по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Предшественици на комикс пътеводителите"

19.04.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019

Известно е, че напливът от туристи и пътеводители способства за появата на специална литература – описания на пътешествия и пътеводители от всякакъв род.

В описателния вид спадат записките и бележки на всички, които са пътували специално до някои страни на света и са описали подробно срещнатото по маршрута. Такова произведение се нарича пътешествие.

Пътешествието (пътни записки или бележки) има за цел да ни запознае с географията на дадена страна, с нейните естествени богатства – флора, фауна и минерали, както и с живота на населението, което обитава тази страна. Да се представи на комикс едно пътешествие е сложна задача, защото отделните страни изискват научна подготовка. Заради това пътешествието има характер на географско, културно историческо или чисто природописно изследване. Тяхното съдържание ще е интересно, ако се излагат описания на разни места, открива нови произведения, запознава ни с нрави, обичаи, религия, поминък  и др. на различните народи. Понякога дава нови сведения от науката или разкази от историческото минало, любопитни и интересни факти от близката история и пр.

Често това са книги пътешествия, сборници с екзотика и разностилни фигури, изработени с етнографска и топографска точност.

Гьоте се ползва от книгата на Фолкман „Историко критични известия за Италия”, много полезен компилативен труд. Най-ценното в тази книга са разделите, посветени на историята на изкуството. Руската императрица Екатерина II възложила на английски майстори поръчка за изрисуване на огромен по количество сервиз. В условията се споменава, че желае всеки предмет от сервиза да е украсен с пейзаж от Англия. Това било много трудна задача за изпълнение, защото готическите сгради в Англия не били достатъчни за количеството предмети от сервиза. Тъй като трябвало всяка вещ от сервиза да е с различен сюжет, фирмата дала на художника съответното задание, събрала 1282 пейзажа: видове на руини, селски местности, паркове и градини, живописни ландшафти от Великобритания. Сервизът започва отначало с готически руини и замъци, а топографическите пейзажи го завършват.

Много от художниците пътешественици са ползвали в миналото популярното „Пътешествие по Италия” от Ж. Лаланд. А като похват предпочитали по трезвото и спокойно изображение, изобретено от Каналето. От неговите ведута са излезли многочислени архитектурни портрети, вярно представящи както структурата и характера им, така и типа на градския ландшафт. В областта на топографския пейзаж се заражда (отначало като скромно допълнение) английската акварелна живопис. По онова време топографските гравюри били единствените ползващи тези пигменти. Рисувачите топографи употребявали сива или кафява разредена боя, за оцветяване на дадена забележителна местност. Това се правило предимно по поръчка на антиквар или издател. За този род рисунки се изискват точни контури, които да очертават сградите, а не ефекти от осветления и светлосенки. Пол Сендби (1725-1809) преминал всички етапи на това течение в акварела. Той правил контурите с туш и след това ги оцветявал със силно разредени локални цветове. Видният майстор на пейзажа Констейбъл считал Сендби за единствения човек, рисуващ истински изгледи. Топографският пейзаж има още една разновидност, която в английските изследвания се нарича „южна акварелна школа”. При завършване на образованието богатите англичани през 18 век задължително посещавали Италия. Наричали го „голямо европейско турне”. Художниците изпълнявали задълженията на съвременния фотоапарат – фиксирали забележителните места и красоти. Акварелът по своята портативност и бързо изпълнение била най-подходящата техника за пътешественика художник. Преоткриване красотата на природата, възторга от конкретна природа топография (портрет) започва от Леонардо и преминава към холандците. Съчетаването на портрет с късове пейзаж е изобретение на Дюрер. В България рядко се среща във Възрожденското изкуство – портрет в битова обстановка (Портрет на д-р Петър Берон” от Павлович и „Портрет на отца Неофит Рилски” от Захарий Зограф).

 Пътешественикът,  който може да пътува, подбуден от свое желание или да е изпратен от някое правителство, записва подред всичко онова, което среща и го счита за интересно на другите. За това описанията в пътешествията се разделят на общи и частни.

Общите представят разните впечатления, добити от разните места на маршрута. За пример може да служи екзотичната африканска командировка на Дьолакроа. Граф Морне подражавал на Наполеон и поканил художника на дипломатическата мисия в Мароко, за  да прави това, което днес извършва фотографа или оператора. Още на палубата, близо до африканските планини, Дьолакроа рисува акварела, наподобяващ приказка от 1001 нощ - „Гибралтарски пролив”. Художникът се оплаква, че му трябват 20 ръце и 48 часа на денонощие, за да улови това, което вижда. Той не се доверява само на очите и записките се появяват върху полетата на рисунките. Интересува се от легендите, земята, флората, разноплеменната тълпа от улицата, старинните постройки...  Пие сладък чай и наблюдава лица, необикновени костюми, походки, жестове, цветове, детайли – сумира само най-главното с молив и перо, защото бърза.

А частните описания имат изследователска цел по предмета на някоя наука. Когато се описват непознати страни, тогава пътешествието е географско. Когато описва подробно местности: полета, гори, долини, реки и др., тогава е топографско. Описването на нрави, обичаи, поминък, религии на някои народи с историческата им съдба, тогава е етнографско. Може да се дават описания на стари паметници от историята или художественото развитие, тогава има археологическо описание. Срещат се описания и от науките: зоология, ботаника, геология, физика, астрономия и др., те са полезни за образованието.

Пътешествието трябва да спазва следните условия:

1. Да представя вярна и много точна картина на предметите по лични впечатления на автора.

2. Да избягва прибързаните, непроверени обобщения на частни факти.

3. Авторът да е добре запознат с литературата на ония предмети, които се разглеждат в пътните записки.

Пътешествието е ценно, когато чрез описателното съчинение показва географския характер, естествените богатства и живота на народа. Тази цена се увеличава, ако верния очерк художествено се изобразява, т.е, когато художникът към поучителното съчинение прибавя и художествено произведение, тогава такова произведение доставя и естетическа наслада. Забелязва се, че в художествените пътешествие на преден план от рисуваните природни картини излизат сцени от живота на хората и портрети на отделни лица. Пътешествието представлява доста шарена смес от описания на местности и бит на населението, с които авторът се сблъсква, от разкази със случки, които тези местности припомнят и от разсъждения върху различни въпроси, които някои случки, видът на някои местности или различни срещи, възбуждат у автора-пътешественик.

Кратък конспект за по важни български комикси по темата:

„Моментални снимки от Атинската екскурзия”; „Писмо от курорта”; „Сутришния тоалет на една курортистка”;„Телеграми от Париж”; „Прелестите на курорта”; „История за нашата екскурзия”; „Из столичните улици”„Вълшебните очила”; „Весел пътник с балон”;„Фукари от всички страни - излизайте на полето!”; „Сцени из пазаря”; „По чужди земи” и др.

При битовия комикс очерк серията картини имат здрава фабулна връзка (неизвестни действия, прояви, начинания). Очеркът може да е за частен живот и бит на граждани (или семейство) или за колективен – с теми от бита на обществени слоеве, групи, националности. В битовия комикс-очерк се показва: живот, нрави, обичаи, отношения, характери на даден слой от населението или обществена група. При битовия очерк, ако има географски елементи, те трябва да са подчинени. Подвидове са културен очерк, спортен очерк, стопански и т.н. Първите самостоятелни битови рисунки са от 50-те и 60-те години на 19 век: „Кафене” на Доспевски; „Гроздобер” на Павлович; цикъла рисунки на Георги Данчов за „Етнографската изложба в Москва през 1867 г.”- „Ръченица”, „Българска сватба”, „Българка из Пловдивско”; рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц „Килийно училище”, „Българска градска фамилия”, сцените на Добрович и Цокев и т.н.

В пътния комикс-очерк има повече географско описание.

Очеркът е случка в картини - резултати от събитие, факти по причини, развитие на една случка, повест в картини. Т.е. разкрива съдържание. Разказ за явления и събития, развиващи се във времето. Най-малко 3-4 изображения, обединени от една тема и реално съществуващ сюжет. Типичното се извлича чрез обработка на действията, характери, изрази, поведение, език, вещи. Фактите посочват причините и последиците. Последиците са темата. Очертава се, изнасят се подробности с едри щрихи. Обрисуват се характерни типични страни на тези подробности.

През епохата на националното ни възраждане се оформя като самостоятелен жанр и пейзажът. Много български възрожденски щампи изобразяват наши манастири и църкви. Още по-рано в някои стенописи и икони, пейзажът се появява като фон и обстановка, в която се развива действието (напр.”Пренасяне мощите на св. Иван Рилски” от Никола Образописов). Интересни са търговските възрожденски къщи с панорамите от чужди градове (търговски центрове). Това са предимно панорами капричио или ведута (по-фантастичен или по-конкретен изглед) – разказ, пейзаж енциклопедия, световен пейзаж, т.е. космически обобщен.  Класическият пейзаж е динамично сдържан, успокоен ландшафт, допълнение към архитектурата. За Клод Лорен пейзажът е рамка за главният му герой слънцето. При Фрагонар пейзажът става реалистичен, Давид го счита за нисш жанр и т.н.. Романтичният пейзаж е роден от декорацията.  У нас Никола Образописов рисува вековен бряст, поразен от гръм. Захарий Зограф рисува освен романтичен пейзаж с маслени багрила и конкретни кътове от родната природа „Водопадът край Бачково” и др. моливни скици с акварел. Срещат се пейзажи автопортрети (емоционален – фуга, видения и пр.), поетичен, повествователен, топографски информационен,музикален, фон (обозначаващ място на действие), обстановка.

Пейзажът като самостоятелен жанр в комикс изкуството съществува, макар природата да е безсъбитийна. Но е необходимо точно спазване на границите на жанровите и видове комикс. Ето защо още в при заглавието трябва да се уточни с каква творба ще се срещне читателя-зрител.  Добре е да се помни, че пейзажът възниква от темата за мира.

Природата в комикс изкуството не е неутрална. Тя е среда и фон на дадена сцена, чието настроение самата тя носи, подчертава и съпътствува при изобразяване на човешки съдби.

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

 

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.