Georgi Chepilev: Музика от линии и щрихи в рисунките на Вилхелм Буш

29.06.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

 

Европейският сайт за комикси публикува на 20 юни (тази година) в две части „История на Германското комикс изкуство“. Прегледа започва с любимеца на милиони малки и големи читатели – Вилхелм Буш.

Днес има много извори за информация, но не всички компилации имат значение за развитието на съвременните български комикси. Ето защо „Диаскоп“ ще се  фокусира само с  изказване на оригинален български поглед по темата. В предишната статия на пловдивското комикс дружество се поясни, че насоките на съвременните европейски комикси могат да се харктеризират с две български статии –„Героят от праисторията на Европа – Рахан, с неговия каменен нож“ и „Музиката в комикса“.

Вилхелм Буш е бил на тридесет години, когато напечатва първите си истории в картинки. Почти всички са изработени във Видензал за собствено удоволствие. В животописните бележки разказва, че те не са лишени от съдържание, че са родени от самия живот и са добросъвестно изпипани. Клишетата на рисунките изрязва сам на дърво и сам написва стихотворното им съдържание. Нека не се забравя, че всички са се учудвали на неговото трудолюбие и задълбоченост, проявени в рисувалните училища в Дюселдорф и Антверпен, където изучава художественото майсторство. Преди карикатурните прикзаки, Вилхелм Буш имал желание да запише разказвани приказки от един старец във Видензал. Но след като видял издадено томче приказки на Братя Грим, разбрал, че за такава дейност е потребна специална дарба.

Непоправимите пакостници Макс и Мориц са нарисувани с изключително умение. Зад забавните случки прозира дълбочина на мисълта и жизнена правда. Ангел Каралийчев казва: „Вилхелм Буш критикува сурово недостатъците на отделния човек, но никъде не показва социалните недъзи на времето“.

Ето как характеризира работа си Вилхелм Буш: „Скоро се появиха и завършените истории в картинки, които с времето неусетно се доразвиха. Който ги вземе в ръка – изпълнен с добро чувство, сякаш посяга към музикална кутийка, - навярно ще открие, че въпреки блуждаещите светлосенки те са изстрадани в живота, рисувани са със старание и композирани са целесъобразно“.

У нас в България историите в картинки на Вилхелм Буш винаги са били разграбвани, защото в тях се вижда опакото на живота и смешното от собствените ни слабости.

В настоящата статия не е място да се проследят различните публикаци у нас през годините. Достатъчно е да се цитира Змей Горянин, за да се разбере огромното влияние на Вилхелм Буш върху нашите детски издания:

„... псевдонимът Елин Пелин ми стана мил и скъп, особено след година, когато баща ми, връщайки се от работа, ми подаде един необикновен вестник и каза:

-Този вестник е за тебе.

Погледнах го зачуден, защото дотогава тъкмо той ми бе забранявал най-строго да чета вестници. Баща ми разбра моето учудване и се засмя:

-Този вестник е за деца, затова ти го купих. Другите броеве ще си купуваш сам от павилиончето.

Прочетох заглавието: „Чавче“ високо и ясно.

-Значи вече и децата имат вестник?“

Стилиан Чилингиров обаче прави забележка на Елин Пелин, че бил побългарил имената на Макс и Мориц във вестничето, а това е произведение със световна известност и не е позволено.

По традиция на пловдивските комикс изследвания, преди да се направи философски и естетически преглед на епохата когато се появяват историите в картинки на Вилхелм Буш, ще се анализира техниката на рисунките му.

Рисунките на Вилхелм Буш

Както се каза вече, клишетата на рисунките е резал на дърво самият автор. Рисунките са много близки до съвременния принцип за бързо свободно рисуване с енергичен порив и динамична линия и щрих. При лаконичните средства в тези рисунки, можеда се видят всички елементи на изобразителния език присъщ на рисунката. С помощта на черно-бели решения художника предава и обем, и контраст, и даже представа за цвят и фактура на предметите. Рисунките са сдържани, дори строги, но с висока степен на майсторско изпълнение. Може да се каже, че Вилхелм Буш е последовател на Дюрер – художествения изказ е пределно ясен,с конкретни напрежения и своеобразна музика от линии и щрихи. Линиите и щрихите са ту съгласувани, ту рязко противоречиви, но единни в своя замисъл и значение. В същото време посоките на щтрихите са най-разнообразни и напомнят фактурата на гоблен – имат сложен ритъм на сплитане, в който линиите и щрихите приличат на нишки от тъкан. Макар рисунките на Буш да са близки до Рембрандовите, заради бързото и свободно рисуване, те обаче са им противоположни с характера на динамиката. Рембранд почти не прибягва до щриховане, а при Буш то е главен елемент. При немският комикс художник, с помощта на разнообразни щрихи се достигат изразителни цветове в черно-бялата рисунка. Много голяма роля в рисунката му играе фона или небето с „цветовото петно“ постигнато чрез щрихи, даващо смисъл на физическо оцветяване и подчертаващо осветените части на предметите. Вилхелм Буш просто и убедително предава „цветовете“ в черно-бялата рисунка. Прави впечатление, че почти не се вижда изцяло черен цвят. Въобще в рисунките отсъстват локални цветове и въпреки това убедително са предадени цвета и фактурата на предметите.

Майстора на Макс и Мориц предава обема чрез светлосянка, но изразено само чрез намек. Главната особеност на рисунките са динамиката на линиите и щрихите. Някои от щрихите определят обемната форма и вървят според строенето на формата. Други щрихи подчертават структурни плоскости, както се изясни при значението на фона. Прави впечатление, че тона се предава еднакво, макар цвета да е различен. Липсва и натиск по линията, който да  е  прави на едни места дебела, а други тънка.

Епохата в която се появяват историите в картинки на Вилхелм Буш

Множественото единство на света дава три възгледа за картинни изображения: спинозовски пантеизъм, атеизъм и християнската стълба към небето.

 Възраждането на свободния човешки дух се свързва с Италия – Леонардо, Микеланджело, Тициан, Кореджо и Джурдано Бруно. Подобно на всички големи умствени движения и италианското влечение към античните времена, преминава в другите европейски народи, включително германските. В Германия посредством нейните трима главни поети: Лесинг, Гьоте и Шилер, изкуството изцяло се откъсва от християнския възглед: Лесинг се бори за ново германско разбиране на древността. По негово време пантеизма се е носил във въздуха; При Гьоте - Фауст встъпва в брак с Елена, символ на гръцката античност; При Шилер в „Рабойници“, новия революционен дух се вижда в главния персонаж, който се увлича от гръцкото езичество и засилва ненавистта си към средните векове.

Обаче в Германия се повдигнала силна реакция в последствие на това външно и в действителност неестествено за тогавашния немец стремеж към древността и класицизма. Античността била много строга, а всички желаели нещо пъстро и цветно. Античността била прекалено пластична, а всички искали нещо душевно и музикално. Въобще древността носила определен гръцки отпечатък, студен и чужд. Ето защо се задавал въпроса: нима немците нямат свое минало? Всички искали нещо свое, нещо немско. Освен това древността била аристократична, а класицизма – дворцово изкуство. И затова немците се питали: Нима изкуството не съществува за всички класи в обществото, нима не трябва да единява знатни и незнатни?

Всички в Германия желаели нещо просто, нещо национално, тъй като класическата тенденция им се струвала много вяла.

Всяко извращение в бита, т.е. всичко което френската революция целяла да отмени посредством кървав преврат и войни, всичко това изчезва като сън и приказка само тогава, когато хората станат отново като деца. Само тогава човешката мъдрост става обикновена и невинна, вместо студена и сурова. Голяма е ползата когато отново ни дадат дрехи които сме носели в шестогодишната си възраст, вместо идеи които раждат кръв и разруха.

Готическия стил възниква във време приличащо на адово предверие: в онази епоха на ужаси и малодушие, хората били обхванати от невиждана нервна екзалтация. Същата екзалтация както при болни, дълго време не ставали от легло или затворниците стоящи много години в тъмница. По тази причина мъжествения характер отличаващ фантазията по време на гръцката античност, изчезнала. Хората започнали да мечтаят, да плачат, да се молят на колене, започнали да чувстват себе си безкрайно мекосърдечни и разочаровани за сметка на всичко земно. Въображението им станало причудливо и лудо. На тази основа започнало да се гради ново културно здание. Сърцето на човека било пълно с терзания. Немските романтици причислили художника Албрехт Дюрер към националните си светци, заради неговото национално и наивно прямодушие, особено за мистицизма му.

По време на германския романтизъм се забелязват две школи: Едната въодушевена от идеализма и подобно на Тацит има за цел да покаже на Германия съотечествениците си, като образци на нравствена чистота и умствена свежест. Обаче по онова време Шлегел извършва научен подвиг, изучавайки санскритския език той открива ново поприще за европейската култура. Отклоняването от действителния живот и празнотата са влияния на индийското съзерцание. Един немски романтик споделя: Аз разделям времето си така: половината за сън, другата половина за мечтания.

Тази черта и ненавистта към прогреса и реалния свят, довежда тогаващното изкуство до фантастичното и чудесата. Митовете и басните стават образци за изкуството. Всички стари народни сказания и легенди били събрани и отново преработени. Някои от тях са превъзходно изложени в стихове.

Тъй като главната подбуда към дейност – вярата в прогреса, била отнета от човешкото сърце, то в драматичното изкуство се появили трагични съдби със символични, приличащи на сенки действащи лица. Техните фантастични нелепости, глупавите им суеверия в драматичната сатира добили тон на куклена комедия. И общото настроение в изкуството започнало да става все повече и повече детско.

Празнота, произвол и наслаждения, били трите неразделни приятели в произведенията на немските романтици, описващи живота на безпътния човек.

Романтичния художник предпочита да се занимава с художеството, не като сериозна и полезна дейност, а само от влечение. Обича да скицирва когато се замисли, да запечата своите мисли на хартия с перо или водни бои. Няма търпение да работи маслена живопис. Изкуството му е топло и одушевено. Старае се да е във връзка с реалния живот, макар да не признава действителността. В системата му влизат не само свободата, но и високата нравственост. Има наклонност към меланхолия, мистицизъм, видения и др., както и стремеж да изразява душевното си настроение чрез музикалност.

Тъй като немските романтици се отвръщат от материалната действителност, за тях тя е невъзможна – нито с осезателната си телесност, нито с твърдата си пластичност, нито дори с пластичното изображение на различни душевни състояния. Всякакви изразявания в телесни форми  им изглеждали груби и площадни. В естетиката тогава навлиза възгледа, че езика трябва да стане музикален. Да се насочи към това как звучи, а не какво се изразява.Т.е. разбират езика абстрактно и гледат на него като на звук за изразяване на душевно настроение, без отношение към живота.

Психологията в романтичните произведения е истинска и дълбока, но едностранна. Разглежда се предимно тази страна на предмета която е в сянка и не съдържа никакъв възвишен стремеж.

Съновиденията, мечтанието, халюцинациите, болестта, лудостта, ако се приемат за истина – се превръщат в сили които унищожават „аза“, с неговия правилен и нормален психически поглед. Голяма част от митовете и легендите са такива „фалшиви спомени“. Нека си припомним от немската романтична литература: как се чува глас от кошница с ябълки, как пеят цветята, как шнура на звънеца се превръща в змия. Всичко това произвежда рязко и странно впечатление. Но важното е, че привидението се явява на фона на най-обикновена житейска проза.

Такива са били художествените и философски насоки във времето и мястото където е живял и творил бащата на немските комикси – Вилхелм Буш. Автор който се оформил от стихове от песнопойки, библейски разкази, Андерсенови приказки, творбите на Рубенс, Франс Халс и Броувер.

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.