по заглавие   по съдържание

History of Bulgarian comics: "Георги Димитров, Въса Пъцова и София Лорен. За началото на фоторомана – от розово към синьо, от Запада към Изтока"

02.04.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019

Втората световна война решително изменя политическата карта на света и заедно с това неговата художествена география. От световно значение са глобалните размери на конфронтация между силите на капитализма и силите на социализма. В тези условия се развива и комикс изкуството, продължаващо своята линия в нов вид.

Фотороманът – истински бум след Втората световна война!

Фотороманът е комикс, но историята е разказана със снимки. Фоторазказът е пресечна точка на киното и комикса, а за предшественици специалистите посочват поредиците  с пощенски картички. В статията „Комикси, комикси“, публикувана в „Комсомолска искра“ през 1987 г. жанрът е описан схематично с най-важното.

Фотороманите са истински издателски бум след Втората световна война. Въплъщават желанието на италианците и италианките да се смеят отново, да плачат свободно, да избягват от една все още тежка реалност, да страдат от любов към другите, а не от бомбите и глада. Женското седмично списание „Гранд хотел” започва да излиза с комикс рубрики „Оковани души” и „Златни сълзи” през 1946 г. Заглавието се позовава на известния филм с Грета Гарбо „Гранд Хотел“. Редакторите за първи път предлагат комикси, оцветени в розово -  не в смисъл на еротика, а само за смутни страсти и невъзможни авантюри.Технически са нарисувани с еднотонен акварел и логически могат да се счита за предшественици на фоторомана. През следващата 1947 г. се появяват римски варианти на „Гранд Хотел” – „Болеро” и „Мечта”, които се съсредоточават вече върху историите със снимки като по-бързи и непосредствени. Така се оформя фотороманът, какъвто го знаем днес. Не след дълго „Гранд хотел” се приспособява и той към новия жанр. По свидетелство на София Лорен, комунистите ги смятат за опиум на народа, но комунистическата партия бързо се усеща и започва да го използва за предизборни кампании.

Първият фотоалбум е “Nel fondo del cuore” публикуван в италианското списание Il Mio Sogno (Моята мечта), преименуван впоследствие на „Мечта“. Веднага след него се публикува фотороман  в „Болеро Филм“,  последвани и от „Гранд Хотел“, като първият фотороман, който се отпечатва в него (също през 1947 г.) е “Amarti e dikti addio”. Братята Duca побързват да представят новия стил - хибрид от фейлетон и приключенски роман, разказан със снимки, и във Франция. Прави впечатление, че фотороманът се развива предимно в католическите страни Италия, Франция, Испания, Куба (след революцията издателствата се изместват в Маями) и в Латинска Америка. Сантименталните истории с времето започват да разширяват аудиторията и регистъра на продукциите към престъпната литература, шпионажа, черният роман, научната фантастика, еротика и пр.

Вижда се, че в съответствие със своите идеологически позиции, следвоенното комикс изкуство решава задачи, които поставя пред него текущия и обществен живот. Ето защо комиксите  се обръщат към общочовешките проблеми, възникнали в света след преживяната война. От друга страна допирът на изкуството с научно техническите постижения предизвиква дълбок стрес в света на изкуството. Този стрес поражда капитулация на изкуството пред индустриално техническите продукти. Изкуството загубва разбирането за собствен смисъл. Освен това възниква позиция, противопоставяща се на научно техничния прогрес: чрез стихията на тъмните чувства, магията на древните идоли, ретроспективни мечтания или в най-добрия случай се дава на изкуството роля на компенсатор, смекчаващ безчовечността в технизирания свят.

Забелязва се стремеж за излизане от границата на естетичното и заличаване границата между изкуство и неизкуство. Въпреки този факт София Лорен споделя, че по онова време интелектуалците, които, макар и да измисляли комикси и фоторомани, ги считали за продукти Б, т.е. за второ качество.

Прието е да се счита, че фотороманът е изобретен в Италия и се появява 1947 г. в периода май-юли.

Георги Димитров и социалистическото комикс изкуство

Какво става през този период в страните на социализма, образуващи обширен лагер в Европа, Азия и по-късно Куба. На своя собствена основа и по свои закономерности в свои национални форми започва да се развива социалистическото комикс изкуство.

У нас в България преди 1944 г. има колажи от фото и комикс ленти, но фотороманът все още бил непознат жанр по целия свят.

Обаче по случай 65 годишнината от раждането на Георги Димитров и 50 годишнината от неговата обществено политическа дейност, през юни 1947 година се  издава „Фотоалбум - биографична скица”. В заключителната реч пред Лайпцигския съд печатарския работник казва: „Още много по-рано от времето, когато германският император КарлV (1519-1558) казал, че на немски той говори само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във варварска България Солунските братя – славянските просветители, бяха създали и разпространяваха древнобългарската писменост“.

Какъв прогрес и за българското комикс изкуство, с напечатването на подобен фотоабум по същото време когато се ражда жанра в Италия! Изследователи трябва да се произнесат дали този албум посветен за 18 юни 1947 г., не е отпечатан и разпространен по-рано от 8 май 1947 г..

Нека се фокусираме не на политическата принадлежност на тогавашния министър-председател, а на заключителната реч на печатарския работник пред Лайпцигския съд.

Важен материал са портретните и документалните снимки, представени в нова светлина – свързани с разказ за живота, дейността и идейното развитие на тогавашния министър председател на България. Въздействието на снимките се усилва чрез подкрепата с цитати от негови мисли и на именити личности за него. Текстът е кратък и ярко характеризиращ изображенията. Това са ремарки (текстови обяснения, бележки). Липсват диалози, а мислите са поставени под снимките.

Критерият за подбора и подредбата на снимките се ръководи преди всичко от принципа кои най-добре илюстрират живота и характера на личността, както и свързаните с важни моменти от дейността му. Съобразени са особено внимателно и с идейно-политическата страна на въпроса. На места са показани и няколко портрета от различни съществени моменти. Те са от жизнения път и са свързани с определен факт и конкретен житиен събитиен момент. Подредбата е не само хронологична, но дава представа и за постижения, черти, душевен свят, т.е. с вникване в характера във връзка с идейно-мирогледното и морално-етичното виждане, както и свързано с обществено политическите особености на фактите от тогавашния живот. Поучително е да се види разделението на главните периоди – илюстрации на епохата, живота, характера, анализ на дейността на личността и т.н. Ценното в този „Албум” са автентичните снимки поради тяхната документална стойност. 

Този фотоалбум, публикуван едновременно с първия италиански фотороман, противопоставя портретен очерк срещу битов разказ (новела, фейлетон, повест,  приключенски роман), документалност срещу постановъчност, идеологическа пропаганда и социално политическа ангажираност срещу забавление и сантиментално съдържание; високо срещу ниско изкуство, т.е. социалистическо срещу буржоазно издание и мироглед.

Традицията продължава като се ползва езика от старите български кратки комикси, но осмислени в завършена престижна биографична скица. Т.е. комиксът в България се издига във висше изкуство. Ето пътят, по който става това – използват се документални снимки, подредени според изискванията на комикс скицата. Скицата е като комикс очерк, но с разкъсан, разреден сюжет и бегло нахвърлян. Въпреки това  съществува фабулна връзка между отделните изображения. Поставянето на тясна профилирана тема доближава скицата до комикс репортажа, но жанрово отговаря на очерк. Историческият очерк е за голямо, немного отдавна преминало събитие и помага да се правят изводи.

В старите български комикси  парламентарни дейци често са главни действащи лица: те изнасят речи или изявления, отговарят на комикс интервюта и анкети, познат като похват е автобиографията, разказана в картини, писма и телеграми, дори известното „Житие-битие” на Въса Пъцова или „Журналиста“ и т.н.

Интересното е, че снимките за биографичната скица от фотоалбума са отпечатани в духовните тонове на сиво-синьото, може би противопоставящо се на битовия розов очерк, т.е. сантименталните фоторомани за жени. Пикасо споделя за своите розов и син период, че стаята на майка му била розова, а на баба му синя. Може би това е причината „Чочарките“, предлагани на студентите в императорската академия, през социализма да се заменят изцяло с етюди на старици. Но факт е, че за дълго време (почти през целия социалистически период) прекъсва развитието на образа на жената  в българското комикс изкуство.

Образът на жената в българското комикс изкуство

Желателно е да се проследи по-задълбочено всеки опит за представяне на жената като комикс персонаж през социализма. Но има и нещо, което само ми хрумва – в старобългарското религиозно изкуство имаме ликовете само на две български светици: Св. Злата Мъгленска и Св. Петка, като за последната учените спорят относно българската принадлежност. Може би няколкото ктиторски портрета, като например най-красивата българка Доя от Земенския манастир, Десислава от Боянската църква, портрета на Христина от Захари Зограф да са дали началото за развитието на образа на жената в българското комикс изкуство. Схематични изследвания по тази тема са публикувани в „Диаскоп“. Забелязва се, че в България във Възрожденския портрет рядко се предава битовата обстановка. Само в „Портрет на д-р Петър Берон“ от Павлович и в „Портрет на отца Неофит Рилски“ от Захарий Зограф, както и в панорамата в „Пренасяне мощите на св. Иоан Рилски Чудотворец” от Никола Образописец, се намират основите за хронотопа в българското комикс изкуство, та да се оформи пейзажът като самостоятелен комикс жанр. Природата е безсъбитийна и пейзажът възниква от темата за мира. У нас все още не са оформени видовете пейзажи в комикса.

Пейзажният комикс жанр

Ролята на пейзажния комикс жанр  у нас е изключително експозиционна и само запознава информационно. Най-много в развитието на разказа тези елементи  да присъстват като фон и да се изразят чрез детайли. Ползва се предимно общ и далечен план. Далечният план въвежда в обстановката, след което зрителното поле започва да се стеснява до общ план с фигурки, който запознава с обстановката. Приближаването още повече към общия план локализира  и с това  се усвоява средата. Това са трите аспекта подготвящи логичното въвеждане в мястото на действие.

Но експозиционните епизоди само запознават с хора, обстановка, среда, време, експонират действие, завързват конфликт.

Необходимо е да се оформи и като самостоятелен жанр, особено в помощ на пътеводители. В отделно проучване ще се разгледат възможностите за български пътеписен комикс очерк, който може да е в два вида – комикс пътепис и пейзажен комикс очерк

Пейзажния очерк показва: родни красоти и природни настроения в определен район или местност напр. очерк за Родопи, за гр. Пловдив, за р. Марица и т.н.

В пейзажния очерк човек има подчинено положение. Ако има едри човешки изображения, те са заради евентуална сюжетна роля, но не централна, или „обективът”, т.е. гледната точка се отъждествява с техните очи, т.е. гледа през тях.

Търсят се и различни природни настроения.

В пътния очерк има повече географско описание, докато  битовият очерк е серия със здрава фабулна връзка за неизвестни действия, прояви и начинания. Представя частния живот и бит на гражданите – индивидуално, може и семейно, или колективен - с теми и сюжети от бита на обществени слоеве, групи, националности. Битовият очерк разглежда: живот, нрави, обичаи, отношения, характери на даден слой от населението или група, на обществото. Има допир с пътния очерк и комбинация с него, но географските елементи са подчинени. Освен допир с пътния очерк, има и с портретния. Подвидовете могат да се групират по тема: култура, спорт, стопанство. Но природата в комикс изкуството е друга тема.

Георги Чепилев

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.