по заглавие   по съдържание

Димана Иванова: "Урок по плуване" и други стихотворения

10.07.2019
Снимка 1

Poď

Poď a vstúp do mojich krehkých múk
s chvostom zjemneným striebrom!
Vstúp do mňa ako sivá líška,
vstúp, pobehaj nežne po mojom tele
ako koník s vlniacou sa hrivou!
Prečo je vždy tak mĺkvo,
keď chcem povedať: „Poď!“?
Prečo je vždy tak mĺkvo,
keď sa ťa pokúšam zobliecť?
Prečo je priezračné ticho
všade vôkol mňa
a nežne ma objíma?
Prečo vždy, keď bolestivo
roztvorím vyhasnutú maternicu,
zahanbená unikám do seba,
prečo sa moja maternica
vždy navracia
k sebe,
k sebe?
Prečo utekám ako kamenná rieka
k tomuto svetu,
ktorý sa skladá z lístkov v herbári...?
Poď, zjav sa na obzore ako luna
v mojom tele, priezračná a súmračná.
Poď, buď pre mňa riekou
i brehom i mostom k inému Vesmíru!

 

Ела

Ела и влез във мойта мъка мека,
с опашка кадифена от сребро!
Влез във мен, като лисица сива,
влез, потичай нежно по плътта ми,
като конче с разлюляна грива!
Защо ли всеки път е толкоз тихо,
когато искам да река: „Ела!”?
Защо ли всеки път е толкоз тихо
щом се опитам да те съблека?
Защо е таз прозрачна тишина
навсякъде около мен,
обхванала ме нежно.
Защо ли всеки път, когато с болка
утробата изгаснала разтворя,
изтичам пак към себе си свенлива,
защо утробата ми всеки път се връща
към себе си
към себе си
защо изтичам като каменна река
към този свят
с хербаризирани листенца?...
Ела, изгрей подобна на Луна
във мойта плът, прозрачна и здрачена.
Ела, бъди за мен като река
и бряг, и мост към другата Вселена!

 

Alegória

Na mŕtvom námestí
v tomto všetkými zabudnutom kráľovstve
som uzrela množstvo nejasných postáv
vystierajúcich ruky ku kočiaru,
v ktorom sedela
bez náznaku hanby či pýchy,
ale márnivá –
Hlúposť.
Kafka, Beckett, Herbert sú mŕtvi,
mŕtvi sú Botev, Javorov, Debeljanov,
dva smutné kone ťahajú kočiar,
studené je toto kráľovstvo
smrti,
dokonca aj postavy, ktoré ju korunovali, sú bez duše.
Sivé
hmly tancujú okolo čierneho slnka –
niet nijakej nádeje
na odkliatie.

 

Алегория

На един мъртъв площад,
в това забравено от всички царство,
видях множеството неясни фигури,
протягащи ръце към каляската,
в която беше тя,
без никакъв срам и гордост,
суетна –
Глупостта.
Кафка, Бекет, Херберт са мъртви,
мъртви са Ботев, Яворов, Дебелянов,
два тъжни сребърни коня теглят каляската 
ù,

студено е в това царство
на смъртта,
дори фигурите, които я коронясаха, са без души.
Сиви
мъгли танцуват около черно слънце –
няма никаква надежда
за пробуждане.

 

Pohraničná krajinka

"sujety sú iné,

už sa netúlajú po tejto zemi"

Aksinija Michajlovová, "Sú iné"

 

Hoci pôda tu na hranici akoby bola stále suchšia,
slnka v tejto krajine niet.
Zima kuje svoj snežný hrad
a nevychádza z neho po celý rok.
Ľadové kladivá udierajú v jej dielni
silnejšie ako Živý bič Mila Urbana.
Chlapec ukladá knihy do batoha
s vydáva sa do teplých krajín.
Ale jeho dievča je studené,
učí sa poznávať sny
a namiesto poletujúcich holubov
vidí hviezdy – jasnejšie než žiara.
Chlapec sa už do krajiny
večnej zimy nevracia.
Dievča prestáva rozprávať.

 

Граничен пейзаж

"сюжетите са други,
не странстват вече по земите"

        Аксиния Михайлова, "Други са"

 

И сякаш все по-суха става почвата по границата
слънцето го няма по тази земя.
Зимата кове своя снежен замък
и не излиза от него цяла година.
Ледени чукове удрят в нейната работилница
по-силно от „Живия бич“ на Мило Урбан.
Момчето събира книгите в раницата си
и тръгва за топлите страни.
На момичето му е студено,
научава се да познава сънищата,
и вместо прехвърчащи гълъби
вижда звезди – по-ясни от сияния.
Момчето повече не се завръща
в страната на вечната зима.
Момичето престава да говори.

 

Hodina plávania

Vždy keď si nasadíš
prezervatív,
ponášaš sa na potápača,
ktorý si navliekol skafander.
Ja som ako morská voda –
hlboká a nebezpečná. 
Ty sa však rád ponáraš,
jednoducho si majster.
Z výšky sa na teba pozerám,
ako plávaš podo mnou, vo mne.
Po každom ponáraní
sa vraciaš na súš – unavený,
bez dychu, sťa ryba na suchu.

 

Урок по плуване

Всеки път, когато си сложиш
презерватив,
приличаш на водолаз,
нахлузил подводен костюм.
Аз съм като морската вода –
дълбока и опасна.
Но ти обичаш да се гмуркаш
и си просто шампион.
Гледам те отвисоко
как плуваш под мен, в мен.
След всяко гмуркане
се завръщаш на сушата – уморен,
без дъх, като риба на сухо.

 

Стихотворенията са избрани от стихосбирките „Покана за баща“ (изд. „Ерго“, 2012), „Азбука на желанията“ (изд. „Скалино“, 2016) и „Som ako morská voda“ (vyd. Arspoetica, 2018, preklad: Igor Hochel).

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

 

За Димана Иванова

Димана Иванова (р. 1979, Варна). През 2003 год. се дипломира в Софийския университет „Свети Климент Охридски” като магистър-филолог с две специалности – славянска филология с профил чешки език и литература и френска филология. Доктор е по сравнително литературознание на Карлов университет в Прага.

Два пъти е носител на наградата за млади чешки преводачи от конкурса „По стъпките на Григор Ленков”, организиран от Чешки център в София, както и на награда на Съюза на българските преводачи за най-добър превод от български на чужд език  за 2017 година за превода на стихосбирката „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова на словашки език.

Превела е и публикувала в литературния печат в България десетки автори от чешки, словашки, английски и френски езици. Автор е на три стихосбирки: „Покана за баща” (изд. „Ерго”, София, 2012) и „Азбука на желанията“ (изд. „Скалино“, София, 2016) и “Som ako morská voda“ (изд. Ars poetica, Bratislava, 2018).

Нейни стихове са преведени и публикувани на английски, чешки, словашки, македонски, сръбски, румънски, испански, френски, полски, руски, украински, турски и арабски езици. Участвала е в множество четения и международни поетични фестивали в Чехия, Словакия, Румъния, Турция, Англия и др.

Автор на множество научни статии и рецензии, публикувани в България, Чехия, Словакия, Сърбия и Унгария. Работила е като член на редакционния екип на списанията на българската общност в Чехия – „Българи“ и в Словакия – „Сънародник“, както и като учител по френски език в Словакия. В момента работи като учител по български език и литература към Българското училище „Боян Мага“ в Лондон.

Член на Съюза на чешките журналисти, Чешко-словашката асоциация по сравнително литературознание, словашкото поетично сдружение „ParsArtem” и Съюза на българските преводачи. Носител на три международни поетични награди през 2018 година: от чешко-словашкия фестивал „По страните на Моравия 2018“, „Мнелнишки Пегас 2018 – 3.място“ (Мнелник, Чехия), „Името на розата“ (Поляница, Полша) и „Амавика“ 2019 (Капестан, Южна Франция).

На снимките: Премиера на книгата на Димана Иванова "Som ako morská voda" (vyd. Ars poetica, 2018, превод: Игор Хохел)

1- 2. Доц. д-р Ани Бурова, която представя книгата, Димана Иванова и Негово Превъзходителство г-н Мануел Корчек - Посланик на Република Словакия в България

3. Публиката от премиерата на "Som ako morská voda" (vyd. Ars poetica, 2018, превод: Игор Хохел)

 

Димана Иванова в "Диаскоп"

"Азбука на желанията"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.