по заглавие   по съдържание

Антун Густав Матош: "Силата на печата" - "Уморени разкази"

16.04.2019
Снимка 1

Превод от хърватски: Христо Попов

Йован Петрович изгуби службата си и стана вестникар. Беше искрен. Тъй че имаше много неприятели. Понеже глупците и подлеците навсякъде са мнозинство, статистическо и парламентарно, Петрович беше малцинство, почти самотен.

Един ден в „Белградски журнал” излезе бележка, че Йован Петрович е шпионин.

Оклеветеният само се усмихна съжалително и тъй като нямаше пари за такса, не обжалва. Изпълнен с презрение, не оспорваше.

Публиката обаче, мнозина читатели на „Белградски журнал“, които не познаваха Йован Петрович, повярваха. В клеветата накрая повярва и авторът на бележката.

Веднъж Йован Петрович го срещна в кафенето и се спречкаха. Редакторът, пияно човечище, силен като вол, го нарече пред свидетели „отрепка” и доносник. Петрович, слаб, ироничен и скрофулозен – какво да стори, преглътна обидата. Искаше да се жалва, но никой не прие да свидетелства срещу редактора, личен и министерски „пръв” приятел.

Йован Петрович доживя една заран, както беше още в леглото, в стаята му да нахълта полицейски писар и да прерови всичките му книжа. За представителя на властта няколко писма от Австрия се оказаха съмнителни. Вечерта в „Белградски журнал“ излезе:

Тази сутрин сред писмата на известния шпионин Йован Петрович-Шпире полицията откри неща, които хвърлят тежки обвинения срещу него. Надяваме се властта да прати в затвора този жълт, реакционен нехранимайко, тартор на нашата мафия и на белградския лумпенпролетариат. А ти, почтени гражданино, заплюй подлеца в прокажената муцуна.

Когато на следващия ден Йован Петрович влезе в своята редакция, редакторът, макар и противник на „Белградски журнал”, кършеше ръце, гледаше обувките си, усмихваше се насила, хвалеше таланта на Петрович и накрая го уволни. Човекът – на улицата!

Някъде чу как шушукат зад гърба му: 

– Да, това е той… шпионинът.

Потърси работа, почука на не една желязна врата. Навсякъде го отхвърляха като съмнително, компрометирано лице. Изпрати свои работи в две-три редакции, не ги отпечатаха. Стопи се, гладуваше, страхуваше се, търсеше причината за тези беди и не можеше да повярва, че е успял да го затрие глупак и известен на всички клеветник.

И стана съмнителен на самия себе си!

Реши, че в края на краищата трябва да има нещо вярно, щом целият свят го бута с крак в калта.

Накрая повярва и той.

И стана шпионин.

Антун Густав Матош, „Уморени разкази“
Превод от хърватски: Христо Попов
Художник: Борис Праматаров
Под печат в изд. СОНМ.
 
  • Книгата е част от издателската поредица „Прозата на европейския декаданс“

 

Накратко за автора

Антун Густав Матош (1873–1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и „папата на френския декаданс“ Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази – „Трески“ (1899), „Нови трески“ (1900)и „Уморени разкази“ (1909), няколко сборника с есета – „Хоризонти и пътища“ (1907), „Наши хора и краища“ (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и елементи на сатира.

В гротескно-фантастичния цикъл „Уморени разкази” действието има символично значение и подчертава пропастта между реалния, всекидневен живот и идеалния свят, в който господстват любовта, красотата и хармонията. Героите в тези разкази са социални аутсайдери, бохеми, скитници, творци и мечтатели, често недъгави или невротици, идентичността им не се корени в презираните от тях обществени отношения, а в усещането им за принадлежност към определени естетически и творчески кръгове. Този тип герои оставят траен отпечатък в хърватската литература, придавайки й модерно и космополитно звучене. 

 

  • Публикува се със съдействието на Дора Минева, Калоян Праматаров и изд. СОНМ.
  • На снимката:  Antun Gustav Matoš с любовта на живота си Олга.

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.