по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: Нови комикси - „Plovdiv guide”, проект от официалната програма на Пловдив ЕСК 2019

01.05.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

"А ти днес бичи ли айляк?"

Оръжието на Альоша сочи надолу за разлика от паметника на съветската армия в София. Този факт е важен мотив в новия пловдивски комикс.

Преславен и древен, град Пловдив изобилства с поетични и драматични моменти, които чакат своите автори на комикси. И ако Майка България не подпомогне своите сръчни чада, други творци от чужбина ще се възползват от нашето богато наследство и култура, за да въздигнат своите страни.

Свикнали сме с недоверие да посрещаме почти всичко ново заради разните издания, които все по-често се появяват за утеха само на своите автори.

Едно ново издание прави впечатление, проект от официалната програма на Пловдив ЕСК 2019: "Plovdiv guide" - Комикс пътеводител, вдъхновен от тълковния речник на езика на майничките, сиреч на майчиния език на кореняка пловдивчанин (майна - дружеско обръщение, изместило псувнята на майка за по-кратко. В съчетание с „густо майна” е подобно на софийското „копеле”). Поради цената си 28 лв. обаче едва ли ще е достъпно за по-широките кръгове у нас. За анализа на настоящата статия избрах да закупя варианта на английски, по причина която ще поясня след няколко реда.

Съвременният човек все повече изпада в неспособност за истинска комуникация поради огромния поток информация, която не успява да преработи. Живеем в епоха на недоразумения. Днес се изисква голяма бодрост, за да следим всички публикации. Особено силно се усеща (поради голямата разхвърляност на разноидейни и разностилови тенденции) необходимостта от един специален орган, който критически да следи развоя на целокупното българско комикс изкуство и връзката му с чуждестранните насоки, зададени от глобалната цивилизация.

Надявам се да се сгрупират в България повече комикс научни сили, за да се запълват всички неизбежно появяващи се празнини и техните съвети да служат за компас на творците. Пълната безпристрасност на комикс критиката, искреното желание да се помага, да се следи развитието, заслужените похвали, обръщането на внимание на някои евентуални технически недостатъци във връзка с международните критерии, ще прави приятно впечатление на чуждестранните специалисти за българската комикс общност. Ще кара и читателя, поне временно, да се освободи от всеки предразсъдък спрямо бъдещето на нашето комикс изкуство. Върху такава благодатна и благодарна почва трябва се сдружат българските комикс автори и фенове.

Новото издание "Plovdiv guide"е хубаво доказателство, че може да се дадат обилни плодове при подкрепа на комикс изкуството в България.

Главни герои на настоящия комикс сборник от седем различни новели са: паметниците Альоша и „Кокошката” (според езика на майничките така се нарича скулпторния символ на обединена България, разположен на пл. „Шести септември” до „Четвъртък пазара”). Изобщо има най-различни и изненадващи личности, от митологично фантастични ( напр. музата на музиката Пулп Дива) до исторични като Сталин, дори Илон Мъск, който закъсва в Столипиново (в квартал „Изгрев”, а не мястото със сто липи).

Според изискванията на пътеводителния жанр не може това комикс издание да се причисли към пътешествията. И с право на корицата е отбелязано „Фантазия”, препратка към илюзии, анимационна лента, Бостън, "капричиото" като известен подвид в пейзажа и пр.

Нели Бистрашка в интервю с Антон Стайков на 24.04.2018 споделя със загриженост общественото желание и в Пловдив да се реализира комикс проект, особено по случай „Пловдив ЕСК 2019”:


Нели Бистрашка: Ще бъдем щастливи в Пловдив да сме домакини на инициатива като „Комикс Салон”- Българската следа, по повод Пловдив ЕСК 2019?

Антон Стайков: За сега нямам какво друго да кажа. Комиксът е изкуство на младежта, нови фестивали на младите, има нови стилове – на графичната новела, на една по-друга форма. Ние с приятелите от „Проекта Дъга” в СБХ имаме секция „комикс”. Имаме три големи изложби, едната от които международна с каталози...”.


Изглежда думите на господин Стайков се сбъднаха и в Пловдив се реализира комикс сборник от новели, нещо като поредица от дипломни работи.

Настоящият пътеводител има художествен вид и забележително сполучливи моменти. Аз не познавам авторите, но ако те са пловдивчани, съм впечатлен от работата им и съжаляваме от комикс дружество „Диаскоп”, че досега не сме се срещали. Друг е въпросът дали този пътеводител ще е разбираем и полезен на туристите - поради използването „езика на майничките” (това стеснява кръга на аудиторията). За такъв сборник по мой поглед липсва в настоящия пътеводител въведение към седемте истории, както и завършването им. Евентуалното обещано продължение не може да оправдае липсата на въведение или завършек на различните новели.

Като казвам, че не познавам авторите на изданието, имам предвид, че ми е трудно да систематизирам техния труд в пловдивската комикс следа, защото не съм сигурен за корените на тяхното вдъхновение. Има едни факти, които не съм споменал в комикс таблото на град Пловдив. Двама пловдивски автори (Царство им небесно) – Ицко Мазнев и Колю Карамфилов. Бяхме в приятелски отношение още от деца, често пътищата ни се допираха и в различни социални кръгове, имахме и общи познати. И двамата (малко по-малки от мен) даровити и знаещи, обичаха и работиха в областта на приложната графика. С Ицко сме разменяли списания “ Pif ”, особено пристрастен беше към епизодите с Рахан. И преди години (мисля, че беше 2008) дочух, че в заведението „Найлона”, все още разказвал наизуст реплики от комиксите на Рахан. В началото на 90-те ми подари едно списание с комикси „Рикс”, съдържащо и негова творба. Списанието е от епизоди на няколко автора, на гърба на изданието има тяхна обща снимка - така, както се снимат  депутатите пред Народното събрание. Казах му: „Ицо, какви са тези абсолвенти на корицата отзад?” Разбрах, че току що са завършили специалното художествено училище.

Колю Карамфилов нямаше склонност да рисува комикси, макар че двамата изработвахме корици за издателство „Христо Г.Данов”. Казвах му: „Коле, ти ги ядеш тези графики, ама живописта...”, а той да не остане по назад отвърна: „Аз в сценкадъра все ги питах за цветовете и те ми ги разбъркваха”, но аз пак го закачих: „Важното е да можеш да го чувстваш, да го правиш, знаеш ли, че много художници преди да се научат да бъркат боите, научават чашката...” После се смяхме на мисли на Майстора за картина на някой си, в която имало настроение. Майстора казва: То и пияният има настроение, ама нищо не може да каже, такива ни бяха разговорите. Когато Колю видя изложени в Общата годишна изложба на СБХ моите комикси за сп.„Чуден свят”, каза: „Трябва да си професионалист, за да правиш такива работи”. Колю имаше влечение към мистика и мохабети. През онова време на социализма на комиксите се гледаше като на халтура. Аз му отговорих: ”Знаеш ли, че плащат на кадър - хоп 20 лв, след малко още 20..., но и за да караш автобус или камион се изисква по-висока категория от на автомобил”. След няколко години, ми носи „Тримонциум” (вестниче, орган на празника на Стария град), смее се казвайки: ”А бе ти беше прав, знаеш ли какви големи камиони за шоу има...”. Той направил серия рисунки, написал увеселителни „Рецепта” и „Обръщение” и  участва в редакционния екип. И книга направиха, мисля, че с Добромир Тонев. В това издание "Тримонциум"е публикуван „Тълковен речник, на езика на майничките, сиреч на майчиния език на кореняка пловдивчанин”. Продукт на остроумие и настроение, изданието е с чувство за хумор, демонстрира умения да се измислят сполучливи сравнения и шеговити прозвища. Авторите са с изобретателен ум, находчиво изказват мислите си, украсени с шега, закачка или безобидно предизвикателство - т.е. от страниците се изсипват чешити, майтапи-ориенталското чувство за хумор у българина, безобидни постъпки, думи или изрази, които  разсмиват и развеселяват. Измислени случки, някакви небивалици характеризират личност, социален слой, епоха. Главни редактори на „Тримонциум” са били и Здравко Попов, Красимир Обретенов, Валентин Георгиев, Живко Желев.

При техниката на остроумието основна роля играят сгъстяването (съкращението), изместването и безсмислицата, както е и при съня - т.е. чрез двусмислици. Игрословици (играта на думи) и езикови трикове са зародишът на остроумието. Читателят възприема две противоречащи си идеи за кратко време наужким, именно чрез игровата логика.

Ето защо избрах английския вариант на "Plovdiv guide" - защото преводимостта зависи от езикови фактори, които често са причина за непреводимост. Както и  някои културни ограничения също превръщат преводите в неразбираеми и неприемливи. Остроумието и хумора в различните езици е структурирано по различен начин, макар да се забелязват съвпадения и паралели.

Преводът е причислим към експресивния тип и формата играе съществена роля. Необходим е подбор на възможното за превод на даден език. Освен табуирани зони за определени теми, които да не засягат националната идентичност на страната на чиито език се превежда,  за съжаление често и някои мотиви остават неразбираеми като езиков превод и като интеркултурна комуникация. Ето защо трябва да се избират само такива мотиви, които да са преводими за даден език.

Паралелизми на равнище дума и изречение се проявяват в четири типа,  обикновено в сентенции и каламбури. Това са предимно комични метафори и алюзии, абсурдни с известна склонност към сюрреализма или странни асоциации. Двусмислицата е двойно разбиране, смесица от подвеждане и истина в едно единствено изказване. Групата сюрреалистични безсмислици почива върху контраст, конфликт с реалността и логиката. Отразява абсурдната реалност, в която живеем. Тази група, към която спада и  настоящият комикс сборник "Plovdiv guide" е относително преводима – преводът съвпада отчасти, a изразите са валидни само за отделни групи в рамките на културната общност. Абсурдните комикси не са сред популярните между европейските народи, те са американски продукт.

Новоизлезлият комикс сборник от новели ни препраща към редица образци от историята на българския комикс, тези, които са класифицирани между групите от каламбура до пародията. Каламбурът е игра на думи, словосъчетание, при което на базата на алюзии и думи със звуково сходство, но различно значение, се постига комичен ефект, комична двусмислица. Той е ранен стадий на хумористичното съзнание. Открива шегата с разделянето на думите от нещата. Каламбурът не отговаря на никаква вътрешна структурна необходимост, той не възниква от наблюдение, нито от съждение. С похвата на чистата композиция, чрез преповтаряне на пластически метафори се реализира ироничен каламбур. Той е неизбежен спътник при похватите които боравят с метафора и катахреза.

Имаме прекрасни български комикси-игрословици от рода на имена или с типографски грешки, от които се получават двусмислици. Но задължително в подобни творби присъстват хумористичните речници с обяснения.

Катахрезата избира известна дума,  за да означи посредством нея нов обект или явление, от два различни предмета, свойства, да конструира ново трето – фантазия, паралелизъм на няколко групи елементи, които се повтарят отново и отново. Т.е. чрез една и съща пластическа идея (мотив) в различни тълкувания и в различни аспекти се постига композиционно единство, често безидейно или безсмислено, което прави ниско равнището му.

Катахрезата произвежда комично впечатление на логическа несъвместимост между съединените образни изрази. Докато пластическата метафора напротив - съдържа в себе си резултат от правдиво оптическо съждение, синтезира от съпоставяне на елементи с еднакви белези. Пластическите метафори, т.е. лирическите илюзии нямат за цел да измамват. Буквалността на метафората е средство на смешното, а на катахрезата на зловещото, непонятното, т.е. от областта на кошмарните нощни видения в сюрреализма.

По-високо стъпало, по-интелектуална игра и по-модерна е пародията, заради ироничното изображение с ясен втори план. Но този жанр предполага известен социален и културен инегритет у публиката (дали тя е готова да приеме като самостойни художествени факти пародиите) и способност за иронично и дистанционирано самовглеждане.

В българското комикс изкуство близки жанрове са: духовитост, остроумие, виц, анекдот, хрумване, игрословица, афоризъм, гатанка, басня, пародия. Ето това са корените на "Plovdiv guide".

Анекдотът се доближава до историческата легенда, докато вицът няма претенция за историчност, макар напр. в политическия да се появяват исторически личности от най-нова история. При вица  акцентът се поставя върху случката, но не казва нищо за конкретната личност. Анекдотът е кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. В нашето комикс изкуство повечето от анекдотите са групирани около името на Хитър Петър. Срещат се и други анекдотични приказки за хитреци и весели приказки, продукти на големите индустриални градове.

При всички тези творби се забелязва задължително: кратка експозиция, която привлича вниманието и чрез която се въвеждат персонажите (с тяхната социална позиция), посочва се и мястото на действие, създаващ хоризонт на очакване. Разбира се поантата често опровергава това очаквано чрез изненада, която постига комичност. Интересно е напр. оправданието в комикса за Хитър Петър, който "Диаскоп" публикува сред настоящите илюстрации: "Патица с един крак".

Появата на комикс новелите в „Plovdiv guide” повдигат редица неразрешени проблеми в българската комикс теория. Най-важният въпрос е „Метафората в комикс произведението”. Темата бе поставена в статията „Последно за комикса”, публикувана през зимата на 1989 г. в „Пловдивски университетски вестник” под редакцията на Емил Стоянов: „При монтирането на съседни кадри графичната линия, посредством очертанията си, води до аглутинация която всъщност е своеобразна и нова метафора. Изучавайки картините на Хуан Гри и кубизма, аз се опитвам да разработя този похват, който все още е случайно явление в комикса...”. Има още едно изследване по тази тема в „Диаскоп”, в който се разглеждаше въвеждането в композицията на кадъра картина, която прави смисъла на сцената прозрачен за зрителя.

Ще завърша прегледа на „Plovdiv guide”, за да оставя възможност авторите да се изкажат за своята работа по време на тяхната изложба. От пловдивското комикс дружество „Диаскоп” им пожелаваме успехи на настоящето издание и изложба, и нови творчески върхове!

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.