Анте Томич: "Какво е мъж без мустаци"

ВТОРА ГЛАВА

в която покрай играта на бришкола¹ и трешета се разглежда етичната дилема редно ли е да си поръчаш пиене, ако знаеш, че няма да го платиш, а междувременно научаваме за разпътната младост на тукашния свещеник

„Три тройки, липсва тройка купа“ – обяви Ико и Милан надникна тревожно в тефтера, в който Юрица, средният син на Брицо, старателно записваше точките. „Нека се учи детето“, заяви Брицо с надеждата, че пресмятането на тройки и аса би могло да спаси тринадесетгодишния му син от вероятната двойка по математика. И Юрица мълчеше и записваше, ръфаше върха на химикалката и докато отпиваше от мириндата, си мислеше, че наистина не си струва да безпокои болния си от диабет баща с новината, че освен цафарата по математика същата оценка се мъдри и в графата по хърватски, биология, физика, химия, вероучение, музика и трудово, тъй че в крайна сметка щеше да се наложи да повтаря класа. Ако някой преди това случайно не подпалеше училището. Та Милан, след като надникна тревожно в тефтера, в който Юрица изписваше грозни, разкривени числа, стигна до извода, че противниците им вече имат тридесет и седем точки и не им достигат още само четири, за да приключат играта.

- Как ви идват тия карти – завайка се горчиво.

- Калитари – процеди партньорът му Мате, по прякор Черния.

В гостилницата имаше малко посетители. Освен картоиграчите там бе само Мича, който дремеше на стола, подпрял глава на стената, и се усмихваше в съня си на блондинката от омазания календар отсреща. Преди това дълго я бе съзерцавал как, коленичила покорно в плитчините, му подава усмихнато чаша, а после заспа и русокосата от календара оживя, взе да му предлага коняк след коняк, като на конвейр.Това, слава Богу, е само сън и пияницата не се пита каква е тази магия, ами просто се усмихва блажено и лочи жадно като добиче, а алкохолът се стича по брадата и покапва по ризата му. Усмихва се насън и показва останките от зъби на горната челюст, черни като овъглено землище.

„Мича“, ревна в същия миг Черния и нисичкият дебел мъж примлясна недоволно и се събуди, като примигна със залепнали клепачи. Картоиграчите се разсмяха. Това беше втората им игра на трешета. Милан и Черния спечелиха първата, а после на бришкула Иво и Брицо изравниха. Третата трябваше да освободи победителите – които след края на картоиграческия сблъсък щяха да станат ухилени от масата, да протегнат доволни крайници, изтръпнали от дългото седене, и да подиграват победените - от плащането на тлъстата сметка при гостилничаря Маркан.

„Метнал бомба на улицата, по която в този момент минавал градски автобус тип хармоника – обади се от бара Маркал, който междувременно четеше със сладострастен потрес черната хроника. – В ужасната експлозия шестима от пътниците били леко ранени, а лекарите още се борят за живота на други двама. Половин час след престъплението извършителят се предал сам в Трето полицейско управление. Става дума за С. Б. (44 г.), стругар от Шибеник. На въпроса, защо е хвърлил бомбата, С. Б. отговорил, че не знае какво му станало, че е искрено озадачен от постъпката си и че с всички сили ще се старае да не се повтаря.“

- Маркане, дай още един прилеп[3] – прекъсна го неочаквано Ико.

- Света Дево, колко можеш да излочиш – отбеляза недоволно Черния.

- Исусе, ожаднях.

- Щях да те видя дали си жаден, ако аз бях обявил три тройки.

- Я върви на майната си!

- Ти върви в три пички майни!

„В. К., двадесет и пет годишна, регистрирана за наркотична зависимост, беше намерена вчера сутринта припаднала в тоалетната на дискотека „Папагал“. Предполага се, че още предната вечер девойката сама си е била дозата хероин, след което е изгубила съзнание с гумената тръбичка, пристегната над лакътя. Тъй като работещите в дискотеката не проверили санитарните помещения след затварянето на обекта, припадналата наркоманка била намерена едва на другия ден от чистачката Зденка М. (48 г.), пристигнала както обикновено в десет часа сутринта. Следователно били изминали седем, осем или дори повече часове, откакто В. К. е в безсъзнание. Дежурният хирургически екип нямаше друг изход освен да ампутира ръката, останала толкова дълго без приток на кръв.“

- Маркане, я дай и на мене още една бяла беванда – обърна се към отсъстващия духом съдържател и Брицо.

- Нанайци, не му давай нищо – разгорещи се Черния. – Кво се наливаш, бе, мамицата ти, партията вече свърши.

- Как ще е свършила, кат още играем. Дорде играем, може да се поръчва, туй са правилата.

- Ами ти, брайно, си пий, ама мен не ме търси да ти плащам.

- Е, бога ми, ще плащаш!

- Е, бога ми, няма!

- Е, бога ми, ще плащаш!

- Е, бога ми, няма!

„Вчера в Общинския съд в Сплит започна съдебен процес срещу К. Р. (34 г.) по прякор Художника. В обвинението се казва, че е фалшифицирал лични карти, паспорти, дипломи и свидетелства за инвалидност и по този начин се е обогатявал незаконно. Делото беше прекратено поради невъзможност да се идентифицира обвиняемия. На въпроса на съдията „Вие ли сте К. Р., квалифициран сервитьор от Сплит?“, обвиняемият отговори: „Не, аз съм К. Р., доктор на икономическите науки, кардиолог, дипломиран скулптор, Сплитско-Макарски архиепископ, академик и председател на Катедрата по литература към Хърватската академия на науките и изкуствата, както и почетен доктор на Мичиганския университет, но ми иззеха всички документи“. Делото ще продължи, след като Върховният съд на Република Хърватия, към който е направено допитване, се произнесе по случая.“

- Щом не щеш да плащаш, повече няма да играя – отсече Брицо и захвърли картите.

- Щом няма да играеш, значи партията е наша – рече лукаво Черния.

- Как ще е ваша, мамицата ти кьопава, като на нас ни трябват само четири точки да изкараме играта, пък на вас не ви достигат цели девет.

- Ами тогаз вземай картите и продължавай. Ник’во спиране, дорде не направиш четирсе и една.

- Да ми ядеш кура! – направи Брицо жест с ръка към Черния. – Няма да играя, дорде не ми се сервира на масата бялата беванда, дето я поръчах.

- Че кой ти пречи да поръчваш? Поръчвай и две, ако щеш, само че аз няма да плащам.

- Е, бога ми, ще плащаш!

- Е, бога ми, няма!

- Е, бога ми, ще плащаш!

- Е, бога ми, няма!

„З. Л. (63 г.), пенсиониран полицай от Нашице, срещу когото беше повдигнато обвинение, че по коварен и жесток начин е причинил смъртта на своя съсед и кум Д. Р. (71 г.), като по време на буря го приковал с белезници към гръмоотвода, беше освободен в сряда от Околийския съд в Осиек поради липса на доказателства. Според показанията на някои свидетели З. Л. по време на смъртта на нещастния Д. Р. бил в бюфета на гарата във Винковци и гледал футболен мач, според други – бил в Нущар за имения ден на брат си, а един от свидетелите твърди, че З. Л. хем гледал мача във Винковци, хем пил порто в Нущар за здраве и дълъг живот на брат си Стийепан.“

Картоиграчите мрачно мълчат, само на крачка от кръвопролитие като онези, на каквито се наслаждава Маркан. Черния потропва нервно с крак по пода, а Милан се хили предизвикателно и пуши, като упорито издухва дима под носа на Ико. Знае гадът колко мъчителен е отказът на Ико от тютюна. Брицо пък е сграбчил чашата и ужким я разглежда, претегля и преценява, а всъщност едва се сдържа да не я запрати по главата на Черния, докато Ико е затворил очи и диша дълбоко и шумно, с изпънати рамене. Концентрира се, както бе видял в един филм с Брус Лий. И тъкмо когато без да отваря очи захвана да раздвижва мускулите на врата си и да извива глава настрани като гущер, от другия край на гостилницата спасително се обади Мича:

• И тъъъъй, нашият дон Стипан е излекуван алкохолик.

Бум! Да се беше пропукала бетонната плоча над главите им и на масата пред тях да се беше стоварила Кармела, парализираната майка на Маркан, сто и четиридесет килограмова старица, която вече седем години не беше мръдвала от креслото си, картоиграчите нямаше толкова да се шашнат. Мрачните и оловни облаци на предстоящото меле, които се кълбяха под покрива на „Беванда“, бяха разпръснати от вятъра на ужасната новина, че дон Стипан е… Ама какви ги дрънка тоя пияндур Мича, откъде пък ще знае?!

- Дон Стипан? – смутолеви Ико. – Излекуван алкохолик?!

- Бога ми, дон Стипан – потвърди Мича.

- И кой ти каза?

- Кой ми каза ли? Хората, че кой друг – увърта хитро пияницата.

- Айде, Мича, спри с тия дивотии – пресича го ядно Брицо. – Не стига, че ти самият си лайно, ами гледаш и другите да окаляш. Твойта кожа, ей сега ще ти тегля един ритник…

- Кво си се развикал, бе? – сряза го Черния. – Що плашиш човека, я го остави да говори… Айде, Мича, разправяй кой ти каза туй за дон Стипан?

Мича мълчи, вперил обидено поглед пред себе си.

- Мича, ще те обадя на майка ти, че продаде и изпи моторната пила, дето ти я донесе баща ти от Германия – заплаши го Черния.

- Че на кого пък е продал моторна пила? – зачуди се Ико.

- Туй не е важно – отвърна Черния. – Ще си мълчим кротичко за нея, пък той ще ни разправи от кого научи туй за дон Стипан. Нали, Мича? Айде, загукай ми, гълъбче. Кой ти прошепна клюката?

„В сряда рано сутринта, след деветдневно криене в горите на Папук[4] – обади се откъм бара Маркан – на органите на реда доброволно се предаде Дж. Б. (56 г.), учител по биология от Славонска Пожега. Съществуват основателни съмнения, че с книгата си „Чудният свят на гъбите“ Дж. Б. косвено е отговорен за смъртта на двама души, както и за все още нестабилното състояние на тринадесет други, завършили с тежки психични разстройства в психиатричните клиники на родината.“

Мича помълча обидено още известно време, а след това се прокашля и заразказва.

Дон Стипан, високият и слаб тридесет и пет годишен свещеник, който преди малко повече от половин година дойде на служба в Смилево и веднага плени мъжете с плана си за ремонт на църквата, а жените – с гарвановочерната си коса, бели зъби и мургаво лице, на което светеха две прекрасни сини очи, допреди няколко години служел в една богата енория край Син. И там бил обичан както тук: заел се с издаването на епархийски вестник, ремонтирал параклисчето в някакво забутано селце, организирал женски църковен хор и дори спасил една старица, повалена от инфаркт, като я откарал с колата си в болницата. Същия ден шофьорът на здравния център бил изфирясал някъде, според слуховете карал с линейката цимент за къщата на шурея си.

По това време попът пиел доста, но не можело да се каже, че хората му връзват кусур, поне не и в енорията, където служел. Нещо повече, енориашите се възхищавали на ловкостта, с която се справял със сензора, монтиран до кормилото на неговото „Рено 19“, като покривал с лейкопласт дяволската машинка, предназначена да блокира автомобила, щом усети вонята на алкохол в дъха на шофьора. Със сърца, изпълнени с благост и задоволство, селяните гледали своя пастир как сяда в колата, подава глава през прозореца и докато пали двигателя, се провиква радостно: „Видяхте ли как надхитрих французина!?“.

На Свети Мартин[5] много от тях подарявали на свещеника дамаджани с младо вино и дори се напивали заедно. И не казвали за него „добър е, ама пие“, а „пие, ама е добър“ и си затваряли очите, когато изповядвал или причестявал пиян, когато пиян помазвал новородените със свещено миро, благославял пиян домовете им – особено онези, по-отдалечените, – защото това никога не пречело на работата му. Дори когато пиел до четири сутринта, не забравял два часа по-късно да отслужи литургия, поръчана за душата на някой покойник. Вярно, жените на първите редове се принуждавали да вадят кърпички и да ги слагат на устата си заради алкохолния му дъх, ама дори и те не му придиряли.

И тъй, селото си живееше весело със своя млад, предприемчив и – „Боже мой, какво пък толкоз!“ – алкохолизиран свещеник, до една злополучна неделя. Цялата предишна нощ дон Стипан беше пил с наборниците, които същата сутрин заминаваха в казармата и които го бяха поканили да ги благослови. На литургията едва се държеше на крака. Беше страшно да го гледа човек: блъскаше се в министрантите, оплиташе се в стихара си и по време на проповедта тихичко хълцукаше. Скрит зад колоната, клисарят бе захапал в отчаянието си излизаната си калимавка и не се осмеляваше да погледне свещеника. Всеки път щом поспреше и олюляващ се едва забележимо, проточеше „Тооозии“, монахинята на електрическия орган затаяваше дъх. Нещастието настъпи, когато дон Стипан изпи чашата, която му дойде в повече.

Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. Това правете колчем пиете за мой спомен – каканижеше механично свещеникът, вдигнал високо потира с кръвта на Спасителя в треперещите си ръце. След това захвана да пие, министрантите под олтара тихо подрънкваха с малките си звънчета, хората коленичиха и опряха чела в сключени за молитва ръце.

В този миг свещеникът свали потира и се загледа замислено в далечината, през отворените порти на църквата, зад които по клоните на грамадните кестени чуруликаха черни косове. Дълго гледа така. И после вместо да произнесе „Тайната на вярата“, на което сбраният народ щеше да отвърне На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим… и всичко нататък както си му е редът, дон Стипан притвори очи, цъкна с език и рече:

• Пивко! Много пивко! Май леко сладни, обаче стррррахотен букет!

После се строполи на земята и захърка с такава сила, че пламъчетата на свещите немирно заиграха.

Ясно е, че след този инцидент не можеше да остане повече в енорията и беше изпратен да се лекува на остров Раб. След това разправят, че бил за две години и половина в хърватската мисия в Германия и едва отскоро бе на служба в Смилево. Говори се, че вече не смеел дори да помирише алкохол.

Мича замълча. Брицо, Черния, Милан, Ико и Маркан се бяха втренчили ужасено в него, а едрите черни мухи бръмчаха непоносимо.

Още за Анти Томич тук