Цветелина Петрунова: "Една врата се затръшва, но много остават открехнати"

Интервю на Ивет Лолова с Цветелина Петрунова по повод дебютната ù книга "Призраци на настоящето", изд. "Скалино", 2019. 

►

„Призраци на настоящето“ („Скалино“, 2019) е дебютната книга на Цветелина Петрунова. Структурата на романа е любопитна – трите му части може да се четат в ред, избран от читателя. Корицата напълно отговоря на съдържанието: между страниците на няколко пъти ще намерите сърцето не само като метафора на живота и на любовта, но и с алюзията за оставащото и за спрялото време.

Ивет Лолова

Как се роди идеята ти за романа „Призраци на настоящето“?

Това е труден въпрос, защото текстът се роди сам и изненада донякъде и мен. Не съм следвала никаква стратегия или система на писане. Всичко само се появи от хаоса, когато беше назряло времето за един вид вселенски взрив. Вместо да измисля историята и да я напиша в хронологичен ред, конструирането на романа се случи по един много по-спонтанен и любопитен начин. Отделните епизоди се подредиха като парчета от обща четириизмерна картина, а писането на романа много напомняше на реденето на пъзел. Мога да кажа, че написването му се случи изненадващо, защото дотогава бях писала само кратки текстове.

Имат ли героите в романа ти прототипи?

Относно героите, не вярвам, че е възможно напълно да измислиш някой герой, дори това да са намеренията ти. Постепенно разпознаваш у него реални черти на съществуващи хора или присадени от теб черти, физически белези. В героите си понякога намирам черти на хора, които познавам добре и едновременно с това не познавам достатъчно. Не, героите в тази книга нямат прототипи. Сред тях е и едно сърце, което сменя собствениците си, както и оставащото и спряло време, настоящето с цялата си безмилостност и великолепие. 

Затова ли на корицата се крие сърце, замаскирано със снежинка?

Да, снежинката на корицата неслучайно е там. Снегът играе много важна символична роля в романа като валеж със способността си да трупа и заличава, и в лицето на отделните снежинки с тяхната ефимерност, неповторимост и самотно съществуване с уникалните им форми, с краткото им битуване в един летлив настоящ момент. Дизайнът на корицата е дело на Алекс Еринин, за който съм сигурна, че тепърва ще чуваме все повече. Голяма радост има в лекотата да работиш с професионалист, който знае по-добре и от теб самия какво точно искаш.

Ако трябва с две изречения да опишеш романа си на бъдещите си читатели, как би го направила?

Това е текст, който по-скоро поставя въпроси, вместо да отговаря на такива и който всеки може да чете смело, в каквато последователност си избере. Вярвам, че това е роман, в който един любопитен читател може да се порови и да потърси нещо свое, както се чете поезия. Неочаквано труден за категоризиране и обобщение текст е.

Би ли написала продължение или четвърта глава, в която героите „да срещнат“ и да изяснят отношенията си?

Доколко отношенията на героите могат да се изяснят, нямам представа, това си е тяхно решение и право, оставям се те да ме водят. Но имам усещането, че съвсем не съм излязла от историята и тя няма да ме пусне скоро, а ще ми даде да се позанимавам още с нея. Въпреки затръшнатата врата в края на първата част, мисля, че са останали много открехнати врати, зад които може да се надникне. Някои гледат към миналото, други към бъдещето.

Какви книги обичаш да четеш – като жанрове и теми?

Любими жанрове ми е трудно да определя, защото нямам представа къде сред жанровите подразделения попадат любимите ми творци. В различни етапи от живота си съм обичала различни автори, но ги е имало, разбира се, и вечните фаворити. През целия ми съзнателен живот ме е съпътствал Виан, иначе безспорно Фокнър, често отварям да прочета произволно стихотворение на Буковски, харесвам Джон Ървинг.

Пишеш ли нещо ново в момента?

Винаги пиша. Пиша, когато пътешествам, пиша кратки впечатления от деня, като летописец на разни незначителни събития съм, разсъждавам, доизмислям, летопиша. Това си е моята лична неравна и донякъде обречена борба със забравата и смъртността. Но също така съм в процес на писане на нещо по-голямо. Общувам с още „Призраци“.

Фото: Изд. Скалино. Снимката е правена специално за "Диаскоп" и не е предоставяна другаде.

© Христина Мирчева