Рихард Вагнер: Титаничен порив към светлина

Заглавия от грандиозно културно събитие привличат вниманието на комикс любители: „За първи път в 122 годишната история на Софийската опера се появява заглавието Зигфрид”, „Светът отбелязва 200 години от рождението на Вагнер”. „Учени от БАН и изследователи представят живота и творчеството на Вагнер”, „200 бели балона политат в небето", „Фотоизложба, посветена на немски композитор, диригент, режисьор и есеист”, „Примиерата от 22 май (за рождения ден на Рихард Вагнер) предизвика адмирациите на многобройната публика”...

"Зигфрид" е трета част от тетралогията "Пръстенът на нибелунга" по мотиви от германо-скандинавския епос. "Златото на Рейн", "Валюрия", "Зигфрид" и "Залезът на боговете" са четири удивителни музикални драми, върху които Вагнер е работил четвърт век. Може да се каже, че това са философски дисертации, защото композиторът е написал не само музиката, но и текста. Той винаги е писал сам сценария и либретото на своите произведения. Заради литературните увлечения през детството, близките на Рихард били уверени, че той ще стане писател.

След Вагнер операта вече не онова, което е била. Още като двадесет годишен, след съчиняване на първата си сценична творба „Феите”, композиторът решава да реформира жанра опера и да създаде нов тип музикален спектакъл. Съчетава равнопоставено музика, театър и литература, и получава така наречените от него „Музикални драми”.

Своите идеи за реформа в операта представя в прочутите си статии – манифести „Изкуството на бъдещето”, „Изкуството на революцията” и др.

Вагнер първи прави опит да съчетае не само музика, театър, поезия но и изкуството, науката и живота, философията, социологията и политиката в един цялостен израз.

Неговите музикални драми представят предимно германското народно умотворение  с герои от митични времена. През целият си живот се вдъхновявал от оригиналния девиз: „ Борба с моя век” (с други думи - борба на светлината с мрака).

Ето защо гениалните му творби  са с титаничен порив към светлина и същевременно терзаещо бродене из адски мъки. Заслужава да се подчертае като особено важно въпросът за изкуплението от мъчителното изпепеляване и освобождаване от оковите на тъмните стихии. Изкупване на греха чрез любов и саможертва е идея в повечето сценични опуси на композитора. От това и увлечението по легендарните рицарски романи.

Такава е и операта „Лоенгрин”, в която авторът отива още по-далеч в реформите си. „Лоенгрин” е трагедия на вярата. Мълвата, мракът, мечът и тъмното наметало са белезите на злоезично отрицание насочено срещу светлия оптимизъм. Убийствено леден и страшен е животът, но някъде там-далеч е свещеният Граал и надеждата крепи изстрадалото наранено човечество.

Според легендата Граал това е съсъд, в който Иисус Христос е благословил на Тайната вечеря виното и хляба. В същия този съсъд, издялан от скъпоценен Яспис, отронен от короната на Луцифер при падането му в ада, Йосиф Ариматейски е събрал Христовата кръв, потекла от Неговата рана.

За спасението на хората Ангели поверили Светия Граал  на основания от Титурел рицарски орден. Рицарите на Граал живеят в замък сред кипариси и кедри в непрестъпната далечна планина Монсалват. Техният храм,  в който се пази свещения съсъд е от злато, алоево дърво и скъпоценни камъни. Само рицари, доказали чиста вяра, най-висша добродетел и безстрашна храброст, могат да са членове на ордена и да защитават правдата и несправедливо поруганите. Това е част от съдържанието на „Лоенгрин”. А „Парсифал” е последната опера на Вагнер, чието действие се развива в мистичното царство на Граал.

Нова Европа счита образа на Парсифал за символ на съвременния човек по пътя му към духа.

Любим похват на композитора-реформатор е „лайтмотивът”, т.е. водещ мотив, чрез който се разкрива смисъла на онова, което се случва на сцената.

„Зигфрид” означава  „Онзи, който не познава страх” в борба за пръстена, даващ власт над света. Творбата представя свят на биещи се герои, дракони, демони и богове, джуджета и великани.

Интересно за любителите на българските комикси е, че за пръв път в България издание „Чуден свят” представя германското национално творение. В брой 27 от 5.12. 1940 г. и в следващия  N 28 се появява “Очаквайте скоро Зигфрид из Песента на нибелунгите”. Публикуването на Зигфрид в илюстрации от художника Себастиян Лехнер започва на 19.12.1940 в брой 29.

„Аз съм Зигфрид, син на крал Зигмунд...Ние ще изгоним тиранина и ще върнем свободата на потиснатите валзунги...Нашият девиз нека бъде: Смърт на тиранина!!” – говори германският национален герой от  илюстрации, наситени с драматични моменти.

Редакцията на „Чуден свят” със загриженост споменава, че поднася с цената на огромни материални жертви  тази творба. Тези трудности по отпечатването у нас  на „Зигфрид” са засведетелствани от следното съобщение: „Романът „Зигфрид” има още една част (3). Редакцията прави постъпки да набави тази част, като среща големи трудности. Художникът вероятно е мобилизиран и не отговаря на нашите писма. Наскоро наш пратеник ще замине за странство, за да достави част 3 на Зигфрид, която след това веднага ще продължи във весника”.

След Втората световна война по понятни политически причини романът в картини „Зигфрид” бе сред забранените творби. Известно е пристрастието на Хитлер, който присъствал на стотици Вагнерови представления, минавайки от най-евтиното място в ранните му безпарични години, до царската ложа в дните му на власт. Често е казвал „Който иска да разбере национал-социалистическото движение, трябва да познава Вагнер”. Според тълкуванието на национал-социалистите „Зигфрид, убиващ змей, който пази съкровище” е германската младеж, която побеждава змея - Англия - завладяла златото и го пази за себе си. Символ на символа често се използва за политическа пропаганда, но трябва ли да не се споменава Прометей затова, че някои виждат в него конкретна историческа личност от новата история? За читателите на „Чуден свят” и за днешните любители на оперното изкуство Зигфрид е фантастична приказка и образа на героя олицетворява сила, справедливост и героизъм.

автор: Георги Чепилев