по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Списание "Детски живот" - магистралната линия на развитие за пловдивските комикси"

15.05.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

Постановление N 2 от „Етичен кодекс на комикс изкуството” задължава: „Не е желателна прекомерната употреба на сленг и жаргонни изрази за сметка на добрата граматика” (в-к „Стандарт”, 24 декември 2009 г.)

Ъндърграунд комиксите водят борба против „ограниченията” от Комикс Кодекса и техният протест се изразява в обратното на постановленията. В хода на този процес се отхвърля и се предава на забрава „остарелите” естетически норми на комикс изкуството. Разбира се, традицията не прекъсва своето развитие, но приема други своеобразни форми проявяващи се в периферни краища като гета или други бедни райони. Формира се нов моден вятър, определящ в своето време пътя за развитие, но само на определена обществена прослойка.

В местната художествена ситуация нарушаването на „Етичния комикс кодекс” разделя авторите в различни категории. При липсата на подходяща културна опозиция, традицията и свързаната с нея култура безвъзвратно губят своята почва в обществото. В очите на новото поколение традицията започва да придобива смисъл на консерватизъм и ограниченост. Такова съществено изменение в структурата на културното развитие се свързва с криза или разлагане на държавата.

Фокусирането към сленга, ругатните и други „ъндърграунд изразни средства” едва ли са пътя към широките обществени кръгове.

Не може да се отрече обаче, че взаимопреплитането на различните комикс тенденции обогатяват по някакъв начин художествения език. Но с появата на нови стилови направления възникват и новите художествени проблеми. Кой ще ги разреши, кой ще плаща – този който е по средата ли? Проблемът е, че противоречието между традиционните схеми и внедряването в тях на новаторство (в отношение на формите) не може да получи разрешаване без отстраняване на базовите основи. Защото встъпва нова фаза на развитие, определяща се като качествено нов етап. Кой престижен чуждестранен специалист ще бъде впечатлен от автори без минало? Именитият художник не се ражда творчески, без знанието и изкуството, характерни за местните условия.

Краткият очерк на развоя на българското комикс изкуство от последните прояви показва разделяне не само по социален, но и по професионален признак. На Запад Катедралата изразява общността, тя е огледалото на всички граждани и форма на обществена собственост. Но тя наскоро изгоря в Париж. И сега вън от градските крепостни стени са само частните общности, които се съревновават. Ето защо съвременната общественост не е единна, а разделена. Единството на пазара не създава единство на обществото и не поражда културни институции. От нееднозначните пътища за развитие комикс културата придобива многослойна структура.

У нас в столичните кръгове комикс изкуството ни се показва като по-рафинирано, с широки възможности (организиране на международни изложби и пр.изяви), с най-високи художествени достижения и заемащо по този начин тоталитарно управление в страната.  Докато в провинцията (най-вече в Културната столица на Европа – Пловдив) комикс изкуството се показва като по-просто, проява на среден и низш интелектуален ранг. В него едновременно се съчетават различни стилови признаци: съседстват произведения от висока професионална степен с полупрофесионални, занаятчийски и дори съвсем непретенциозни наивно дилетанско кръчмарски с претенции за  висок стил. Продължава се развитие, но в друго качество от главната магистрална линия на местното комикс развитие. Не само, че не се развиват, но и не са се усвоили регионалните традиции и особености. Губи се нишката на традицията.

Що се отнася до афиширането за фолклорност, трябва да се знае, че тази култура се развива чрез консервация и бавна преработка на постиженията от миналото. От историята на българските комикси се виждат следните авторски пластове: акдемично образовани, иконописци (като зограф Георги Данчов), с анимационно образование, полупрофесионалисти, доморасли самоуки автори, но прави впечатление, че в България липсва специално комикс училище. Позицията на неизвесните комикс автори, по-точно безименните творби, не е еднозначно. Често в миналото по различни причини се ползваше псевдоним. На първо място заради политическия гнет, след това поради цензурни притеснения, както и по лични мотиви напр. за по-голяма тежест на името, скромност, неигурност, незначителна изява и пр.

Безименни са били разпространяваните политически листовки с комични, но ако е било в издание или вестник – зад авторите стоят редактори или общност, определящи лицето на изданието и насоката. Подобни издания задължително имат отбелязан адрес или фирма. Понякога издателя се дистанцира от автора, но това го прави чрез публичното си заявление в текста на изданието.

В такива случаи се сблъскваме с проблем който има отношение не само към масовата изобразителна продукция, но и към масовото народно творчество. Често пъти това са автори които нямат смелост да съобщят името си, за да не попаднат в затвора. Бдителност е необходима само в определени времена, когато откритото изразяване на симпатия към едни или антипатия към други, може скоро да се обърне против автора.

Има още една важна причина, обясняваща безименните комикс творби. Кои са техните създатели? Художници-професионалисти ли? Има и такива, за което се съди по степента на изпълнение в дадени студия, като Дисни или Марвел. Но повечето пъти това не са автори чиито имена ще останат за поколенията. Други рисувачи напр. в някои ъндърграунд комикси, анонимни графити или народни сувенири, автори са или самия народ, или народни майстори вдъхновени към творчество от определена обществена вълна. Но това са предимно неумели рисунки, небрежно оцветени, задължително с правописни грешки в текста и груби гротески. Тези елементи образуват  народния комикс. За народния рисувач не съществуват проблемите на художествения професионализъм. За него е по-важно да се изкаже за това кое го безпокои, да отвори очите на хората, да призове към усмиване за нередност, да изпрати към другите дори в най-примитивен вид вълнуващите го мисли. Никакво професионално честолюбие – подписа за народния майстор нищо не означава. Той е такъв като всички, той говори от лицето на масата. Може да си създаде и помощници – разни занаятчии, работници в печатни фирми, неизвестни художници и писатели, и пр. доброволци, но задължително живеещи в близост до инициативния комитет. Доброволеца просто изпраща (но по-добре да отиде на място) към издателя  свои идеи, предложения или скици. Така народа е създавал своята летопис от важните за него събития.

Преходът от неизвестни автори към  конкретни лица поставя въпроса за личността. Що е личност? Интересна е историята на понятието „личност”. С думата личност се превежда латинския термин persona, с който старите гърци и римляни означавали маската, която си поставяли актьорите в театъра за да представят някое лице. За тях персона, значи нещо външно, нещо което човек слага на себе си, което не му принадлежи, с което се явява под чуждо име, представя се за друг, а не е такъв какъвто е в действителност. Значи точно обратно на това което ние разбираме под думата персона, личност, т.е. вътрешната духовна ценност на човека. Днешното си съдържание това понятие получава постепенно. По времето на Ренесанса в Италия личности се наричат богато надарените физически и духовни хора. По-късно това аристократическо естетическо понятие загубва своя характер и се пренася върху всеки човешки индивид, като се влага нравствено съдържание. Личност е всяко същество, което носи човешки образ, защото като такова то е носител на нравствения закон и следователно и на всички човешки права. Като личност то заслужава уважение и трябва винаги да се разглежда като цел и никога само като средство. Модерното понятие за личност допълва с известен исторически и социален елемент – личност е всеки човек, но за да се прояви като личност от него се изисква обществена работа. Понятието личност предполага не отделен човешки индивид, а съвкупност от човешки индивиди, общество. „Аз” е възможно само при наличността на ”ти”. В пловдивската комикс традиция няма анонимни творби. Личността не се крие, тя носи своите отговорности или поощрения.

Една от базовите колони на пловдивската комикс традиция е списанието „Детски живот” (излизащо от 1930 до 1947). В него сътрудничат най-добрите български писатели и художници. Редактор е популярния за времето си Еньо Кювлиев (педагог, писател, учител, директор и книжар). В „Детски живот” редовно публикуват с имената си: Змей Горянин – Светлозар Димитров, Йордан Стубел, Илия Бешков и др. видни български комикс автори.Авторите не са анонимни.

По случай ЕСК Пловдив 2019 бяха подготвени табла за експозиция, показващи магистралната линия на развитие на пловдивската комикс школа. За илюстрации към настоящата статия се дават част от тях: комикса „Будаланчо” (по преразказ от редактора Е. Кювлиев) и някои по-интересни  корици на изданието от първите годишнини. Да се насладим на тези ценни пловдивски комикси, чиито редактор (учител и директор) бе принуден след затваряне на списанието през 1947 г., да си изкарва прехраната като книжар и продавач на играчки. Оттогава до днес, макар и във времена на демокрация, пред пловдивското комикс изкуство се поставят бариери или се поощряват пътища встрани от магистралното развитие.

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

 

Илюстрации: Архив на Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.