Из родните архиви: Интервю с Райко Алексиев отпреди създаването на "Щурец"

Материали за история на българските комикси

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

►

Райко Алексиев пояснява до заглавието на своето издание „Щурец” – „Бюлетин за времето, политиката и разни природни, народни и международни явления”.

На всички степени на своето развитие народите повече или по-малко общуват помежду си и разменят придобивките на своята духовна и материална култура. Днес има стремеж националните граници да се разрушават, за да се създаде глобално единство – единство във валута, единство в икономическия живот, в политиката, в науката.

Културните и икономическите връзки поставят в зависимо положение едни народи от други и същевременно създават благоприятни условия за взаимодействия, за образуване на един фонд от думи, които имат международна употреба. Разглеждайки „Щурец”, правят впечатления интернационалните лексически елементи като: „политическа борса”,”третият интернационал”, „банкерски тръст”, „плутократ”, „нота до българското правителство”, „монопол”, „перспектива”, „имунитет”, „фатална криза”, „митинг”, „спекулация”, "куриозен", „катастрофа”, „амбиция” „реформа”, „фалимент”, „бюджет”, „тарифа”,”парламент” и т.н., които заемат важно място без да намаляват или стесняват народностния характер на езика.

Такива лексически заемки на чуждестранни думи са прониквали в езика ни по различни пътища, но главно чрез преводи на книги, политически и информационен печат. Обикновено нещо е било в практиката на нашите редактори (в началото на родната ни журналистика), да препечатват преведена статия от чужд вестник или списание, ако в момента съдържанието е актуално и интересно. Понякога са се задоволявали само с дълги цитати. Всичко това се налагало по две причини: 1) да се даде по-авторитетно изяснение на важен политически въпрос; 2) да се избегне евентуална цензура.

Интересното е обаче при Райко Алексиев, че интернационалните лексически заемки не са навлизания като в началото на нашата журналистика. Но освен че обогатяват общия речников състав, те се явяват ядро за унификация. Нека си припомним неговата творба със заглавие „Политическа хиромантия” от първата карикатурна изложба у нас.

Този принос на Райко Алексиев е важно българско наследство за комикс авторите ни в епоха на световен пазар, който придава глобален облик на производството и консумацията на всички страни. Защото вече на мястото на локалното и национално самозадоволяване и затвореност идва всестранната съобщителна система, всестранната зависимост на нациите една от друга. И каквото става в материалното производство, същото става и в културната сфера – произведенията на отделните нации стават общо достояние. Така националната едностранчивост и ограниченост става все повече и повече невъзможна и многото национални и локални литератури, комикси и пр. ще образуват една световна.

Какви групи могат да образуват интернационалните заемки у Райко Алексиев? Решаването на този проблем ще е принос към глобализирането на българските комикси. По мой поглед върху „Щурец” забелязвам: теми от обществено политическия живот; от изкуството (напр. портрета на оперната артистка Спиридонова, която се споменава в приложеното интервю) или рубриката "из програмите на кината" и др., от военното дело, от просветата и пр. Необходимо е задълбочено проучване в тази насока.

Автор: Георги Чепилев

С цел събиране на материали за Райко Алексиев (автор и на комикси), редакцията на „Диаскоп” представя на читателите „При Райко Алексиев” от Бурян, публикация отпреди появата на "Щурец".

Нашето приложение:

При Райко Алексиев... А бих могъл да кажа и при Фра Дявола, Щурец, Фери Бачи и при всички сътрудници на веселата страница на вестник „Зора”.

Нека ми прости любезният Райко Алексиев, ако издавам професионалната му тайна. Пък и не знам дали съм прав: може би се лъжа. Но все пак ми се струва, че всички „автори” във веселата страница на „Зора” са... Райко Алексиев.

Алексиев познавам като карикатурист от списание „Аз знам всичко”, което излизаше през войната. Там печаташе едни великолепни карикатурни серии – което даде повод на сестра ми да ме прати при тоя талантлив карикатурист с молба да и нарисува някои модели за ръкоделие...

Помня как тогава Райко се усмихваше. Оттогава има много години. Същият е и сега. А и преди двадесет години е бил същият: съдя по портрета му над дивана. Щастлив човек.

- Даскал бях – казва художникът, като ми показва портрета. Къде са тия години!

Ба, аз мисля, че и сега Райко не може да се оплаче. Пък кой знае! Негова работа!

Седя, прочее, на турския диван с хубави ориенталски и български килимчета, гаванки, чорапи, възглавници и пр. пр. и правя инвентар.

Печка като ония по карикатурите – кюнците минават през стаята.

Лампа, виснала на един шнур – десет метра ако кажа, няма да преувелича.

Аптека с лекарства – виж, тук може би преувеличавам и с разхладителни и разгорещителни билки за първа помощ.

Излишно е, мисля, да споменавам за четките, палитрата и боите.

Още: параван, миндерлък, библиотека, писалище – нали казах – Райко Алексиев е колкото художник, толкова и писател; угарки; ако се не лъжа – няколко чашки различни размери; списания, вестници, портрети, спомени – и на първо място, разбира се картини, картини, картини – една до друга, една под друга, една връз друга.

И всичко това разположено на първия етаж, смятано от горе надолу, разбира се. И понеже зданието, кооперативно при това, се намира на най-високата част на София (при Александър Невски) в гладно време художникът би могъл да разработи една климатическа станция.

Хубаво правя, че се занимавам с наблюдения, вместо да приказвам.

В момента художникът е зает с рисуване на една артистка от Операта (Спиридонова), та и да иска да отговаря, няма да може, защото през всичкото време си тананика.

Артистката пита дали може да види докъде е стигнала работата.

Художникът не е съгласен.

- На жена неготов портрет и неготова рокля не се показват.

Щом сам си прекъсна тананикането, мога и аз да го заговоря.

- Знам, Райко, че си бил редактор на „Българан”, „Барабан”, „Людокос” и др., но първата ти карикатура къде е била печатана, спомняш ли си?

- Във „Въртокъщник” през 1908 година (какъв кураж да спомене годината). Но бях ученик още – бърза да добави художникът. Изпратих я по пощата. Отговориха ми, че мога да пращам. Зарадвах се много. Ей, че хубава уста направих!

- Каква уста?!

- На модела говоря.

- Какъв беше сюжетът на тая първа карикатура?

- Нещо около Независимостта.

- По-рано не си ли рисувал?

- Като ученик още минавах за рисувач. Даже пострадах за изкуството си. Подигни си малко брадичката. Изключиха ме защото...

- Пардон, защо да си подигам брадичката?

- На модела казах; та, изключиха ме, защото взех, че окарикатурих директора на гимназията.

Отначало бърше, но като тръгне веднъж работата, не спира. Миг след миг платното се одухотворява – аз го смятам вече за готово, но художникът още не е доволен. Сега почва „гарнирането”.

Ровя се в картините и книгите му. Намирам стари работи. Посочвам ги.

- Като намеря някоя стара, захвърлена работа от ученическите ми години, става ми драго, казва Алексиев – спомням си условията, обстановката, гладорията, при която съм рисувал.

Тоя път на модела е разрешено да хвърли поглед към платното. Артистката е възхитена. Оплаква се, че един карикатурист я изкарал плашило.

- Карикатурата не значи да загрозиш някого – пояснява художникът. – И при нея, както при сериозната живопис, трябва да подчертаеш характерните черти, само че по друг път.

Говорим за обстановката.

Много обичам тия наши български произведения. Не харесвам само дето ги взимат и прилагат в практическа употреба. Те са си нагодени за старата българска обстановка. Новата мебел изисква и нова линия. За жалост малцина разбират това. Още по-малко са ония, които намират истинска ценност в тия шевици и др. такива. Те търсят само куриозност.

Говорим за политическата карикатура и политическия хумор.

- В момента, когато са актуални, те могат да произведат по-голям ефект и от най-силната уводна статия. Лошото е само, че скоро им минава славата.

През войната една карикатура на Гулбрансон предизвика сензация. Беше нарисувал Едуард Грей застанал в поза на решителност и беше поставил в устата му думите: „Ние ще се бием до последна капка руска кръв”. Сега, когато всичко мина-замина, тая карикаура вече не представлява такава стойност. Друга е битовата карикатура.

Вече се стъмва, а художникът не иска да прекъсне започнатата работа. Слага боя след боя, тананика и цял кипи от работа.

Но всичко има край, та и платното вече е готово. Остава да се сбогуваме с художника, да му поблагодарим и да си пожелаем скорошна среща в някое заведение, където можем да подхванем разговор и за Генчо Завалийката, неговия любим герой.

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.