НОВИ КНИГИ: Цветанка Еленкова и "Седмият жест II"

"Седмият жест II" от Цветанка Еленкова

с наградата "Дъбът на Пенчо"

Книгата „Седмият жест II” от Цветанка Еленкова получи една от важните награди за поетическото творчество „Дъбът на Пенчо” за 2019 г., присъждана от литературния критик проф. Светлозар Игов. Тя е своеобразно продължение на емблематичната „Седмият жест”, издадена през 2005 г. и отличена с множество положителни рецензии в България и в чужбина (книгата има три издания досега зад граница: от изд. Повеля, Сърбия, 2009, от изд. Шиърсмън Буукс, Англия, 2011, от изд. Терсиум Едисион, Франция, 2018).

Думи за книгата

„Прекрасната чистота на мислите на авторката се съчетава с топлината на поднасянето им в създаването на една необикновена, възвисена стихосбирка.” - (Сара Краун, сп. Поетри Ревю, Лондон)

„Да четеш тази книга от оставящи без дъх стихотворения е кинематографско преживяване. От читателя се иска да отложи временно всяка форма на знание и да остави неверието си, предавайки се пред имагинерната чувствителност на Еленкова. - (Сарада Субриън, сп. Модърн Поетри ин Транслейшънс, Оксфорд)

„В тези фрагменти е включено толкова много със съвсем малко думи. Те се родеят с лирическа красота и продължително търсене на метафизичния смисъл.” - (Иън Сийд, сп. Страйд, Корнуол)

„Тези текстове са своеобразни поетически уравнения, изтънчени мисловно-провокативни текстове за любовта, семейството, смъртта и православното християнство.” - (Джон Тейлър, сп. Абсинт, Бостън)

„Кратките истории на Цветанка Еленкова са близки до поезията и до философията. Езиково са съвършено изчистени, понякога приличат на пътепис в стихове.” - (Мича Вуичич, сп. Йелоу Каб, Белград)

„Това е поезия от небесни видения, която намира божественото в баналното, а смъртта е поставена в самото сърце на съществуването.” - (Терсиом Едисион, Франция)

Премиера

Премиерата на стихосбирката „Седмият жест II” ще се състои на 7.06.2019 г. (петък) от 18.30 ч. в Литературен клуб „Перото”, НДК.

►

ЖИВОТЪТ СПОРЕД ЕЛИТИС И МОЯТ СЪН

Постоянно някакви неща минават през нас, порастват в нас и умират, оставайки завинаги. Подобно на микроорганизмите в морето, в пръстта, а ние – тяхната банка. Постоянно минаваме, порастваме и умираме през някои неща, оставайки завинаги – тяхната памет. Просто се утаяват, утаяваме. Както кафето в дъното на чаша, както кръвта, която се съсирва, както мляко от вчера в чинията на котка. Преливане е животът – капка по капка. Зелената кръв на растенията, зелената кръв от стихотворение на Елитис, от моя сън.

ЛОС

„Страхът е като съединителя на кола – каза й веднъж – Когато е на баир и го натиснеш, тръгва назад, когато го отпуснеш, тръгва напред, но при всички случаи тръгва.” „Страхът е – каза й –като съединителя на кола. Не може да върви без него, но и с него спира.” Амбриаж страхът, пращи и стърже подобно стара пушка, когато я пълниш, подобно кандило, преди да изгасне, и дим след това. Изгорели газове. „Но къде остана вярата?” – попита го. „Вярата – рече й – е лостът. Лос-тът лос сол.”

Цветанка Еленкова

Още фрагменти от "Седмият жест II" прочетете в "Диаскоп"

Цветанка Еленкова в "Диаскоп":

Цветанка Еленкова: "Той е тук и ме пази" - "Седмият жест II"

Цветанка Еленкова: "Проби. Водопади. Посоки" - "Увеличение четиридесет" 

Цветанка Еленкова: "Поезията е колкото откровеност, толкова и откровение" - интервю