Ивет Лолова: "Правилата на лабиринта"

Ивет Лолова за книгата на Евелина Митева

"Кратки разкази за недружелюбни момичета"

Изд. "Скалино", 2019

►

Животът ни е мрежа от коридори в лабиринта на Ариадна, която върви в него, като брои галериите и следва ту левитe, ту десните разклонения. Така я е учила баба ù. Не трябва да се разсейва нито за секунда, защото ще се загуби. Лявото са чувствата, дясното – разумът. Трябва да ги редуваме, за да излезем невредими от лабиринта.

Книгата на Евелина Митева „Кратки разкази за недружелюбни момичета“ започва с историята на Ариадна и свършва с една друга нишка – пъпната връв на бебе в корема на майка му. Като че ли всички ние, човеците, сме привързани с този тънко изпреден конец на любовта към утробата на Вселената-майка. В коридорите на живота (в разказите) нишката приема различни форми: омайна мелодия, спокойно течаща река, неизменният ред на дните на седмицата, а понякога дори прилича на пожарникарския маркуч, който мъжете от една пожарна команда разгъват за едно учение.

Конецът невидимо се проточва от далечното митологично време, през вековете, та чак до наши дни, като „нанизва“ няколко женски съдби, всяка със своите блянове, желания, радости, тревоги, неспокойства и разочарования. Най-често нишката върви хоризонтално, но от време на време се изпречва пред краката на момичета, като ги мами да я настъпят и престъпят, за да минат отвъд познатото всекидневие, зад монотоността, която е започнала да превръща живота в скука. Някои го правят, други се колебаят и спират, но дори само пожелаването и мечтаенето за кратко им стига, за да вкусят от щастието.

Нишката се изнизва между пръстите, върви напред-назад в миналото и в днешното, вляво и вдясно. Това прескачане във времето не е линейно, а прилича на „гостуване“ в паралелни светове. То създава у читателя усещането, че героините сбъдват несбъднатите желания на тези, които са или по-свенливи и нерешителни, или са по-рационални, или обстоятелствата в живота им пречат да реализират бляновете си. Еманципираните момичета имат пълната подкрепа на мъжете в историите. В тези разкази няма добри и лоши герои. Всичко е както трябва да бъде. Всичко се развива правилно.

Героините на Евелина Митева са тревожни и неспокойни. Те привидно харесват живота си, подреден и предвидим, но все нещо не им достига. Уютният им дом прелива от детски смях, аромати на вкусни ястия и пивки вина, имат любящи съпрузи и добри приятели. Имат любов, но искат още любов; имат щастие, но искат още щастие. Женските им тела все още не са загубили сетива за чуждите мъжки погледи.

Понякога любопитството им или съдбата ги кара да прескочат нишката, за да последват зова на сърцето си, да забравят да броят коридорите и галериите отдясно и отляво в лабиринта. Тогава момичета стават недружелюбни, опълчват се на установения ред, на баналното. Осмеляват се да поискат нещо различно, да създадат нова реалност в търсене на някакво друго удовлетворение. Обаче, за да напуснат монотонността, трябва да излязат от ритъма – като сърце, което получава аритмия. Само с криза могат да сложат точка на познатото, с риск да се окажат за известно време в безвремието, докато отново стъпят здраво на краката си и не нарисуват нова „композиционна рамка“ на живота си (по думите на една от героините). И отново понякога, насред щастието и рутината, пред краката им се отваря бездна, за която говори друга героиня от книгата. На помощ пак идва нишката, която ги връща в подредената и сигурна реалност. И пак всичко е както трябва да бъде. Всичко се развива правилно.

Продължавайте да вървите напред, мили недружелюбни момичета! Само никога не изпускайте нишката от ръцете си!

• Фото: Изд. Скалино, 2019

Още по темата в "Диаскоп":

Евелина Митева: "По едно и също време"

"Тъгата на една империя" - "Двор на спокойствието"

© Христина Мирчева