като влагат преносен смисъл в тези названия. Когато приказката за животни започва да се употребява алегорически, възниква баснята. В нея поучителният елемент взема връх над забавно-фантастичния.

За създател на баснята се смята древногръцкият баснописец Езоп. У нас баснята навлиза чрез преводи – най-напред Св. Софроний Врачански превежда 144 Езопови басни от гръцки език. В Рибния буквар на д-р Петър Берон са подбрани интересни басни. Днес имаме преводи и на Федър, древнокитайски и римски басни, Лафонтен, Леонардо да Винчи, Лесинг, Кирилов, Салтиков-Щедрин... Като най-добри наши баснописци можем да смятаме Стоян Михайловски и митрополит Иларион.

Баснята е бързо ударно средство за въздействие. Диалогичната форма я прави малка драма. Основната идея веднага се налага на вниманието. Баснята е добро средство за борба. В това късо епично произведение се различават три елемента: 1) къс поетически разказ за една случка, чийто герои са животни, растения и др.; 2) алегория (иносказание), т.е. лицата и случките са само символични образи на известен род хора или известни обществени недостатъци; 3) нравоучение, което направо произтича от алегорическия разказ. Баснята разказва или пък пряко изобразява, правейки героите да действат и говорят. Животните, растенията или другите предмети са живи лица, които говорят и постъпват според най-типичните свойства на своя род.

Слогът на баснята винаги трябва да е съобразен със свойствата и нравите на лицата – прост, естествен, фамилиарен, приятен, весел и наивен. Употребяват се и хитри остроумни изрази, както и високи мисли или чувства. Разговорът между лицата на баснята трябва да е жив, кратък и винаги на място, а изразите - разнообразни. Стиховете на басните са или равни, или  неравни.

Като поезия на разсъдъка баснята изисква въодушевление, свойствено на хора с тиха и спокойна натура с наблюдателен характер и природна веселост на духа. Съдържанието може да е житейска всекидневна мъдрост, уроци от живота. Понякога баснята направо изказва целта си, но не с бездушни морални сентенции, а с игрив обрат, който се превръща в пословица или поговорка. По-голяма част от басните са философски приказки и завършват със съвет или поука. Басните са опит за довеждане до понятност на общи мисли на мъдреците – съвети, правила, наставления до нивото на ума на обикновените хора. Последните два стиха трябва да се помнят и знаят, тъй като ни съобщават мъдрост в двустишия – сентенции (гноми). Тези философски мъдрости, целящи чрез сетивно нагледни образи из живота на животните да събудят проницателност на хората, да ги направят по-умни и по-добри чрез приказно-развлекателен път, е бил любим жанр на българските класически комикс художници.

Българският комикс все още не е добил окончателно свой образ. И Изтокът и Западът си имат отличителни линии на развитие в комикс изкуството. Западният комикс се оказал непригоден за българските потреби, затова у нас е направено твърде малко в тази насока  на развитие.Трудовете по история на родното девето изкуство могат да бъдат много и от различни автори, защото българските комикси заслужават сериозно внимание и проучване, тъй като не са статична и изчерпана тема. Но трябва да се има предвид, че произволно субективната интерпретация и въображението водят до задънена улица. Необходимо е голяма научна строгост, която правилно да схване същината на комикс изкуство. Освен това е необходимо да се извърши библиографски преглед на писаното по темата, да се уточнят и съгласуват между изследователите фактите за появата и развитието у нас и тогава да се представи обзор на историческия път, разгледан обаче през различни призми и т.н. Т.е. българските изследователи на комикс изкуството е желателно да прилагат принципите на историзма, научната достоверност и обективност с трезва оценка на всички факти. Да използват като методи за проучването си историко-сравнителния, историко-критичния, ретроспективния, периодизационния, да разгръщат изчерпателен анализ и пр. Ако научно не градят с щателно проучване, то естествено публикациите им ще имат хладен прием.

Къс очерк на една теория на родния комикс е да се проследи Българската линия на развитие. Тя започва  с назидателната поучителност. Ценното у първите български комикс творби се състояло в назиданието на читателите и възпитанието на тяхната воля. Първите български комикс автори ратували за практическо назидателно разбиране и изясняване на картинния разказ. Тези истории в картини се отпечатвали, за да се разкрие на читателите една идея. После българската линия на комикс развитието минава през една или друга философска мисъл или система. За образци, илюстриращи това развитие, можем да потърсим измежду жанровете на късите комикс форми – баснята и философския разказ. От времето на нашето възраждане сполучливи примери са баснята от два кадъра „Каквото повикало, това се обадило” и баснята за двете козлета, която се среща в съкратен и разширен вариант. В класическото издание „Чуден свят” единствено комиксът  на Стоян Венев „Кумчо Вълчо и магарето” е определен като „басня” и това е българската творба, дала съвременния вид на този комикс жанр. Стоян Венев рисува комикси от различни жанрове, но най-характерно за неговия стил е народната приказка и баснята. Александър Денков в същото издание, представя освен народни приказки още и „Лоша дума”, и „Зло за добро”, но тези творби не са афиширани за басни, а художникът в „Короната на смъртта” постига физиономията на съвременния български комикс жанр „ философска приказка”, който е крайно алегоризиран метод. Нов завой в изместване на ударението от философското съдържание е стремежът да се строи комикс творбата външно изискано и художествено, с поглед  към настоящия свят и психологията на българина. Комиксите по народните приказки от Любен Зидаров са образците на този жанр. И тримата големи български комикс художници работят по народни приказки, но изхождайки от това принципно положение, те представят идеите чрез различни методи. Под приказка се разбира наивен фантастичен разказ. Разказ е всичко, което се разказва или може да бъде разказвано.

Разказите в българските комикс могат да се разделят на 3 вида: приказки и басни, разказ с доказване и исторически разказ. Венев, Денков и Зидаров оформят физиономията на съвременния български комикс от първия вид.

Първото упражнение, което трябва да се усвои от комикс учениците е баснята. Тя е късо епическо произведение, което изобразява обществени нрави и човешки отношения посредством алегорични образи на животни, растения, предмети и др. Баснята е алегорическо (иносказателно) разказване, което обхваща морална истина – поучава нравите (нравоучение) и е произлязла от приказката за животни. Но докато в приказката за животни преобладава забавно фантастичният елемент, в баснята преобладава поучителният. Последната предава един пример на типично човешко държане в обществото. За нейна основа служи образният паралелизъм. Като се опознаят с живота на нравите на животните, хората ги съпоставят със собствените нрави. Когато приказката за животни започне да се употребява алегорически, възниква баснята. В нея поучителният елемент взима връх над забавно-фантастичния, затова голяма част от тях са философски приказки - завършват със съвет и поука или наставление и поговорка, съвпадащи с изказвания от мъдреци. Т.е. те са забавно развлекателни разкази, опит да бъдат полезни чрез съвети, наставления и поговорки от философи до нивото на обикновените хора. Последните размишления – заключителната сентенция (предимно двустишие) трябва да се помни и знае – да се постъпва така и така, да не се прави това и това, за да станат хората по-умни и по-добри. Баснята трябва да има начало, среда и край и всичко, което казва, да сочи целта - моралът. Но не винаги се състои от тези три основни части – увод, изложение на фабулата и поука. Аудиторията запомня най-добре началото и края на съобщението. Най-важното, което трябва да усвои начинаещият комикс автор, е способността свободно да съкращава и разширява съдържанието на съставящия баснята текст. Разширяването задължително включва пряка реч. Диалогичната форма прави баснята малка драма.  Разговорът между лицата на баснята трябва да е жив, кратък и винаги на място, а изразите -разнообразни. Докато в съкратения вариант от два кадъра, разглеждани във вид на сравнение, идеята трябва веднага да се налага на вниманието – бързо и ударно въздействие.

Сравнението в комикс изкуството е едновременност на два или три самостоятелни кадъра, между които има външно и вътрешно сходство или противоречие. Съпоставянето не е върху единна обща подложка -пространство, защото тогава изображенията губят своята самостоятелност. Но отделните чифтови кадри се обединяват от нова обща тема. За особената композиционна връзка при сравнение спомагат някои еднакви елементи като сходни форми, подобие в действието и поведението, жеста или мимиката и пр.. Сравняваните кадри трябва да са с еднакви размери и кадровка, а обектите в близки мащаби.

Между кадрите които се сравняват трябва да съществува известно сходство по отношение на външната форма, във фигуралната форма и композиционния им център. В композицията на съпоставянето се изисква да има нещо общо в композиционно конструктивен смисъл.

Съобразно съдържанието си сравненията могат да бъдат аналогии или съпоставки. При първите се подчертава приликата, стига се до уеднаквяване напр. сравнява се човек с някакво животно или природно с човешко настроение. При вторите се акцентира върху противоречията и различията, изтъкват се контрастите. Но съществува и подобие – при сравнението се сравняват два предмета, две действия и пр. от един род, а при подобието се уподобява едно действие на друго от съвсем друг род. Те имат различни изразни средства - напр., разположението на кадрите долу-горе или ляво-дясно. Освен това сравняваните кадри могат да се разделят на едновременни или разновременни.

 

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.