по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Фактурата на шумовете в комикс изкуството"

05.07.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

По случай юбилейната 2011 година – 25 години „Диаскоп” и българска типология на комиксите, за изложба в Градска Художествена Галерия – Пловдив, пловдивското комикс дружество възложи на Ина Мирчева да състави „Речник” и лекция на тема „Звукови решения в комикс изкуството”. Изследванията на литературната редакторка на „Диаскоп“ бяха представени качествено и в срок, а дружеството подписа договор за притежаване на авторските права.

 

През настоящата 2019 година, в чест на Пловдив - Европейска столица на културата, се напечата „Пловдив Fantasy Пътеводител”, в чиито комикс творби се забелязват стремежи за обогатяване на българския комикс език със звукоподражателни думи. За съжаление „звуковите форми” за предаване на чувства и мисли в комиксите по понятни причини през социализма не се развиваха и творбите се ограничаваха предимно в жестове, мимика, монтажни прийоми или наивни звукоподражания. Не че не се срещат опити в тази насока, но звукоподражанията се считаха за белег на безсъдържателност и авторите от социалистическите комикс издания и до днес нямат развитие в тази насока. Ето защо искам да напомня, че през 2011 година проблемът за „Звукови решения в комикс изкуството” беше поставен пред съвременните български комикс автори. Настоящата статия нека послужи като поощрение на младите български комикс автори за продължаване експирементаторството в тази насока.

Комиксите са винаги озвучени: чува се шум от автомобили, лай на кучета, камбанен звън... Рисуващият се стреми да намери способ да включи шумове и звуци в своите комикс кадри с помощта на звукоподражания. Междуметията – възклицания, изразяване на чувства и усещания, също влизат в речника на комиксите. Но ономатопеите (или звукоподражанията) в комиксите не са просто звук, а визуален начин за имитация на шумове чрез букви с определена форма, характер, размер и цвят.

Комикс художниците често използват всевъзможни зрителни ефекти, за да могат да направят усещани звуковете в кадъра. Това се постига с включването в плановете и чрез фокусиране върху звучащи предмети: барабани, тръби, въртящо се колело на влак и т.н. Отделни едри планове на отворена уста, редуващи се със средни и общи планове на викаща тълпа дават внушение за нарастващо недоволство.

Срещат се поредица едри планове на звъняща камбана, монтирани в ритъм на ударите и със смяна на планове в различна големина, за да означат скорост - бавен или бърз звън.

Движещи се стрелки от часовник заменят звука и символизират преминаване на времето.

Стремежът да се възпроизведе звукова атмосфера в комикса, показва всичко, което може да се асоцира със звученето. Това е причината да се въвеждат едри планове на различни детайли, които създават ефект на звучене. Понякога това забавя възприятието за развитие на действието, затормозява хода на събитията. Ето защо много автори избягват „звуковите форми” при предаване на чувства и мисли и се ограничават в жестове, мимика и монтажни прийоми.

Но естетическата необходимост за звукови форми на изразяване в комикс произведението налага надписите не само за да поясняват, но и на звучащи думи в диалози или шумове, които придобиват много важна роля. Изобразителният материал, взаимодействайки си с писаното слово, създава пределно напрежение. Комикс артистите започват остро да реагират дори на вредните шумове: шумолене на одежда, скърцане на обувки, преобръщане на страници от книга и пр. Такъв звукозрителен образ се разкрива чрез изразителен детайл, подчертан в едър план и характерен звуков шрифт и цвят. Със звук може да бъде допълнено всяко образно изображение: кадри с пейзаж, кадри, показващи битова или историческа сцена и пр.

В синтеза на художествения образ в комиксите участват три основни звукови компонента: реч, шумове, музика.

Шумовете са предимно от кадъра, но ако е извън него, напр. жена напрегнато чака в стая, дочува се звук на пристигащ автомобил или чупене на клон, или изстрел на пистолет и др., такива звуци трябва да съответстват или информират за действието, макар да не се вижда източника.

В комиксите има и фонови шумове: свирене на локомотив, гръмотевица, пеене на птици, плясък на морски вълни и т.н. Те създават звукова атмосфера на събитията и ги характеризират.

При точното съвпадение на изобразителния детайл като източник на шум, се използват като правило едрия или средния план. Само в такъв синхрон между изображения и звукоподражателни надписи може да се въздейства емоционално и да се създаде убедителен образ.

Зародиши на комикс изкуството

Още първите думи на човека са били поезия, тъй като са изразявали чувства или предавали образ. С междуметия се изказват различни чувства: Ах! Ох! Ех! Е! А!

Други думи предават живописно звуковете на животните, както е при децата: мяу-котка, бау, бау-куче, бух-бухал. Такива думи има и днес в комикс изкуството и те наподобяват звуково явление от природата или човешкия живот, като се ползват за художествено средство: Праас! Бум! Тряас! Съскане, фучене, гърмежи и т.н. Поетичните комикси използват интересна звукова фактура и трябва да се признае, че никак не е лесно да се запише с думи звука на вятър, рев на водопад, грохот на ледове, шума на морските вълни, на капките дъжд барабнящи по покрив или потока който се излива от водосточна тръба.

Понякога с помощта на звукови повторения се предават движения и техните звукове. Когато чрез художествена реч се рисува звуковата страна на живота, този вид звукопис се нарича звукоподражание. В българските комикси предимно в стихотворния жанр или поетичните комикси, подборът и съчетанията на звукоподражателните думи имат голямо значение. Звуковите повторения усилват естетичното впечатление, а понякога рисуват живо явленията или възпроизвеждат звукове от околната действителност, напр. музика от дъждовни капки. Но звукописът губи стойност, ако се пренебрегва главната, идейно образна същност и това бе причината за тяхното пренебрежение от социалистическите комикси.

 Звукоподражателни думи са: кукуригу, чик-чирик, туп, тряс. А глаголи и съществителни, образувани от звукоподражателни междуметия са напр.: чукам, мъркам, трясък, пукот, плясък и др.

„Свободните думи” на Маринети напомнят рисунки от комикси или на плакати. Образец за стремеж към тотален език е поемата на Маринети „Дзанг Тумб Тумб” (Тумб-звук за екзплозия), в която автора описва като пряк свидетел въздушната бомбардировка над Одрин (от българските воини) – първо по рода си в света нападение със самолети. Тук може да се каже и за картината на Рой Лихтенщайн “Whaam”, или “Takka Takka”. В комиксите често се предва звук на движещ се самолет, влак, параход или авомобил и пр.

Маринети отрича свободния стих, отрича и всички препинателни знаци, паузи, съюзи и стига до “parole in liberta”.т.е. до абсолютна свобода на въображението, изразено без водеща нишка на синтаксиса. По този начин футуристите разполагат напълно с ономатопеи (или звукоподражания) от всякакъв род. Маринети ги смята за неизчерпаем запас от шумове на материята в движение. Това откри пътя на руските кубофутуристи за Заумния език. Поетическият език, който създават футуристите, е освободен от логиката и граматиката, различен е от обикновения. Думите в него се комбинират по свои закони и е трансрационален, насочва се към нерационалните човешки способности. В „Заум” звукът е винаги по-важен от значението. Използват съвършено нови думи и съчетания, за да изобразят новото бъдеще: напр. нравителство – нравитсяправителство . Има два акцента в Заумния езика: за единия са важни емотативните свойства на поетическия звук (експресивна комбинация от звукове, лишени от смисъл), за другия – смисловата стойност на езиковото звучене (реконструкция на първичния език на човечеството).

Създателите на заумния език сочат съществуването му в детския език, религиозния мистицизъм, магичните заклинания и пр. Някои теоретици виждат близост между заум със свободните комбинации на съня, както и с несвързаните по смисъл, но свързани по звучене тиради на лудите.

Разбира се, предаването на впечатления чрез звукоподражателни думи е много елементарно и усложняването на душевния живот извикало създаването на същински предметни думи: защита, т.е. зад-щита; слово е нещо, което се възприема от слуха, произлиза от корена „слоу”; крило - от корен кри (покрив), нещо, с което птицата се покрива или закрива; град-оградено място и т.н.. Първите думи са картинни, образни.

Най-старите поетически творби са къси разкази, проникнати от чувство или настроение. Те предавали с живо чувство събития из живота (сполучлив лов, военна победа, смърт), като използвали звукоподражателни думи. Подобни на тях са и комикс историите.

С помощта на звуци в много комикси се предават чувствата и настроенията на хората: тиктакащ часовник при самотно старческо семейство, очакващи да се появи тяхното загинало дете. Или пристигащ влак, капеща вода, гръмотевица – могат да предават очакване, нетърпение, отчаяние и въобще най-различни душевни преживявания. Фактурата на шума създава образното звучене: звука на стъпките могат да бъдат загрижени, безпокойни, мили или просто „шляпане” на джапанки и т.н.

Има случаи на използване в комикса на несъвпадения между изображение и звук, като това е предимно асоциация, подтекст, хипербола, които предават нови чувства или нови мисли.

 

  • Илюстрацията: Дружески шарж от студио "Диаскоп" на литератирната редакторка Ина Мирчева

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.