ВЛИЯНИЕТО НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО - ЕЛИТАРНО, ИЗКУСТВО ВЪРХУ ЕЗИКА НА КОМИКСИТЕ

Втората световна война решително промени политическата карта на света и съответно неговата художествена география. Явления, имащи тогава световно значение, бяха глобалните размери на конфронтацията между силите на капитализма и социализма. В тези условия се възроди авторитетът на художествените течения от довоенните времена – експресионизмът, встъпващ като мъченик за свободното изкуство и сюрреализмът, продължаващ своята линия в нов вид ирационалистки тенденции.

В страните на соца с обширен лагер в Европа, Азия и Куба на своя собствена основа, по свои закономерности и в свои нациоанални форми се разви социалистическото изкуство, прицелващо се против капиталистическото като художествено явление.

От друга страна допирът на изкуството с научно-техническите постижения от втората половина на 20 век предизвика дълбок стрес в изкуството. Този стрес породи капитулация на изкуството пред индустриално-техническите продукти. Изкуството изгуби разбирането за собствен смисъл. Ето защо художниците се предадоха на имитация на научни познания, инженерно творчество или стилистическа козметика на промишлени продукти.

Многочислените групировки и обединения след Втората световна война се консолидираха в две крупни международни идейно-художествени движения: неореализъм и абстракционизъм.

В сравнение с романтичния порив към непостижимите тайни на мирозданието, вдъхновил основоположниците на абстракционизма, то последващото масово движение от 1940-50 те години клони към декоративност. В самите тези произведения програма за художествено въздействие не се съдържа. Т.е. абстракционизмът не е пригоден за решение на родови идейно-художествени задачи, свойствени на кавалетното изкуство, а предоставя своите емоционално-декоративни възможности за създаването на естетическа среда. Това е скромна роля на акомпанимент към изкуството на архитектурата, вторично приложен ефект. Така изкуството се превръща в нещо друго – аранжировка на интериор или част от града. Също като майсторлъка на боядисване на сгради, сервиране на маса, съставяне на букети. По този начин абстрактното изкуство прекрачва границата на изкуството към неизкуството.

Произведенията на абстракционистите могат да се възприемат като чисто декоративен мотив, безпредметна композиция, ритмика, цветова гама, фактурни ефекти, изразяващи темперамента на майстора. Тези творби предполагат емоционално-асоциативно възприятие, но зависещо от склонността и настроението на зрителя – съгласен ли е или не, да възприеме правилата на играта, предложени от абстракцията.

В следвоенния период абстракционизмът се заражда в Америка като тръгва от Европа. Американските художници импровизират широко, разпространявайки това, което е било изобретено по-рано. Своего рода „периодическа система”, чиито елементи се определили още през 1910 г. ( когато Кандински започва теоретичната си книга „За духовното в изкуството” ), а след това само запълвали празните клетки на тази система или по-точно казано – умножавали числеността на техните изотопи.

Нивелиращи под знака на универсално съвременно изкуство, безпредметното творчество включва в себе си широк спектър от тенденции, които се групират в три главни потока – видовете абстрактна живопис.

(следва)

©„Диаскоп”